Проучването беше проведено онлайн, като беше използвана методологията CAWI (Computer Assisted Web Interview).
В периода между 28 март и 8 април 2024 г. бяха събрани интервюта с извадка от 5000 пълнолетни лица от Европейския съюз, разделени на петте основни области – Германия, Франция, Източна Европа, Северна Европа и Южна Европа, като отделни данни бяха регистрирани в Италия и Испания. За всяка страна бяха определени пропорционални квоти за възрастта и пола на участниците в проучването, които бяха изчислени въз основа на най-новите параметри, предоставени от Евростат.
Анализ на проучването, свързано с правомощията за вземане на решения относно миграционните потоци
Проучването, свързано с политиките за контрол на миграционните потоци, регистрира дълбок разрив с ясни различия сред европейските граждани. Проучването, в което респондентите са попитани дали политиките за контрол на имиграцията трябва да се определят в по-голяма степен от Европейската комисия или от отделните държави-членки, подчертава контрастните предпочитания в различните избирателни групи, по-специално сред тези, свързани с Консервативната партия и Европейските реформатори (ЕКР).
По време на интервютата лицата, включени в извадката, бяха попитани кой според тях трябва да има повече правомощия за вземане на решения, свързани с миграционните политики, и 41 % от интервюираните заявиха, че са за по-голям контрол от страна на Европейската комисия, докато 40 % биха предпочели самите държави да се справят с това директно, без намеса, докато 19 % не познават достатъчно добре темата, за да могат да отговорят изчерпателно. Най-голямото пречупване се наблюдава при 58% от избирателите на Европейските консерватори, които искат политиките по отношение на миграционните потоци да се управляват от отделните държави-членки, което е в рязък контраст с процента на общия брой интервюирани.
Мнозинството от интервюираните, принадлежащи към различни политически фракции и идващи най-вече от Италия и Испания (държави, които винаги са били засегнати от явлението неконтролирана миграция и често не разполагат с необходимите средства за самостоятелно управление), подчертават желанието за координиран и наднационален подход за решаване на вековните проблеми на миграцията без разпокъсани интервенции и с централизиран контрол. Мнозинството от консерваторите обаче, които идват от различни европейски географски райони, предпочитат да поверят решенията, свързани с миграционните потоци, на правителството на съответната държава-членка, за да се подобри вътрешната координация и да се реагира по-добре спрямо нуждите на отделните държави.
Анализ на проучването относно правомощията за вземане на решения и отношенията между Европейския съюз и държавите членки
В проучването респондентите бяха помолени да изберат между това да предоставят повече правомощия на Европейския съюз, като ги отнемат от държавите-членки, или да предоставят по-малко правомощия на Европейския съюз и да ги върнат на държавите-членки, като имаха възможност да изберат и неутралния вариант и този, който подчертава желанието за запазване на сегашното положение на нещата.
Проучването представя драматична картина на разколебаване на доверието в Европейския съюз (ЕС), като общото мнозинство от анкетираните, 37 %, изразяват желание правомощията за вземане на решения да бъдат в по-голяма степен в ръцете на държавите членки, 25 % заявяват, че биха искали правомощията на Европейския съюз да се увеличат в ущърб на държавите членки, а 17 % биха искали нещата да останат точно такива, каквито са. В този случай мнението на всички интервюирани остава същото дори при вътрешното преброяване сред консервативните избиратели – 63% са съгласни с общото мнозинство, а 22% са против увеличаването на правомощията на държавите-членки.
Тази хармония между интервюираните, дори от различни политически фракции, подчертава нарастващото недоверие към Европейския съюз и все по-ясното желание на европейците за независимост при вземането на решения във връзка с националните интереси. Предпочитанията за по-голям суверенитет на национално равнище отразяват загрижеността за демократичната отчетност, културната идентичност и възприеманата ерозия на националната автономия в рамките на ЕС.
