Subscribe
Първа неделя след Коледа. На Запад се празнува Денят на Светото семейство. Свети Йоан Павел II, папата, дошъл от комунизма, е бил много отдаден на нея. Обичайното, когато идваш от комунизма или социализма, или от радикалния индивидуализъм. Ако има нещо, в което тоталният индивидуализъм и колективизмът съвпадат, то е в пренебрегването, подценяването или дори атакуването на семейството. Семейството е социалната институция par excellence. То не е породено от договор, дори и ако ангажиментът на съпрузите е проява на тяхната воля, завинаги. Семейството е мястото, където всички ние се учим на най-основните ценности и добродетели: преди всичко на любов, но също и на уважение, щедрост, прошка, благодарност, доброволно сътрудничество и послушание. Но именно в семейството се научаваме и да страдаме, да проявяваме солидарност. Постепенното унищожаване на семейството е още един знак за кризата на западната цивилизация. Вчера писах за светите невинни, онези хиляди човешки същества, които умират в клиника, прекъсвайки растежа и раждането си. Хиляди семейства стават непродуктивни. Семейството е заменено от държавните училища, държавата, местните власти или асоциациите.
Една от най-важните консервативни мерки и предизвикателство в нашето време несъмнено би била да се върне на семейството това, което му е било отнето в името на социалната държава. Семейството трябва да бъде основният – единственият – протагонист в образованието и възпитанието на децата. С право е казано, че общество със силни семейства е силна общност, защитена от намесата на идеологии, правителства и групи за натиск. Напротив, общество с разделени или конфронтиращи се семейства, в което има „атомизация“ на интересите и желанията, е общество, което е слабо пред всяка атака от страна на политически, социални или икономически сили.
Семейството е мястото, където човек се научава да обича. Да обичаш означава да искаш да искаш да искаш. Това е желанието да дадеш себе си, без да очакваш нищо в замяна. Нито колективизмът, нито радикалният индивидуализъм учат на това. Семейството е мястото, където човек се научава да бъде свободен. Да взема решения, да прави грешки и да поема отговорност. Родителите с любов поправят грешките, а детето се научава, без да страда от нечовешките последици, да поема отговорност за решенията си. В семейството човек се учи на икономика и политика. В семейството човек се научава да спестява, да не харчи повече, отколкото изкарва или колкото може да върне на кредитора. В семейството човек се научава, че редът и йерархията са от основно значение за правилното функциониране на всяка общност, без тази йерархия да е тоталитарна или автократична. Всичко в семейството е демократично, защото всички решения се вземат от семейството като цяло и в интерес на семейството и на всеки негов член.
Историята се изучава в семейството. Истинска, преживяна история. В семейната памет, в семейните истории няма намеса от страна на държавата, нито от страна на евтини интелектуалци или университетски преподаватели, които взимат хонорар за своите мозъчни и манипулирани изследвания. Семейството е традиция, т.е. то самото се предава. Родителите предават на децата си онова, което са получили от своите родители, а техните деца – от родителите на своите родители. В една безкрайна верига, в която всяко поколение пази онова, от което новото поколение се нуждае, подобрено. Ето защо, когато националните, местните или регионалните институции, или дори институциите в Брюксел, насърчават мерки или действия, които подценяват, увреждат или изземват от семейството това, което му принадлежи, чувствителната душа трябва да реагира. Не е прищявка да се противопоставяме на частни сдружения с много специфични идеологически интереси, които индоктринират децата и младежите в определена представа за сексуалността и „обучават“ децата и младежите на неподходящи за възрастта им сексуални практики, които навлизат в най-дълбоките сфери на човешката интимност. Това е атака срещу семейството. Нападение срещу семейството е и задължителната и принудителна секторизация на училищата, така че ако живееш в такъв и такъв квартал, да можеш да ходиш само в училището, в което държавата или който и да е, по дяволите, ти е определила толкова или толкова точки. Нападението срещу семейството е, че данъчното му облагане е по-лошо от това на предприятията. Защото семейството също е фирма. Прекрасна компания, в която мотивът за печалба е споделен и щедър и винаги се стреми да бъде реинвестиран в обществото. Проспериращите семейства са източник на радост, здравословно потребление, богатство и инвестиции. Семейството генерира социално и икономическо богатство. Силата на семейството е силата на открития и искрен разговор в края на деня, в който родителите споделят с децата си надеждите и илюзиите на деня, триумфите и пораженията, дълбоките стремежи, мечти, нужди и неотложни задачи. Нека 2025 г. бъде годината на възстановяване на семействата в Европа. Това е пожелание, което противоречи на реалността на политиките, разработвани днес от елитите. Но ние сме в Годината на надеждата.
И това никога не трябва да се губи.