Subscribe
Условията на труд на „новите куриери“ повдигат важни въпроси относно защитата и правата, с които те трябва да се ползват.
През последните години европейският трудов пейзаж е белязан от нарастващото присъствие на работниците от „гиг“ икономиката, сред които се открояват така наречените „ездачи“. Тези куриери, които доставят храна, пакети и др., са се превърнали в обичайно присъствие по улиците на европейските градове. „Гиг“ икономиката, или икономиката на малките независими предприятия, бележи значителен ръст в Европа благодарение на разрастването на цифровите платформи, които свързват независимите работници с тези, които се нуждаят от техните услуги. Сред тези платформи централна роля играят платформите за доставка по домовете, като Deliveroo, Uber Eats и Glovo, а техните пътници се оказват в центъра на това явление. Много от тях са млади хора, които търсят гъвкавост в работата и възможности за бързи доходи. Тази гъвкавост обаче често е за сметка на стабилността на заетостта и социалната защита, което повдига въпроси относно условията на труд.
Един от основните въпроси е свързан с естеството на договорите, сключени между пътниците и платформите за доставка. Много от тях са класифицирани като самостоятелно заети лица, което означава, че не се ползват със същата защита като наетите лица. Тази класификация предизвика правни спорове в няколко европейски държави, като профсъюзите и активистите призовават за по-голяма защита на ездачите. В някои случаи съдилищата са постановили, че ездачите трябва да се считат за служители, като по този начин получават права като минимална заплата, платен отпуск и социалноосигурителни вноски. Това обаче накара някои платформи да променят своите бизнес модели, като въведат договори, които предлагат по-голяма гъвкавост, но запазват разликата между самостоятелно заети лица и служители.
Друг критичен аспект е свързан със застраховането, тъй като водачите, които често извършват работа с висока физическа интензивност и са изложени на риск от пътнотранспортни произшествия, въпреки че се нуждаят от адекватно покритие, страдат от известна неяснота по отношение на трудовия си статут, което усложнява въпроса със застраховането, а някои от тях не се ползват от адекватна защита в случай на нараняване или заболяване, свързано с работата. Друг основен аспект е свързан с възможността на водачите да се организират и да защитават правата си чрез участие в профсъюзи. Разпокъсаният и често изолиран характер на работата на ездачите всъщност затруднява създаването на силни и представителни профсъюзи, въпреки че някои профсъюзи полагат значителни усилия за мобилизиране и подкрепа на ездачите в борбата за по-справедливи условия на труд.
Участието в профсъюзите често е възпрепятствано от фирмените политики, които не позволяват създаването на профсъюзи или воденето на колективни преговори. Борбата за признаване на правото на ездачите да се организират и да преговарят се превърна в основно предизвикателство в стремежа за по-голямо равенство в икономиката на услугите. Дебатът за състоянието на ездачите в Европа ще остане в центъра на дискусиите за бъдещето на труда. Макар че гъвкавостта, която предлага „гиг“ икономиката, е нещо, което много работници оценяват, от съществено значение е тя да бъде балансирана с адекватна защита и основни права. Цифровите платформи, правителствата и синдикатите трябва да работят заедно, за да намерят решения, които да осигурят устойчиво съжителство между гъвкавост и сигурност на работното място.
Преосмислянето на трудовите договори, разширяването на социалната закрила и достъпът до адекватна осигурителна система са ключови стъпки за подобряване на състоянието на шофьорите. Освен това е от решаващо значение да се насърчи участието на синдикатите и да се гарантира, че работниците от гиг икономиката имат ефективен глас при вземането на решения, които засягат техните условия на труд. Сегашното положение на ездачите в Европа се характеризира със сложно пресичане на гъвкавост и несигурност на работното място и справянето с това предизвикателство изисква колективен ангажимент от страна на платформите, правителствата и самите работници, за да се осигури устойчиво и справедливо бъдеще на европейската икономика на наетите лица. Необходимо е този проблем да бъде решен възможно най-скоро, за да се интегрира по-добре работата на новите поколения в икономическия контекст на континента.
Италия със сигурност е заинтересован наблюдател, като се има предвид, че до момента прилага два различни договорни модела, и двата в съгласие със синдикатите, но с различни правила и заплати.
Алесандро Фиорентино