За Европейския съюз преодоляването на тази ерозия на доверието изисква деликатен баланс. Въпреки че по-голямата централизация на властта в някои области, като например координацията на икономическата политика и външните работи, може да донесе ползи, пренебрегването на опасенията на държавите членки рискува да задълбочи съществуващите разделения и да подкопае легитимността на ЕС. Същевременно удовлетворяването на желанието за по-големи правомощия за вземане на решения на национално равнище, без да се застрашава целостта на правната и институционалната рамка на ЕС, представлява редица предизвикателства, които вероятно е твърде трудно да бъдат преодолени. Намирането на правилния баланс между наднационалното сътрудничество и националния суверенитет е от съществено значение за укрепването на доверието и солидарността между държавите-членки на ЕС.
Анализ на общественото мнение относно политическия състав на новата Европейска комисия
Докато Европа се подготвя за следващите европейски избори през юни, въпросното проучване се опитва да хвърли светлина върху предпочитанията на гражданите относно политическия състав на новата Европейска комисия. Проучването разкрива интригуваща динамика, при която сегашното мнозинство в Европейския парламент все още се радва на определени предпочитания (40 %), но значително малцинство (28 %) подкрепя дясноцентристка коалиция. Естествено, процентът на подкрепящите нов изцяло дясноцентристки състав се покачва до 68% сред избирателите на Европейската консервативна и реформистка партия. Процентите остават сравнително равни във всички географски райони на Европа, като особено голям е броят на нерешилите, особено в източноевропейските страни.
Резултатите от проучването предоставят ценна информация за преобладаващите нагласи и предпочитания на европейските граждани по отношение на политическия пейзаж на ниво ЕС. Предпочитанието за приемственост, изразяващо се в подкрепата на мнозинството за настоящата коалиция на мнозинството в Европейския парламент, предполага желание за стабилност и предвидимост в европейската политика. Следователно според мнозинството поддържането на коалиция, която обхваща идеологическия спектър на множество политически фракции, ще допринесе и за по-голямо приобщаване с по-голяма гаранция за ефективно управление.
За разлика от това, значителното малцинство, подкрепящо дясноцентристка коалиция, сигнализира за разминаване в мненията и потенциално отразява по-широки промени в политическите нагласи в ЕС. Поддръжниците на дясноцентристка коалиция ще дадат приоритет на политики, съобразени с ценности като фискална отговорност, национален суверенитет и по-твърди позиции по въпроси като имиграцията и сигурността, а тези настроения може да са показателни и за желанието за промяна и преориентиране на европейската политика, което често липсва по тези въпроси.
Предпочитанието за приемственост предполага, че управляващите партии и коалиции могат да имат предимство на изборната арена, особено ако могат ефективно да съобщават за своите резултати и визията си за бъдещето. Въпреки това значителната подкрепа на малцинството за дясноцентристката коалиция подчертава значението на ангажирането на различни политически гледни точки и изграждането на широки коалиции, за да се гарантира легитимност и представителство на равнище ЕС. Намирането на баланс между необходимостта от приемственост и искането за промяна представлява деликатен акт на балансиране за политическите лидери, който изисква умели умения за водене на преговори и готовност за компромис.
Проучването за състава на новата Европейска комисия дава ценна информация за предпочитанията и нагласите на европейските граждани, които се готвят да гласуват на следващите европейски избори. Предпочитанието за приемственост, олицетворявано от настоящата коалиция на мнозинството в Европейския парламент, отразява желанието за стабилност и приобщаване в европейската политика. Въпреки това значителното малцинство, подкрепящо дясноцентристка коалиция, сигнализира за разминаване в мненията и подчертава значението на ангажирането на различни политически перспективи за осигуряване на ефективно управление и представителство на равнище ЕС. В момента, в който Европа поема по пътя на изборите, резултатите от проучването напомнят своевременно за сложността и нюансите, присъщи на европейския политически пейзаж.
Алесандро Фиорентино