Subscribe
Между 6 и 9 юни всички държави-членки на Европейския съюз са призовани да се явят на избори, за да решат какъв ще бъде новият, а може би и не, състав на европейските институции. Поляризацията, появата на нови партии, икономическите кризи и войните, застрашаващи границите на Съюза, несъмнено ще бъдат основните въпроси, които ще определят резултатите от изборите във всички държави-членки.
Съществува обаче един въпрос, който изглежда пренебрегван от европейските управници, но който със сигурност не е маловажен за гражданите. Имиграцията, както легалната, така и нелегалната, се превърна в предмет на спорове в европейското общество – от безразличие към нея, през открито осъждане на отношението към затворените граници, до добре познатата политика на отворените врати.
През 2015 г. повече от един милион мигранти и бежанци пристигнаха на европейска земя и може да се каже, че от този момент на напрежение за лидерите на Съюза миграционните политики се превърнаха във въпрос от общ интерес. Най-засегнатите страни, предимно от южната част на страната, като Испания и Италия, бяха основните държави, които поискаха справедливо и балансирано регулиране за останалите страни от Европейския съюз.
Ясно е, че миграционните политики на Съюза не са били ефективни за постигане на съгласуван, регулиран и справедливо контролиран поток между държавите. При тези обстоятелства миграционните политики продължават да бъдат предмет на дебати, като дискусията се насочи към това дали собствеността върху тази политика трябва да бъде променена в полза на държавите членки и следователно в ущърб на Европейския съюз.
Неотдавнашно проучване, проведено от Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР) по въпросите на миграцията и бъдещето на Европейския съюз, вече отразява абсолютно разделение. Четиридесет и един процента от 5000-те анкетирани се обявяват за запазване на ЕС като основен участник в определянето на миграционните политики, докато практически другата половина – 40 % – решават да отдадат по-голямо законодателно значение на държавите-членки по отношение на контрола на миграцията. Въпреки това, когато разгледаме данните за сегментиране по политически партии и географски райони, има две информации, които хвърлят светлина върху европейската действителност по отношение на миграцията.
От една страна, гласоподавателите на Европейската народна партия и на европейските социалисти заемат ясни позиции в подкрепа на ЕС и неговото регулиране на миграцията. Според проучването това е и мнението на мнозинството в Испания и Германия, което съответства на тенденцията на изборите в тези страни, които през цялата си история са се колебаели между ЕНП и С&Д. В други територии обаче се наблюдава ясна тенденция към промяна. Най-представителният случай несъмнено е Италия, където всички социологически проучвания сочат, че Fratelli d’Italia, италианската партия от групата ECR, ще спечели европейските избори през юни.
Тази победа със сигурност ще има много общо с миграционната политика на Джорджия Мелони, лидер на италианската партия и председател на партията ЕКР, която означава поврат в управлението на нелегалната имиграция и следователно намаляване на социалната несигурност на италианските граждани. Такива бяха всъщност политическите ѝ обещания по време на предизборната кампания, която в крайна сметка завърши с победа.
Затова може да се запитаме как е възможно страна като Испания, която е претърпяла подобни последици от нелегален имиграция като Италия (липса на териториално сближаване, възпиране на западните ценности или натиск от страна на южните гранични държави), може да продължи да се доверява на онези представители, които са запазили позицията на отворени врати или липсата на контрол върху въпросите на миграцията.
Въпреки това не всички граждани на Испания претендират, че не са засегнати от имиграцията. Испанската консервативна партия Vox успя да стане четвърта политическа сила на изборите в Каталуния, автономна област на Испания, през 2021 г. Въпреки че е територия с голям брой гласоподаватели, подкрепящи независимостта, имиграцията е мобилизиращ и решаващ фактор за огромния ръст на VOX по време на последните избори.. По този начин дискурсът, защитаван от нейния кандидат Игнасио Гарига, за по-голям и по-добър контрол върху имигрантите и за защита на собствените, накара VOX да преодолее традиционната дясноцентристка партия в Каталуния, Partido Popular.
В светлината на събитията изглежда ясно, че има промяна в тенденцията на европейския вот, която в светлината на събитията е повлияна, наред с другото, от въпроса за миграцията. Промяна, която отразява факта, че макар за европейските институции граничният контрол и сигурността да изглеждат на заден план, гражданите изискват по-големи гаранции за сигурност и защита на западните ценности, националната сигурност и запазването на системата за социална защита. Ето защо следващият Европейски парламент и бъдещата Комисия трябва да поддържат и защитават трудно извоюваните ценности на Европейския съюз.