Subscribe
Този април 2024 г. ще остане в кратката история на Европейския съюз. И накрая, след като постигна споразумение със Съвета на Съюза, Европейският парламент внесе така наречения Пакт за убежището и имиграцията за обсъждане и гласуване в пленарна зала. Това е пакет от до девет законодателни реформи, вариращи от реформата и актуализирането на базите данни с пръстови отпечатъци на търсещите убежище и нелегалните имигранти (ЕВРОДАК) до директива, уреждаща условията за приемане на кандидати за международна закрила. . .
До последния момент брюкселската преса, под натиска на неправителствени организации, асоциации и организации, свързани с имиграцията, разпространяваше слуха, че Европейският парламент няма да одобри пакта, който вече е одобрен от Съвета. Това несъмнено беше темата на седмицата, месеца и годината, а заедно с катастрофалния Зелен пакт, който опустоши селскостопанския и животновъдния сектор в много страни, и темата на законодателя.
Радикалната левица, както обикновено, не знаеше как да се справи с новия пакт и вдигна скандал в пленарната зала в Брюксел, точно когато евродепутатите току-що бяха гласували в подкрепа на първия от текстовете. В този момент за всички беше ясно, че текстовете, подложени на гласуване, ще бъдат приети. След няколко минути на викове и нелепо зрелище гласуването продължи.
Всички регламенти и директиви ще бъдат одобрени с по-голяма или по-малка разлика в гласовете, но нямаше особени признаци на радост, защото Пактът като цяло оставя всички неудовлетворени. Най-радикалната европейска левица – част от групата на социалистите, левицата и зелените – се обяви против реформата на регламента „Евродак“ и против правилата за новата процедура за граничен контрол и проверка на самоличността на мигрантите и търсещите убежище. Те бяха убедени, че могат да блокират ситуацията или, в зависимост от случая, да консолидират голямата коалиция срещу средните и народните класи, която изградиха с либералите и значителна част от Европейската народна партия по време на този мандат. Те бяха убедени, че тезата им за отворени врати, документи за всички и че проблемът с нелегалната имиграция е в граничната полиция, ще възтържествува. На лицата им се виждаше заблуда и гняв. Но и в дясната част на залата нямаше радост, защото налагането на задължителна солидарност с преместването на мигранти, което явно накърнява националния суверенитет, е червена – или черна – линия за много национални делегации.
Но истината е, че улицата отново победи. Близостта на европейските избори и натискът от страна на консервативните, патриотичните, идентичностните и суверенните партии, които превърнаха граничния контрол и борбата с нелегалната имиграция в свои основни лозунги; нарастващата несигурност в европейските градове; фактът, че въпросът за имиграцията нарушава схемата „дясно-ляво“, тъй като се влияе и от това дали дадена страна е гранична, т.е. страна, чиито граници са външна граница на Европа. Така от Испания до Финландия, през Италия, Гърция, Унгария, Румъния, Полша, Франция, има безброй държави-членки, в които процесите на принудителна имиграция се преживяват с особена интензивност, тъй като те представляват повече или по-малко постоянни маршрути за масово и неконтролирано влизане на нелегални имигранти и лица, търсещи убежище.
Защо са недостатъчни и разочароващи? Най-вече защото най-важната и решаваща реформа за осигуряване на ефективен контрол на имиграцията – реформата на Директивата за връщането – беше извадена от „пакета за убежището“ още в самото начало, тъй като преговорите са в застой и Комисията не успя да предложи адекватно предложение.
Във всеки случай мерките, които могат да насърчат връщането, а не вътрешните процедури, са споразуменията с трети страни и те или не се осъществяват поради неспособността на Комисията, или поради липсата на политическа воля на съответните национални правителства, както в случая с Мароко и Испания; за разлика например от Италия с Мелони, която насърчава споразумения с Тунис, Египет или Албания за улесняване на връщането, за контрол на имиграцията или дори за търсене на повече или по-малко жизнеспособно решение на масовото и безредно имиграционно задръстване.
Ако желаете, тъй като това несъмнено е ключовият въпрос тази година, ще продължа да ви разказвам накратко какво представлява Пактът за убежище и имиграция; кои мерки изглеждат априори добри и кои не. Разбира се, като се вземе предвид мнението на мнозинството европейци, които изискват от политиците ефективни мерки за въвеждане на ред в десетилетията на хаос и липса на контрол.