Европа се обръща надясно: френският и германският случай

Европейските избори през 2024 г. отбелязаха решаващ момент в континенталната политика, отразявайки значителни промени в предпочитанията и политическата динамика в целия Европейски съюз. Значим резултат за ЕКР е, че наскоро бяха приети петима нови членове от Алианса за съюз на румънците – радикална дясна партия, основана на четири основни принципа: семейство, нация, вяра и свобода. Това последно попълнение означава, че ЕКР е изпреварила либералите от „Обновление“, тъй като членовете на групата в ЕП вече са 83, като около десет от тях са от партии, които влизат в Европейския парламент за първи път. Европейските консерватори и реформисти биха могли да продължат да се разрастват.

Докато дебатите се фокусират върху бъдещето на европейската интеграция и новите политически позиции, доминиращата тема на дебата е промяната в дясно, наблюдавана в някои от страните основателки на ЕС. На изборите в Европа се получиха различни резултати, които повлияха на баланса на силите в Европейския парламент. Особено внимание заслужават резултатите в страни като Франция, Германия и Италия, където традиционно лявоцентристките партии се радват на нарастваща популярност на десните движения. Години на упорита работа, територия по територия, доведоха до това тези партии да спечелят или да получат значителна подкрепа сред хората, често от най-популярните слоеве на населението.

Ситуацията във Франция

Във Франция партията на Марин льо Пен отбеляза значителен ръст на подкрепата. След като Националният сбор (Rassemblement National) получи 31,4% от гласовете на изборите, политическата ситуация във Франция е напрегната. Решението на Макрон да разпусне Националното събрание отразява отговора му на нарастващата сила на партията на Льо Пен и на 28-годишния ѝ председател Жордан Бардела. Сега страната е изправена пред период на политическа несигурност и интензивни дебати относно бъдещата насока на правителството. Предстоящото предизвикателство е вълнуващо. От днес до 7 юни, датата на втория тур на изборите, предстои да се реши всичко, включително потенциалните съюзи, които остават напълно неясни. Гаулистката десница иска да се измести вдясно, особено като се има предвид, че позициите ѝ са идентични с тези на Националното обединение. В същото време в партията остават съмнения. На хоризонта може да се появи съжителство, при което президентът на републиката е от един политически цвят (обикновено президентът), а Народното събрание е доминирано от друга партия.

Съвместното съжителство във Франция се наблюдава в три основни периода от политическата история на страната. Първата е между 1986 и 1988 г., когато Франсоа Митеран, избран за президент през 1981 г. като социалист, трябва да управлява с Национално събрание, доминирано от десницата, начело с Жак Ширак. Подобна, но противоположна ситуация се наблюдава между 1993 и 1995 г., когато Ширак, избран за президент през 1995 г., трябва да съжителства с ляво правителство, назначавайки Едуар Баладюр за министър-председател след парламентарните избори през 1993 г. Последният случай е между 1997 и 2002 г., когато Ширак е преизбран за президент, но парламентарните избори през 1997 г. водят до ляво мнозинство в Националното събрание, а Лионел Жоспен е назначен за министър-председател до 2002 г. Тези периоди оказват значително влияние върху политическата и законодателната динамика на страната.

Какво се случи в Германия

По същия начин в Германия AfD засили присъствието си в Европейския парламент, като получи 16% от гласовете и 15 места, изпреварвайки социалистите на Шолц. Особено внимание заслужава фактът, че подобно на Франция, двете партии са много популярни сред младите избиратели. Зелените, втората по важност партия във федералното правителство, отбелязват най-значителен спад сред всички партии – с 8,6 % до 11,9 %. Именно сред младите хора и много младите хора се наблюдава най-голямото отклонение от проблемите на околната среда. Освен това това бяха европейските избори с най-високата избирателна активност от обединението на двете Германии насам, като близо 65% от имащите право на глас 65 милиона германци гласуваха. За първи път минималната възраст за гласуване беше 16 години.