fbpx

Европейски институции: Тежестта на консервативните сили нараства

Това, на което ставаме свидетели в Европейския парламент, е сценарий, който дори най-точните анализатори не биха могли да предвидят само преди няколко години. Всъщност консерваторите продължават да печелят позиции (и присъствие) за сметка на социалистите от С&Д и либералите от „Обновление“. За да направим сравнение, е достатъчно да си помислим, че в началото на миналия мандат в Европейския съвет (където заседават държавните и правителствените ръководители на държавите-членки) и Renew, и S&D можеха да разчитат на седем държавни ръководители. От друга страна, в същия период, през 2019 г., Народната партия на ЕНП имаше десет, а ЕКР – само един, брой, който след това щеше да нарасне с установяването на правителството на Мелони в Италия.

РАСТЕЖЪТ СЛЕД ПОСЛЕДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ
Разбира се, растежът претърпя обрат в последния тур на изборите през юни 2024 г. В този момент балансът в Парламента на ЕС започна да се измества надясно и към по-консервативните сили. Трябва да се анализира и броят на партиите на европейско равнище, които се придържат към ЕКР. Днес те са цели деветнадесет, като последните шест се присъединиха с предаването на председателството на ЕКР между италианския министър-председател Джорджия Мелони и полския лидер Матеуш Моравецки. Председателството на Мелони със сигурност изигра решаваща роля за сближаването на няколко партии с консервативния лагер. Всъщност става дума за сближаване, което продължава от няколко години и което през февруари тази година ще има важен момент и в реорганизацията на баланса в скамейките на Европейския съвет, когато редица важни размествания могат да придадат по-голяма тежест на консервативното и дясното присъствие в европейските институции.

НОДЪТ ЗА ФЕВРУАРИ 2025
Фокусът през февруари е насочен към Германия и Белгия. Германците наистина са призовани да се явят на избори на 25 февруари, а разочароващият резултат на СДПГ вече е достатъчно ясен за всички анализатори. Вместо Олаф Шолц, правителството вероятно ще премине към Коефициента (част от ЕНП на европейско ниво) с Фридрих Мерц. Това ще увеличи присъствието на ЕНП в Европейския съвет от единадесет на дванадесет места. Що се отнася до Белгия, с постигнатото споразумение за новата изпълнителна власт, ръководена от Барт Де Вевер, в Европейския съвет влиза нов член на ЕКР, който заема мястото на член на Рене. По този начин либералите ще бъдат намалени от петима на четирима лидери, а фламандският националист ще допринесе за по-нататъшното увеличаване на присъствието на консерваторите в тази европейска институция. За социалистите, от друга страна, броят на местата намалява до три с Роберт Абела от Малта, Педро Санчес от Испания – който ще остане председател – и датския министър-председател Мете Фредериксен. Същият брой места ще бъдат заети от ЕКР с Джорджия Мелони за Италия, Петер Фиала за Чешката република и скоро с белгиеца Де Вевер.

НЕЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕМЯ
Тежестта на европейските консерватори обаче ще бъде важна не само на Стария континент. Всъщност извън Европа ролята, която тези сили ще могат да изиграят, ще бъде много интересна. Междувременно още между 19 и 22 февруари около тридесет политически сили ще изпратят свои представители за участие в CPAC (Conservative Political Action Conference) във Вашингтон. Ежегодно събитие, което събира политици и активисти на консервативното семейство от цял свят. Освен това не може да не се отбележи ролята, която италианският лидер (бивш председател на ЕКР) си е извоювал като привилегирован събеседник на президента Тръмп. Тя беше единственият европейски лидер, който присъстваше на Деня на встъпването в длъжност заедно с доста голяма делегация от групата ECR. Консерваторите със сигурност ще имат значително влияние върху отношенията със САЩ в близко бъдеще. Всъщност искането на САЩ е да имат на своя страна силна Европа, която да е способна да играе важна роля в Алианса, предизвикан от международния сценарий. Отношенията със САЩ се интересуват не толкова от предложението за MEGA (Make Europe Great Again), лансирано от Мъск, а от перспективата за равнопоставеност в един обновен пакт САЩ-Европа.