Европейската комисия иска допълнителен принос от страните от ЕС

Наскоро Европейската комисия обяви проектобюджета на Съюза за 2024 г. – 189,3 млрд. евро, което е малко повече в сравнение с 2023 г. Унгария не е съгласна държавите от ЕС да увеличат вноските си в бюджета на ЕС, както изисква Европейската комисия.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан нарича искането на ЕК „неприемливо“, докато няма контрол върху парите, които ще бъдат предоставени като помощ за Украйна от тези допълнителни вноски.

„Неприемливо е Брюксел да предлага на Украйна още 50 милиарда евро помощ, когато не знаем нищо за използването на средствата на ЕС, изпратени от началото на войната“, написа Орбан във Facebook след видеоконферентни разговори по темата с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и премиерите на Белгия, Хърватия, Люксембург, Словакия и Швеция.

В средата на юни Европейската комисия поиска от страните от ЕС допълнителен принос от 65,8 млрд. евро към многогодишния бюджет на блока до 2027 г. Целта на това искане от страна на ЕК беше по-специално да се финансира финансовата помощ за Украйна, но също и да се управлява миграцията.

Добре известно е, че Брюксел все още блокира финансирането на Унгария и Полша в рамките на европейския план за възстановяване от пандемията. В същото време Унгария е блокирана от фондовете на ЕС. Водени от консервативни правителства, тези две страни (Полша и Унгария) са обвинявани от служители на ЕС в нарушаване на принципите на правовата държава чрез ограничаване на правата на ЛГБТ общността, като се оспорва върховенството на правото на ЕС и решенията на съда на ЕС над националното право, например съдебните реформи.

Предложената от Брюксел идея за увеличаване на вноската на страните от ЕС беше отхвърлена и от австрийския канцлер Карл Нехамер. Той призова да се използват вече наличните средства. Карл Нехамер заяви, че средствата, отпуснати по бюджетни глави като кохезионните фондове или европейския механизъм за устойчивост (европейския план за възстановяване от пандемии), не се използват напълно. Австрийският канцлер също така подчерта, че има възможност за икономии в административните разходи на ЕС.

Допълнителният многогодишен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. ще изисква единодушно одобрение от държавите – членки на ЕС. Трудно е да се повярва, че този многогодишен бюджет ще бъде приет без гласовете на двете „санкционирани“ държави – Унгария и Полша.

Въпреки това, както се случва с бюджетите през последните години, разходите за прехода към зелена Европа и цифровизацията също ще бъдат приоритет през 2024 г. В контекста на представянето на основните насоки на проекта Европейската комисия обяви също така, че „ще продължи да подкрепя Украйна, докато е необходимо“, като заяви, че финансовата подкрепа за страната ще бъде предоставена „в контекста на предстоящия преглед на дългосрочния й бюджет за 2021-2027 г.“.

Предложеният бюджет за 2024 г. е с 1,4% по-висок от тазгодишния общ размер на поетите задължения от 186,6 млрд. евро и с 2,4% по-висок от този за 2022 г.

„През последните години ЕС е изправен пред изключителни предизвикателства, включително бързото нарастване на инфлацията, което оказва значителен натиск върху способността на бюджета да продължи да реагира на новите събития. Въпреки това проектобюджетът за 2024 г. продължава да осигурява основно финансиране за приоритетите на политиката на ЕС, както е планирано. Разходите за екологичния и цифровия преход ще продължат да бъдат приоритет, така че Европа да стане по-устойчива и устойчива на бъдещето“, се казва в съобщение за медиите на Европейската комисия.

Проектобюджетът за 2024 г. насочва средствата там, където те могат да окажат най-голямо въздействие, в съответствие с най-важните нужди от възстановяване на държавите – членки на ЕС, и партньорите по света.

Средствата ще допринесат за модернизиране и укрепване на Съюза, насърчаване на екологичния и цифровия преход, създаване на работни места и засилване на ролята на Европа в света, се казва в официалния документ.

Според проектобюджета за различните приоритети на Съюза са предвидени следните суми: 53,8 млрд. евро за Общата селскостопанска политика и 1,1 млрд. евро за Европейския фонд за морско дело и рибарство, 47,9 млрд. евро за регионално развитие и сближаване, 13,6 млрд. евро за научни изследвания и иновации, 4 млрд.6 млрд. евро за европейски стратегически инвестиции, 2,1 млрд. евро за космически разходи, 10,3 млрд. евро за човешки капитал, социално сближаване и ценности, 2,4 млрд. евро за политика в областта на околната среда и климата, 2,2 млрд. евро за защита на границите, 1,7 млрд. евро за миграционни разходи, 1,6 млрд. евро за справяне с предизвикателствата в областта на отбраната, 726 млн. евро за сигурност.

