Subscribe
На изборите за Европейски парламент, проведени от 6 до 9 юни, Европа се насочи силно надясно. Докато на Запад крайната десница потвърди прогнозите на анализаторите и спечели позиции, в Централна и Източна Европа изборите за Европейски парламент бяха доминирани от проевропейски центристки партии. От двете водещи политически сили в Европейския парламент само Народната партия успя да спечели повече места, докато социалдемократите запазиха втората си позиция, но загубиха места. Renew – на трето място в настоящия законодателен орган – е най-големият губещ на изборите този месец, с най-много изгубени места, тъй като в следващия законодателен орган ще има повече от 20 места по-малко в Европейския парламент, отколкото в момента. В другия край на спектъра основните победители на тези избори са крайно десните партии, чийто успех на тези избори, освен че спечели повече места в европейския законодателен орган, вече предизвика вътрешнополитически сътресения в няколко държави. Според последните официални данни около 100 места в Европейския парламент ще бъдат заети от екстремисти. И това е само групата на ИД – „Идентичност и демокрация“, която ще има около 60 души, и радикалната левица с още над 30 души, но към това трябва да се прибавят и мандатите, спечелени от други популистки и ултраконсервативни партии, които не са част от тези групи.
Резултатите от изборите за Европейски парламент водят до предсрочни избори във Франция и Белгия и до нестабилност в Германия и Австрия.
Френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори след категоричната победа на екстремистката партия на Марин льо Пен (и съкрушителното поражение на собствената му партия). В Белгия министър-председателят Александър де Кроо подаде оставка със сълзи на очи, след като партията му претърпя съкрушително поражение от фламандските консерватори и крайнодесните сепаратисти, които вероятно ще поемат управлението на страната, след като избирателите им дадоха около 50 % от гласовете в Европейския парламент.
Провалът на коалицията, подкрепяща канцлера Олаф Шолц в Германия, показва, че „никога досега едно правителство не е било толкова непопулярно, колкото сегашното“, смята ръководителят на германски институт за социологически проучвания. Австрийският канцлер Карл Нехамер също не се справя много добре, след като неговата партия загуби – макар и с малко – от крайната десница, като и двете партии получиха около 25% от гласовете.
„Хората като цяло са станали по-евроскептични“, заяви след вота Алис Вайдел, един от лидерите на крайнодясната партия AfD. Алтернатива за Германия (AfD) отбеляза голям ръст в избора на гласоподавателите, като зае второ място в проучването на федералната провинция с около 15% от гласовете, изпреварвайки политическата партия на канцлера Олаф Шолц, която постигна едва 14%. Всъщност всички коалиционни партии на Шолц претърпяха поражения, като трите – SDU, FDU и Зелените – едва се доближиха до резултата на победителя CDU/CSU.
„Това не е добър резултат за партиите, които защитават Европа“, заяви френският президент Еманюел Макрон в изборната нощ след обявяването на резултатите от екзитпола.
„Няма да мога да продължа да работя така, сякаш нищо не се е случило“, твърди той в опит да оправдае жеста си да разпусне френския парламент и по този начин да открие процедура за предсрочни избори – ход, който е в отговор на искането на младия лидер на Националното събрание (RN) Жордан Бардела. Партията RN на Марин Льо Пен спечели изборите за Европейски парламент във Франция със значителна преднина пред резултатите на партиите от управляващата коалиция. RN взе една трета от гласовете на французите, докато Ренесанс, социалистите и либералите, едва успяха да съберат около 30%. След тазгодишната си победа RN ще има 12 места в парламента в Страсбург в допълнение към сегашния си брой. RN ще има 30 места, което е половината от общия брой на групата на ИД – група, сред чиито основатели е Марин льо Пен.
„Давайки на листата на RN повече от 32%, французите току-що ни дадоха най-високия резултат за партия през последните 40 години“, реагира Марин льо Пен.
Джорджия Мелони се превръща в един от най-важните европейски лидери
Докато някои от водещите европейски лидери бяха „поставени на колене“ след тези избори, ултраконсервативният министър-председател на Италия Джорджия Мелони затвърди позициите си. Нейната партия Fratelli D’Italia, член на партийната група на ЕКР, спечели почти една трета от гласовете на италианските избиратели, четири пъти повече, отколкото на предишните избори за Европейски парламент през 2019 г., и тя се превърна в един от най-важните европейски лидери.
