Subscribe
Будапеща, 23 ноември 2001 г.: Съветът на Европа приема своята Конвенция за киберпрестъпността.
Две десетилетия по-късно тя е ратифицирана от всички двадесет и седем държави-членки на Европейския съюз с изключение на една (Ирландия).
Конвенцията е първият международен договор за престъпленията, извършени чрез интернет и други компютърни мрежи, като се отнася по-специално до нарушенията на авторското право, компютърните измами, детската порнография и нарушенията на мрежовата сигурност.
За да приложат това международно споразумение, ратифициралите го държави трябва да считат за престъпления в рамките на националните си правни системи действията, насочени срещу поверителността, целостта и наличността на компютърни данни и системи.
Например неправомерен достъп до компютърна система, включително чрез нарушаване на мерките за сигурност или с цел получаване на данни; умишлено неправомерно прихващане на непублични предавания на компютърни данни; неправомерно повреждане на компютърни данни, особено ако това води до сериозни вреди; или умишлено и сериозно неправомерно възпрепятстване на функционирането на компютърна система чрез манипулиране на компютърни данни.
Престъпленията могат да бъдат свързани и със съдържанието.
Тази категория включва детска порнография и нарушения на авторското право и сродните му права.
Детската порнография се описва като визуален материал, изобразяващ непълнолетно лице, участващо в открито сексуално поведение, или лице, изглеждащо като непълнолетно, участващо в открито сексуално поведение.
Въпреки това ратифициращите държави могат да ограничат понятието за детска порнография стриктно до непълнолетни лица, участващи в открито сексуално поведение.
Възрастта на непълнолетните е определена на 18 години, въпреки че ратифициращите държави могат да изискват по-ниска възрастова граница за своите граждани, за да бъдат считани за пълнолетни; във всеки случай минималният праг съгласно конвенцията е 16 години.
Страните могат също така да разрешат набавянето на детска порнография чрез компютърна система за себе си или за друго лице да не се счита за престъпление; същото важи и за притежаването на детска порнография в компютърна система или на компютърен носител за съхранение на данни.
С цел да се улесни разкриването, разследването и наказателното преследване на киберпрестъпленията, конвенцията включва няколко разпоредби относно претърсването и изземването на съхранявани компютърни данни, както и събирането им в реално време, чрез прилагане на технически средства или чрез принуждаване на доставчиците на услуги на информационното общество да направят това.
За взаимопомощ между ратифициралите конвенцията държави Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) е определена като основен канал за искане на комуникация.
Две години по-късно, през 2003 г., Съветът на Европа приема протокол към конвенцията, отнасящ се до криминализирането на деяния с расистки и ксенофобски характер, извършени чрез компютърни системи.
В този случай броят на ратификациите от страна на държавите-членки на Европейския съюз е малко по-малък: Австрия, Белгия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия и Малта не са го ратифицирали към днешна дата; България, Унгария и Ирландия дори не са го подписали.
За да се противодейства на риска от злоупотреба или неправомерно използване на компютърни системи за разпространение на расистка или ксенофобска пропаганда, протоколът задължава ратифициралите го държави да считат за престъпление разпространението на расистки и ксенофобски материали сред обществеността чрез компютърна система.
Ратифициращата държава може да изисква поведението, което насърчава или подбужда към дискриминация, свързана с омраза или насилие, да се счита за престъпление съгласно протокола. Заплашването на лица чрез компютърна система с извършването на тежко престъпление поради принадлежността им към група, отличаваща се с раса, цвят на кожата, произход или национален или етнически произход, както и религия, ако се използва като претекст за някой от тези фактори, или към група лица, която се отличава с някоя от тези характеристики, също се разглежда в протокола като престъпление.
Същото важи и за публичната обида чрез компютърна система на лица по същите причини на принадлежност или различие, особено ако жертвите са изложени на омраза, презрение или присмех.
Въпреки това ратифициращите държави могат да решат да не разглеждат публичната обида като престъпление.
И накрая, ратифициралите протокола държави могат да криминализират разпространението на материали, които отричат, грубо омаловажават, одобряват или оправдават действия, представляващи геноцид или престъпления срещу човечеството.
Източник на изображението: TriadSquare