Европейският подход към ИИ

Прави ли Европа достатъчно, за да регулира процеса на внедряване на изкуствения интелект в ежедневието ни? Това е въпрос, на който сме силно призовани да дадем отговор, особено в началото на новия курс за Европа, продиктуван от изборите за Европейски парламент.

Междувременно трябва да изхождаме от предположението, че ИИ не е напълно нова технология, която се появява в ежедневието ни за първи път през последните месеци. Това е технология, която по различни начини се използва от няколко години. Напротив, наличието на голям изчислителен капацитет (благодарение на технологичния напредък в областта на хардуера), както и наличието на огромни количества данни, достъпни онлайн (необходими за „обучението“ на ИИ), позволиха на тази технология да се развие.

С течение на времето информацията за изкуствения интелект премина от научните статии към общата преса. Това доведе до търсене на сензации и кликбейт статии, в които се описват сценарии за съдния ден или безпрецедентни (и често подлежащи на проверка) възможности на ИИ. Преминаването на информацията за ИИ към масовата преса доведе до навлизането на този въпрос в ежедневието на европейските граждани, които са привлечени най-вече от лесното използване на някои платформи и възможността да се постигнат значителни резултати по отношение на създаването на съдържание с малко или никакви усилия.

Не липсват и критични ситуации при използването на тези технологии – от феномена на измамите и подвеждащите реклами с помощта на инструмента deepfake до реални случаи на разпространение на порнографски изображения, създадени от изкуствен интелект, който възпроизвежда чертите на известни хора. Нека не броим и това, че ИИ навлезе в нашите училища и университети и че преподавателският състав се опитва да намери решения, за да установи кога ИИ е помогнал за създаването на работата на даден ученик.

И така, прави ли Европа достатъчно? Нека започнем от началото на дебата: Европейския съвет през октомври 2020 г., когато европейските лидери започнаха дискусията за цифровия преход. Следва да се припомни, че там Комисията беше приканена да намери решения за увеличаване на публичните и частните, европейските и националните инвестиции в ИИ и неговото популяризиране.

През април 2021 г. Комисията предложи първоначален регламент относно изкуствения интелект, за да се постигне хармонизиране на правилата, свързани с тази технология. Изразена е и целта да се повиши доверието в ИИ и неговото развитие.

Позицията на Съвета по регламента се одобрява през декември 2022 г. Тогава ще започнем да говорим за необходимостта ИИ, пуснат на пазара на ЕС, да има стандарти за безопасност и да отговаря на правилата за основните права, както и на ценностната система на ЕС. Затова са необходими месеци на преговори, за да се постигне споразумение по регламента между Съвета и Парламента една година по-късно (декември 2022 г.). Това споразумение ще се прилага от 2026 г.

Окончателната зелена светлина за регламента ще бъде дадена на 21 май 2024 г., като с одобряването на този акт Съветът за първи път ще установи световен стандарт за регулиране на ИИ. Но дали това е достатъчно?

Италианското правителство всъщност насърчава дебата по тези въпроси, особено от гледна точка на отговорното използване на тази технология и борбата с вредните употреби. Помислете например за авторското право и неговото прилагане към съдържание, генерирано от изкуствен интелект въз основа на данни, налични онлайн (вероятно също обхванати от авторското право). Желанието на правителството е да подкрепи, на първо място в Брюксел, укрепването на правата на тези, които създават съдържание. Също така се подкрепят етични принципи, които поставят в центъра човека, а не технологията и нейното развитие. Това, което може би е най-необходимо в този контекст, е да се избягва деградацията и неморалното използване на технологии, които, ако бъдат разумно регулирани, могат наистина да подпомогнат ежедневието на гражданите. В национален план, а след това и на европейско ниво, в тази област изглежда необходимо да се актуализират законите за авторското право. За съжаление, в това отношение предизвикателството изглежда неравностойно, особено ако се замислим за продължителността на законодателния процес (както на национално, така и на европейско равнище) в сравнение със скока, който технологията може да направи само за няколко месеца.

Това е истинско предизвикателство, което в задачата на националните правителства и европейските институции трябва да се превърне във възможност за растеж – не само икономически. Всичко това поражда големи отговорности за Европа, която не може да не играе водеща роля в този момент, като ограничава рисковете на един пейзаж, който в много отношения все още е напълно непознат. Вероятно сме изправени пред повратна точка в човешката история и технологии. Повратен момент, равен на изобретяването на печатането, въвеждането на парата в производствените процеси или изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Истинска промяна на парадигмата, за която трябва да сме готови като нации и като Европейски съюз.

Първата концепция, която ЕС трябва да възприеме, е концепцията за промяна в управлението. Въвеждането на изкуствения интелект в ежедневието на гражданите задължително ще доведе до промени. Независимо дали са социални, културни или политически, те трябва да се насочат към процеси, които са управляеми, предвидими и управляеми. В този смисъл предизвикателството пред ЕС е да създаде своеобразен контролен център, който да анализира рисковите фактори, породени от ИИ. Това трябва да става както в контекста на много бързия технологичен напредък, с който сме свикнали, така и при анализа на средносрочните и дългосрочните процеси и промени, които засягат нашето общество. Следователно анализът и предвидливостта са основните фактори за защита на гражданите във всички области, които се отнасят до личната и обществената сфера на индивида: от защитата на работните места, застрашени от (невинаги реалния и истински) потенциал на ИИ, до усилената защита на основните права на хората, като се изследват сигурността и рисковете от въвеждането на ИИ в някои области, които са по-чувствителни от други.

В началото на тази статия говорихме за това как информацията за ИИ се е преместила с течение на времето от научните статии към масовата преса и как това е обеднило знанията за тази технология. Един от елементите, върху които трябва да се съсредоточи вниманието на европейско равнище, всъщност трябва да бъде обединяването на знанията чрез създаването на общ изследователски и развоен център за тази технология. Оставянето на първостепенно значение на частните дружества определено не е най-добрият начин за защита на интересите на гражданите от гледна точка на личните права и защитата на данните. Тази технология, която е толкова важна, че лесно може да се счита за променяща правилата в много различни области, може да бъде проучена само по общ начин в рамките на европейските институции.

В същото време не може да не се подкрепят компаниите и стартиращите предприятия, които искат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност в областта на изкуствения интелект. Оставянето на тези огнища на идеи на международния пазар може да бъде по-скоро риск, отколкото полза. Частният капитал може да има различни интереси от очакванията на обществото и ЕС. Рисковете са, че в името на бизнеса непрозрачните употреби на тази технология ще се нормализират и може би дори ще разрушат бариерата, поставена от ЕС в областта на правата.

И накрая, не бива да забравяме, че ЕС се състои от хора, а гражданите трябва да имат възможност да използват новите технологии по най-добрия начин. Данните за цифровата грамотност за 2023 г., публикувани от Европейската комисия, сочат, че средното ниво на цифрова грамотност е 6,2 от 10. Това ни кара да осъзнаем колко важно е да се организират кампании за цифрова грамотност, насочени към обучение на гражданите в правилното използване не само на обикновените ИТ средства, но най-вече на съвременните технологии, свързани с изкуствения интелект. Път, който би бил много полезен, като се започне от най-ранните етапи на образованието и постепенно се стигне до все по-специализирани знания и умения.