Subscribe
Продължавайки с повече или по-малко подробното изложение на Пакта за убежище и имиграция, одобрен от Европейския парламент на 10 април 2024 г., сега е уместно да се спра на може би най-голямата игра в целия пакет, наред с Евродак, за която вече споменах в предишна публикация: Регламента за управление на убежището и имиграцията.
Централната част на този регламент и основната му промяна спрямо сегашната система – добре познатата, критикувана и отхвърлена Дъблинска система – се състои в задължителна система за „солидарност“, която няма да се състои непременно от премествания, т.е. система, в която единственото „средство за солидарност“ не е задължителното преместване, наложено от Брюксел, а в която държавите-членки могат да изберат и финансови вноски като заместител на преместването.
Следователно системата продължава да страда от същия първороден грях, а именно да приема, че Европа, държавите членки, са длъжни да поемат като свое задължение да приемат онези, които може би не са влезли в техните граници и никога не биха го направили… … че държавите-членки са осъдени да поемат определен – и нарастващ – брой незаконни влизания, маскирани като фалшиви кандидати за убежище. За да се опита да гарантира, че страни като Унгария, Полша, но може би и Чешката република, а защо не и Финландия или Швеция, които вече страдат изключително тежко от последиците на десетилетията на либерални политики, няма да блокират напълно системата, фон дер Лайен предложи такава заместваща система за плащане. Ако не искате „кандидати за убежище“, платете.
Всъщност моделът отговаря на меркантилистичния и материалистичен възглед за имиграцията. Точно както привържениците на отворените врати, след като се позовават на основните права, използват икономическия мотив, т.е. нуждата от евтина работна ръка; Фон дер Лайен го използва като начин да се избегне социален конфликт. Определихме цена.
Изчисленията на вноските се правят въз основа на БВП и населението, като всяко от тях представлява 50%. Годишно текстът предвижда минималната вноска от всички държави-членки да бъде 30 000 души и 600 милиона евро; въпреки че част от тези вноски ще бъдат запазени за търсене и спасяване в морето, тъй като държавите-членки смятат, че при изпълнение на съществуващите задължения по морското право трябва да има места за това.
Няма съмнение, че Италия беше държавата, която даде импулса на този модел на задължителна солидарност и доброволно преместване, с цел, според мен, да се включат останалите държави-членки в защитата, защитата и опазването на границата… Южна Европа. Критиците на системата, сред консервативните и патриотичните партии, изтъкват, че тази система на управление, както и предишната, води до насърчаване на нелегалната имиграция и най-вече, че тя представлява неприемливо отстъпване на националния суверенитет, особено когато отваря вратата за Европейската комисия да разшири годишните квоти за прием.
Друга промяна по отношение на Дъблин, която няма да се хареса на делегациите на северните страни, независимо към коя група принадлежат – с изключение на левите и десните без гражданство, каквито има в Брюксел – са новите критерии, добавени за определяне на отговорността за разглеждане на молбите за убежище. Докато в Дъблин се даваше предимство на държавата на влизане, този нов регламент включва нови разпоредби за събиране на семейства, освен за родителите и децата, като се приписва отговорност или правомощия за предоставяне на убежище на приемащата държава; добавят се нови критерии като дипломи, получени в тази държава, или някакъв вид връзка с нея като начин за приписване на компетентност.
Ако оставим настрана идеологията или убежденията, очевидно е, че става дума за неамбициозна реформа, която не отчита надлежно външното измерение. Само със споразумения с трети страни, които да гарантират, че те допускат своите граждани, чието експулсиране е разпоредено, и да обработват молбите за убежище там, ще можем да се борим ефективно с незаконната имиграция.
Докато не гарантираме 100% успех и ефективност на депортациите – нещо, което ако не е невъзможно, то надали ще бъде постигнато – безспорно е, че основната цел трябва да бъде да им се попречи да влязат на европейска територия; тъй като веднъж попаднали в Европа, ако връщането не е гарантирано, проблемът вече е вътре.