Subscribe
Какво е европейски консерватор? Един вероятен отговор се съдържа в Декларацията от Рейкявик на Партията на европейските консерватори и реформисти. Партията ECR е посветена на личната свобода, националния суверенитет, парламентарната демокрация, частната собственост, ограниченото управление, свободната търговия, семейните ценности и предаването на властта.
Рим на 15-17 декември
Тези ценности са в основата на политиката на партията ECR, включително на визията ѝ за реформиран Европейски съюз. Европа се намира на кръстопът и програмата за реформи на партията ECR никога не е била по-актуална от днес. На 15-17 декември 2023 г. партията ECR ще доведе делегация на Atreju, най-голямото събитие тази година на италианската политическа партия Fratelli d’Italia, водена от италианския министър-председател Джорджия Мелони, председател на партията ECR. Делегацията на европейските консерватори ще има много възможности да установи контакти с италианските си колеги и да засили връзките помежду им.
Заместник-председатели на партията ECR са Хорхе Буксаде, депутат от Испания от партията Vox, и Радослав Фогел, полски депутат от партия „Право и справедливост“, а генерален секретар на партията ECR е италианският депутат Антонио Джордано. За срещата в Рим партията ECR реши да използва ресурсите си, за да предостави културен и политически опит на европейските граждани, споделящи консервативни ценности. Поради това таксата за участие е много ниска. Таксата за участник, който се нуждае от единична стая, е 360 евро с включени самолетен билет, настаняване, прием за добре дошли и събитията на конференцията, а за споделена стая таксата е 270 евро. Излишно е да споменаваме, че Рим, вечният град, е място, което си заслужава да бъде посетено. Таксата за допълнителна нощувка е 75 евро, а за ъпгрейд в бизнес класа на самолетния билет – 150 евро.
Ограничено правителство и свободна търговия
Моята книга за
Двадесет и четирима консервативно-либерални мислители
може да се тълкува като обсъждане на идеите и ценностите в Декларацията от Рейкявик на партията ECR чрез позоваване на най-дълбоките политически мислители на западната цивилизация. Двамата протолиберали на Средновековието – исландският летописец Снори Стурлусон и италианският философ Свети Тома Аквински – подкрепят ограниченото управление: владетелят трябва да бъде ограничен от закона и ако наруши имплицитния обществен договор, може да бъде свален. Английският философ Джон Лок представя системна защита на този древен принцип, която вдъхновява британските революционери от 1688 г. и американските революционери от 1776 г. Това са консервативни революции, които се правят, за да се защитят и разширят древните и традиционни свободи.
Излишно е да споменаваме, че принципът на свободната търговия, представен от шотландския философ Адам Смит, е бил приет и приложен с големи резултати през последните двеста години. Не по-малко от принципа на ограниченото управление, той е обект на атака. Въпреки че свободната търговия като цяло е полезна, има групи, които могат временно да пострадат от нея. Но може би най-блестящият популяризатор на идеята за свободната търговия е френският писател Фредерик Бастиа. В книгата за скандинавския либерализъм, върху която работя, посочвам, че той е бил доста влиятелен в скандинавските страни в средата на XIX век. Неговите трудове са много достъпни за неспециалисти.
Суверенитет и семейство
Две идеи и ценности от Декларацията от Рейкявик са разгледани само косвено в книгата ми – националният суверенитет и семейните ценности, въпреки че в главата за лорд Актън отговарям на неговата критика на национализма и я отхвърлям. Мисля, че трябва да се прави разлика между два вида национализъм. Единият е неагресивен национализъм, който пази националното наследство на едно общество, неговата история, литература и език, но гледа с интерес и симпатия към другите общества в духа на немския философ Йохан Готфрид Хердер и френския историк Ернест Ренан. Английският философ сър Исая Берлин също е писал с голямо разбиране за този вид национализъм. Другият вид национализъм е агресивен и войнствен и поставя една нация над друга. Може би най-яркият пример за това днес е руският национализъм на Владимир Путин, който отказва да признае правото на украинците да бъдат украинци, а не руснаци. Всъщност войната в Украйна може да се тълкува като война между два вида национализъм – желанието на украинците да имат своя държава и да защитават собствената си култура и желанието на руснаците да ги подчинят.
Семейството също е основна ценност в едно свободно и цивилизовано общество. Двата икономически аргумента в негова подкрепа са, разбира се, че за потребление то е по-ефективна единица от един човек и че за производство може да се възползва от разделението на труда. Двата философски аргумента в полза на семейството са, че то разширява времевия хоризонт и личните предпочитания от тук и сега към бъдещето, тъй като взема предвид интересите на децата, както и на родителите, а също и че създава чувство за принадлежност и съдържание, необходими за гражданския дух. Семейството е една от междинните институции на свободното общество, която му пречи да се превърне в маса от изолирани индивиди, изправени срещу всемогъща държава, както ясно е видял френският философ Алексис дьо Токвил.
Делегиране на властта
За Европейския съюз може би най-неотложният принцип или ценност, залегнал в Декларацията от Рейкявик, е делегирането на властта. И тук Токвил е от значение. Той осъзнава, че Френската революция се е провалила за разлика от британската и американската и причината за това е, че във Франция липсват многото посреднически институции и традиции, съществуващи в Обединеното кралство и Съединените щати. Тези институции и традиции са били бавно елиминирани от абсолютистките крале в миналото, които са били дори по-ефективни изравнители от парижките якобинци. Френската революция е опит на интелектуалци, които нямат никаква подготовка в областта на държавното управление, да наложат мечтите и фантазиите си на цялото общество. Те не са имали представа за границите на човешкия разум. Според Токвил и друг френски философ, Бенжамен Констан, е от решаващо значение да се опитаме да възстановим гражданското общество и да насърчим развитието на местни общности, спонтанни сдружения, клубове и общества. Днес в Европейския съюз наблюдаваме същата безмилостна централизация като в предреволюционна Франция, съчетана с двойната болест на конфекционизма и гигантоманията, от която страдат много брюкселски бюрократи. Само с малко опростяване може да се каже, че това, което Европейският съюз трябва да прави, той го прави лошо, а това, което не трябва да прави, го прави енергично. Властта трябва да бъде върната на националните държави, които съставляват Европейския съюз. Очевидно е, че през декември в Рим ще има какво да се обсъжда.