Миналата седмица Европейският парламент гласува за одобряване на реформата на пазара на електроенергия. За контекст, Европейската комисия представи пакет за реформа на пазара на електроенергия в ЕС през март 2023 г., мотивиран от последиците от енергийната криза през 2021-2022 г., причинена от икономическото възстановяване след пандемията и руската инвазия в Украйна, която доведе до нестабилни и рязко покачващи се цени на енергията и засегна европейските потребители и промишленост. В резултат на това Комисията представи пакет, включващ преразглеждане на няколко ключови законодателни акта, включително Регламента за електроенергиятаb, Директивата за електроенергията, Директивата за възобновяемата енергия и Регламента REMIT, с основната цел да се отстранят недостатъците в устройството на европейския пазар на електроенергия, да се намали зависимостта на сметките за енергия от цените на изкопаемите горива и да се предпазят потребителите и промишлеността от нестабилността на цените на електроенергията. Той също така има за цел да стимулира ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници.
Законодателното досие беше разпределено на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент, която гласува да приеме позицията си през юли 2023 г. Впоследствие пленарната сесия на Европейския парламент гласува да приеме позицията си през септември 2023 г. От своя страна Съветът на ЕС прие своя „общ подход“ (мандат за преговори, както е известен на брюкселски жаргон) през октомври 2023 г. Впоследствие представителите на испанското председателство на Съвета на ЕС, на Европейския парламент и на Европейската комисия успяха да започнат междуинституционални преговори („триалози“, както са известни в Брюксел), за да постигнат съгласие по общ текст. Тристранните преговори приключиха през декември със споразумение, което сега подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели.
В този контекст миналата седмица Европейският парламент гласува за ратифициране на споразумението, постигнато в рамките на тристранните разговори. Евродепутатите гласуваха за одобряване на договорения текст на новия регламент с 433 гласа „за“, 140 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“, а за новата директива – с 473 гласа „за“, 80 гласа „против“ и 27 гласа „въздържал се“. Следващата стъпка е Съветът също да ратифицира законодателството.
По-долу е представено обобщение на най-важните разпоредби на новото законодателство. Според докладчика на законодателството, испанския евродепутат от С&Д Николас Гонсалес Касарес, реформата „поставя гражданите на преден план при проектирането на пазара на електроенергия“ по начин, който „демократизира енергетиката“, „защитава гражданите“, ускорява „внедряването на възобновяеми енергийни източници“ и създава „пазарна структура, която отговаря на недостатъците, разкрити от енергийната криза“.
Един от основните начини, по които реформата на пазара на електроенергия решава тези проблеми и защитава потребителите от променливи цени, е като им предоставя по-голям набор от договори, като например договори с фиксирани цени и договори с динамични цени, както и като изисква на потребителите да се предоставя информация за различните варианти, преди да ги подпишат. Като пример, който е от значение за промишлеността, законодателството предвижда улесняване на въвеждането на по-стабилни дългосрочни договори между клиентите и доставчиците, като например споразумения за закупуване на електроенергия, които дават възможност на дружествата да установят свои собствени преки доставки на енергия, за да се възползват от по-стабилни цени на енергията от възобновяеми източници и неизкопаеми горива.
Освен това законодателството въвежда мерки за насърчаване на инвестициите в енергетиката по начин, който гарантира на производителите на електроенергия стабилност на приходите, като същевременно предпазва отрасъла от нестабилност на цените. Един от начините, по които законодателството се стреми да постигне това, е чрез използването на двустранни договори за разлика (CfD) за публични инвестиции в ново производство на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници. При CfD публичните институции ще компенсират производителите на енергия, ако пазарните цени паднат рязко, но ако цените се повишат прекомерно, част от приходите ще се събират и преразпределят (включително към крайните потребители или за финансиране на схеми за пряко подпомагане на цените или инвестиции за намаляване на разходите за електроенергия).
Освен това законодателството ще предостави на Съвета правомощието да обяви криза в цените на електроенергията въз основа на предложение на Комисията, което ще даде възможност на държавите членки да приемат временни мерки за определяне на цените на електроенергията за МСП и за енергоемките промишлени потребители.
Реформата съдържа някои интересни предложения, които ще допринесат за стабилизирането на сметките за електроенергия и ще предотвратят огромни скокове, ако Европа някога бъде засегната от нова енергийна криза с мащабите на кризата от 2021-2022 г. Въпреки това той е много по-малко амбициозен от това, което мнозина първоначално се надяваха. Всъщност много гласове, като испанския министър на екологичния преход (който участваше в голяма част от преговорите по време на испанското председателство на Съвета), се надяваха да променят така наречената „система за оценка на заслугите“ и да отделят цените на електроенергията от цените на изкопаемите горива. Договореното законодателство далеч не представлява фундаментален ремонт, за какъвто настояваха Испания и Франция. Освен това Европейският съюз ще трябва да продължи да работи за осигуряването на сигурни, устойчиви и диверсифицирани доставки на природен газ.