Проектобюджетът за 2024 г. е част от дългосрочния бюджет на Съюза, приет в края на 2020 г., включително последващите технически корекции, и има за цел да превърне неговите приоритети в конкретни годишни резултати. Бюджетът остава в рамките на параметрите за разпределяне на 30 % от дългосрочния бюджет и инструмента за възстановяване „Следващото поколение ЕС“ за борба с изменението на климата.

Проектът за бюджет на ЕС за 2024 г. включва разходи, покрити от бюджетни кредити в рамките на дългосрочните бюджетни тавани, финансирани от собствени ресурси. Това се допълва от разходите на NextGenerationEU, финансирани чрез заеми от капиталовите пазари. Що се отнася до самия бюджет, в проектобюджета за всяка програма са предложени две суми – за поети задължения и за плащания. „Ангажименти“ се отнася до средствата, които могат да бъдат договорени в рамките на една година, а „плащания“ – до действително изплатените суми.

Според Комисията бюджетът на ЕС за 2024 г. ще бъде допълнен с приблизително 113 млрд. евро под формата на безвъзмездни плащания по линия на NextGenerationEU – инструмента на ЕС за възстановяване след пандемията.

С бюджет до 807 милиарда евро по текущи цени NextGenerationEU допринася за възстановяването на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията COVID-19, и за подготовката на ЕС за бъдещето. Този инструмент допринася за изграждането на един по-екологичен, по-цифров, по-устойчив и по-добре подготвен ЕС след кризата с пандемията COVID-19, за да посрещне настоящите и бъдещите предизвикателства. Основният стълб на инструмента „Ново поколениеЕС“ е Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) – инструмент за отпускане на безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформите и инвестициите в държавите – членки на ЕС. Договорите/задълженията по инструмента NextGenerationEU могат да бъдат сключвани до края на 2023 г., а изплащането на заемите трябва да се извърши до края на 2026 г.

Европейската комисия ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. След агресивната война на Русия срещу страната бюджетът на ЕС беше напълно мобилизиран в подкрепа на Украйна и държавите членки на ЕС, приемащи бежанци, но ресурсите му са изчерпани. Комисията ще обмисли бъдещата подкрепа за Украйна в контекста на предстоящия преглед на дългосрочния й бюджет за периода 2021-2027 г.

Миналата година след преговори със Съвета на Европейския съюз Европейският парламент получи допълнителни 1,048 млрд. евро над предложения от Комисията бюджет.

Парите бяха поискани, за да „намалим цените на енергията, да помогнем на нашите съюзници в Украйна и Молдова и да си стъпим на краката“, заяви тогавашният главен преговарящ на ЕП, румънският евродепутат Нику Ștefănuță. От тези над 1 милиард евро 210 милиона са предназначени за подпомагане на Украйна и Молдова, а други 150 милиона – за хуманитарна помощ.

В годишния бюджет на ЕС се посочват всички разходи и приходи на Европейския съюз за една година. Той осигурява финансирането на политиките и програмите на ЕС в съответствие с политическите приоритети и правните задължения на ЕС. ЕС обикновено определя годишния си бюджет на по-ниско равнище, за да може при необходимост да посрещне непредвидени разходи. Годишните бюджети трябва да са в рамките на ограниченията на разходите („таваните“), определени в многогодишната финансова рамка (МФР) – дългосрочния бюджет на ЕС.

Финансовата вноска на всяка държава-членка на ЕС в бюджета на Съюза се изчислява по справедлив начин. Колкото по-голяма е икономиката на дадена страна, толкова по-голям е приносът. Бюджетът на ЕС няма за цел да преразпределя богатство, а да посреща нуждите на всички граждани, живеещи в Съюза.

Всъщност от датата на присъединяване (1 януари 2007 г.) до 31 януари 2022 г. Румъния е получила 69,94 млрд. евро от Европейския съюз. Същевременно Румъния е внесла 24,20 млрд. евро в бюджета на ЕС. 15 години след присъединяването си към Европейския съюз Румъния има положително салдо в размер на 45,74 млрд. евро, т.е. получените европейски средства надвишават средствата, които тя е внесла в бюджета на ЕС.

От общо 69,94 млрд. евро, получени от Румъния след присъединяването, 36,68 млрд. евро са получени по многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г., а 33,16 млрд. евро – по многогодишния бюджет за периода 2014-2020 г. В същото време вноската на Румъния в бюджета на ЕС се увеличи от 1,2 % (2020 г.) на 1,4 % от брутния национален доход, считано от 1 януари 2021 г., като по този начин възлиза на 2,357 млрд. евро, вследствие на Европейския механизъм за устойчивост и възстановяване на Европейската комисия, в резултат на който всяка държава ще внася повече средства в бюджета на ЕС.