Макар че в някои страни центристките партии запазиха позициите си, силният възход на крайната популистка десница, която в много случаи заема второ място, показва, че тя е успяла да се възползва от недоволството на хората от повишаването на цените и спада на жизнения стандарт в ЕС, от европейската зелена политика, от разходите за войни и имиграция и т.н.
Като цяло проевропейските центристки партии се представят добре в Централна и Източна Европа. Изключение прави политическата партия на популисткия унгарски министър-председател Виктор Орбан – FIDESZ, която, въпреки че спечели изборите, не се представи добре на тях въпреки изключително високата избирателна активност на унгарците. По подобен начин, докато общата тенденция на Запад е крайнодясното да се засилва, изненадата дойде от Нидерландия, където въпреки категоричния успех на националните избори миналата година, популистката Партия на свободата на Геерт Вилдерс успя да се класира едва на второ място след социалдемократите на бившия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс.
В Централна и Източна Европа спечелиха центристките, проевропейски партии, но крайно десните партии останаха далеч назад.
В Полша, най-големия източен член на Европейския съюз, изборите за Европейски парламент бяха спечелени от центристката Гражданска коалиция на министър-председателя Доналд Туск, бивш председател на Европейския съвет. Победата на партията му идва след предизборна кампания, доминирана от въпросите на сигурността на фона на заплахата от Русия.
„Ние сме фар на надеждата за Европа“, заяви Туск в деня на изборите след обявяването на резултатите от екзитполовете.
Варшавският лидер определи ситуацията във Франция като „драматична тъга“, а според него управляващите в Германия „нямат причина да са щастливи“. За собствената си победа или за избора на поляците той заяви, че тя е резултат от избора между „сигурно бъдеще в страна в сърцето на ЕС или опасно бъдеще“, ако бяха спечелили основните му опоненти от партията „Право и справедливост“, за която се знае, че е в противоречие с брюкселските бюрократи.
В Румъния изборите за Европейски парламент също бяха спечелени от избирателния съюз на двете политически партии от управляващата коалиция – PNL и PSD. Те получиха значителен брой гласове – 54% от всички румънски гласове. За съжаление малцина румънци, които са гласували за алианса PSD-PNL, знаят, че двете партии са част от две европейски парламентарни групи, които имат напълно противоположни доктрини. PSD е част от групата на S&D, а PNL – от групата на ЕНП. Най-важното представяне на изборите обаче имаше консервативната, крайнодясна партия AUR – Алианс за съюз на румънците – партия, която през 2019 г., на предишните европейски избори, не съществуваше, а на 9 юни се класира на второ място в предпочитанията на румънците с около 15 %, но също и партията SOS, филиал на AUR, партия, основана малко преди изборите, която надхвърли изборния праг от 5 % и също ще изпрати свой представител в новия Европейски парламент. Според анализатори победата на AUR и SOS се дължи и на гласа на румънците в диаспората, които, въпреки че разполагат с повече избирателни секции, отколкото на последните избори, не са се явили да гласуват дори наполовина от броя на упражнилите този вот през 2019 г.
Партията FIDESZ на унгарския министър-председател успя да изпревари младата партия TISA на Петер Магяр, която в кампанията си обещаваше да изкорени корупцията и да възстанови демократичните баланси, които според критиците са били нарушени по време на дългото управление на Виктор Орбан. Въпреки това TISA се представи много добре, като завърши само на около 10 % зад FIDESZ на второ място. Прогресивна Словакия, либерална, прозападна опозиционна партия в Словакия, победи СМЕР-СД, най-голямата партия в лявото националистическо правителство, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо, който миналия месец преживя опит за убийство. В Чешката република популистката опозиция ANO победи дясноцентристката група Spolu, която оглавява правителството.
Какво следва? ….
Според някои анализатори всичко ще зависи от способността на ултраконсервативната десница и популистите да водят преговори в следващия Европейски парламент. Но може да се очаква, че след сигнала, даден от европейците на тези избори, ще настъпи период на по-умерена програма за климата (и отсрочка по отношение на „зелената сделка“), по-строги миграционни политики и преразглеждане на дискусията за независимост на европейското производство, и като цяло период на икономически и политико-културен консерватизъм. Възможно е също така да е сигнал, че след като предложи на социалистите и либералите да възстановят сегашната коалиция начело на Комисията в новия Парламент, кандидатът на ЕНП за нов мандат начело на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че „оставя вратата отворена“ за по-нататъшни сделки.