Subscribe
Анализ на резултатите от изборите от 6 до 9 юни.
Преброяването на гласовете на европейските избори вече приключи и, както се очакваше, те не дадоха сигурен и категоричен резултат, а предвид настоящата избирателна система за постигане на мнозинство ще е необходимо споразумение между няколко европейски партии.
Има само три коалиции, които биха могли самостоятелно да надхвърлят 361 места – минималния праг за мнозинство: коалицията между народняците, социалистите и либералите би се спряла на 406 депутати; по-ориентираната към левицата коалиция с участието на Зелените би била с 458 места; „най-голямата“ би била тази с участието на консерваторите от ЕКР, която би увеличила мнозинството до 482 места.
Естествено, гласуването никога не е напълно праволинейно, включително и най-вече защото е трудно да се постигне съгласие между партиите, които след това се сблъскват на национална почва. По-вероятно е да бъде създадена ос около ЕНП, групата на РЕ и ЕКР (които заедно ще се спрат само на 15 места от мнозинството), след което ще се опитат да изтръгнат консенсус от групите извън мнозинството.
Нека започнем именно от тази хипотеза за мнозинство ЕНП-РЕ-ЕКР-други: изключването на AfD от групата на ID със сигурност отваря различни сценарии, макар да е малко вероятно Марин льо Пен (RN, ID) да може спокойно да бъде част от европейско мнозинство, от което Макрон би трябвало да бъде част по право. По-вероятно е Лигата (ИД) на Матео Салвини да бъде част от това мнозинство, в което националните съюзници FdI (ECR) и FI (PPE) ще бъдат неразделна част от европейското мнозинство. Същото трябва да се случи и с Герт Вилдерс (PVV, ID), който е на път да управлява заедно с партиите VVD (RE), BBB (PPE) и NSC (PPE), за които не би трябвало да е нещо „еретично“ да приемат влизането в подобно мнозинство.
След това има някои гласове, които все още трябва да бъдат решени, като например румънската група AUR: която е много близка до ЕКР, засега един от тях се е съгласил да се присъедини към групата на Зелените/ALE, а другите 5 избрани са вместо това в групата на некритикуващите, така че това може да бъде важно подкрепление. Друг ключов елемент би могъл да бъде Виктор Орбан, който с партията си Фидес остава в групата на безкритичните, след като беше изключен от ЕНП. Въпреки това Джорджия Мелони (FdI, ECR) от известно време се опитва да оправи отношенията си.
Следователно мнозинството на ЕНП-РЕ-ЕКР-други би могло да достигне 375 от 720 гласа, макар че уравнението няма да е математическо, тъй като по-лявите сили в либералите може да не гледат благосклонно на такъв съюз.
Алтернатива, която все още не е изчислена, но предстои да бъде обмислена, е тази на „напълно дясно“ мнозинство с PPE-ECR-ID: трите групи ще започнат с 324 места, към които ще се добавят гласовете на реформаторските сили вдясно и на невписаните, които биха могли да оценят такова мнозинство. От либералите, реално погледнато, в допълнение към ирландската Fianna Fáil, някои български движения (ДПС/ХОХ и ПП-ДБ), холандските либерали за националните правителствени интереси, както и шведските, ще бъде трудно да се привлекат повече от 20 депутати в мнозинството. Сред невписаните десни сили са различни, които биха могли да подкрепят проекта дори без „контрадоговор“: сред тях са българските националисти (V), някои гръцки десни сили (Nike и PE), полската десница от KWiN, румънците от AUR и Fidesz.
В този случай този съюз може да се спре и на 365-375 места, въпреки че е резултат от поредица от интензивни преговори. В този случай германската власт е много ограничена: Канцлерът Шолц (СДП, С&Д) претърпя тежко поражение на европейските избори и със сигурност няма да има думата при възстановяването на мнозинството, дотолкова, че СДП дори не е водещата партия в социалдемократическата група, победена от италианската ДП и испанската СДП; нещата не вървят по-добре и за французите с Макрон, който може да дърпа конците на присъствието на Льо Пен само до определен момент, под страх от изключване от мнозинството.
Единственият правителствен ръководител, който има силата и авторитета, удостоверени от избирателните урни, да предизвика обрат в Европа, е Джорджия Мелони, която има конкретната възможност да създаде истинско европейско „дясноцентристко“ мнозинство, което най-накрая да даде политически единно европейско мнозинство. Сега, след като приключи срещата на Г-7, от нея зависи да изплете мрежата, като преодолее разделението между различните партии и страни членки.