Европейска отбранителна политика: Перспективи и предизвикателства

Когато говорим за отбрана в Европейския съюз, за какво всъщност става дума?

От правна гледна точка Европейският съюз има обща външна политика и политика на сигурност (по-известна като ОВППС). ОВППС е един от т.нар. три стълба на ЕС. Тя е създадена през 1993 г. и е насочена конкретно към запазване на мира, укрепване на международната сигурност, насърчаване на международното сътрудничество, развитие и укрепване на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека и основните свободи.

Макар и в рамките на ОВППС, секторът на отбраната отбеляза напредък с течение на времето. Но до днес Европейският съюз няма обща европейска армия, така че отбранителната политика се управлява предимно от всяка държава членка на национално ниво, дори и да си сътрудничат.

И в това отношение, може би с оглед на съдбоносната геополитическа промяна, настъпила след военната агресия на Русия срещу Украйна, Европейският съюз в някои исторически моменти се оказа в затруднение да предостави необходимата помощ на украинския народ.

С течение на времето не само хората, но и особено европейските институции и политически лидери осъзнаха, че въпросът за отбраната и сигурността не може да се решава само на национално ниво и поотделно, а е необходим общ и съвместен подход.

За европейските институции, най-вече за Европейския парламент и Европейската комисия, подобряването на сътрудничеството в областта на отбраната е приоритет, който трябва да се преследва на всяка цена.

Приоритет, който трябва да бъде преследван чрез следване на това, което е записано в член 42 от Договора от Лисабон, включително участието в НАТО и принципа на неутралитет.

Европейският парламент винаги е подкрепял сътрудничеството, увеличаването на инвестициите и споделянето на ресурсите, за да се насърчат синергиите на равнище ЕС и да се осигури по-добра защита на европейските граждани.

През последните седем години (от 2016 г. насам) бяха осъществени много конкретни инициативи с цел подпомагане на по-тясното сътрудничество и укрепване на отбранителните способности на Европа.

Инициативи, които, наред с други неща, бяха добре приети от обществеността. Всъщност според последните налични данни от 2022 г., публикувани от Евробарометър, процентът на европейските граждани, които са се обявили в полза на обща политика за отбрана и сигурност, достига 81% от населението на Европа. Освен това 93% са съгласни, че е важно да се действа заедно за защита на територията на ЕС. И накрая, 85 % от европейците отговориха положително относно необходимостта от засилване на сътрудничеството в областта на отбраната на равнище ЕС.

Тези инициативи бяха приложени на практика с цел не само да се осигурят повече ресурси, но и да се стимулира по-голяма ефективност и да се улесни сътрудничеството, като се ангажират с развитието на нови възможности.

Сред най-структурираните и високоефективни инициативи е Постоянното структурирано сътрудничество (т.нар. PESCO), стартирало през декември 2017 г. В момента има много съвместни проекти, които попадат в обхвата му, включително например с обвързващи ангажименти, включващи европейско медицинско командване, система за морско наблюдение, взаимопомощ в областта на киберсигурността, екипи за бързо реагиране и съвместна разузнавателна школа на ЕС.

Интересна е и така известната рамка на FED, което означава Европейски фонд за отбрана, открит през юни 2017 г., който е първият европейски фонд, използван за съфинансиране на сътрудничеството в областта на отбраната. Този фонд на 29 април 2021 г. беше финансиран по искане на членовете на Европейския парламент със 7,9 милиарда евро от дългосрочния бюджет на Съюза (2021-2027 г.).

В допълнение към това, за да осъществи своята отбрана, ЕС засили и сътрудничеството си с НАТО. Проектите в тази област са свързани например с киберсигурността, съвместните учения и борбата с тероризма. Освен това има план за улесняване на военната мобилност в Европа, така че да се улесни реакцията и намесата в кризисни райони, както от гледна точка на личния състав, така и на оборудването.

Когато говорим за мисии, те също са по-ефективни. И отново, от юни 2017 г. насам, с новата структура за командване и контрол, управлението на кризи е подобрено.

За да могат действията в областта на отбраната да доведат до конкретни и осезаеми резултати, очевидно трябва да се инвестират ресурси. А ресурсите, особено в областта на отбраната, трябва да бъдат значителни, както икономически, така и по отношение на хората и стратегията. По данни на Европейската агенция по отбрана от 8 декември 2022 г. максималните разходи, отделени за отбрана от Европейския съюз, са за 2021 г., като общата сума е 214 млрд. евро. Тази цифра е с 6% по-висока от тази за 2020 г. Също така, според последните публикувани данни, разходите за отбрана са се увеличили с около 16%, като инвестициите са свързани с отбранително оборудване и научноизследователска и развойна дейност.

През 2023 г. европейската отбранителна политика рязко се ускорява и придобива нов подход във връзка с началото на войната между Русия и Украйна през февруари 2022 г. Войната накара Европейския съюз да осъзнае необходимостта от засилване на международното си присъствие, включително и особено по отношение на отбраната. Но не само това. защото друга слабост, която беше открита с началото на военните действия на украинска територия, беше необходимостта от ускоряване и подобряване на производството на оръжие.

Във връзка с това на 13 юли миналата година членовете на Европейския парламент одобриха финансиране в размер на 500 милиона евро, предназначено за увеличаване на производството на боеприпаси и ракети, именно с цел да се помогне на Украйна, като се увеличат доставките за страната и същевременно се подпомогнат отделните държави членки за попълване на запасите (това е така нареченият ASAP, или Закон в подкрепа на производството на боеприпаси).

Европейските институции работят и за укрепване на така наречената EDIRPA, или Европейската отбранителна индустрия чрез Закона за съвместните обществени поръчки, за да може тя да помогне за запълване на най-неотложните и критични пропуски. Това ще улесни европейските държави да напредват и съвместно да закупуват отбранителни продукти като оръжейни системи, боеприпаси и медицинско оборудване. Освен това EDIRPA има за цел да укрепи европейската отбранителна промишлена и технологична база и да насърчи сътрудничеството в областта на обществените поръчки в областта на отбраната.

И накрая, само след няколко месеца, през юни 2023 г., Парламентът и Съветът на ЕС одобриха споразумение относно нови мерки за стимулиране на страните членки да закупуват съвместно отбранителни продукти и да подкрепят отбранителната индустрия на ЕС. С този нов инструмент до 2025 г. ще бъде осигурен бюджет от 300 милиона евро.

Като се има предвид гореспоменатата обща картина на отбранителната политика в Европейския съюз, изглежда съвсем ясно какъв напредък е постигнат от създаването на тази политика, както е описано в договорите. Същевременно е очевидно, че до драматичния развой на войната в Украйна Европейският съюз е държал инвестициите в тази област на заден план.

Дори и днес липсата на обща армия на някои фронтове може да се счита за недостатък поради факта, че държавите членки често не са в състояние сами да си сътрудничат и да създадат външна политика, която да е наистина съвместима и подходяща за сътрудничество с други страни.

Въпреки различните виждания по този спорен въпрос, а именно създаването на обща европейска армия, не бива да се забравя, че инвестирането в обща европейска отбранителна политика, твърдо споделяна и подкрепяна от всяка държава-членка, е от основно значение за справянето дори с най-острите кризи и за осигуряването на вътрешна и външна сигурност на самия Европейски съюз.