Subscribe
Всичко се разиграва тази седмица, а в Елисейския дворец играта никога не е била по-ясна. Кризата във френското правителство, която занимава страниците на чуждестранните новини и у нас, се корени в решението на Макрон от 9 юни, след европейските избори, да върне мандата си в ръцете на избирателите. Решение, което, макар и частично, възнагради Националното събрание на Льо Пен с резултат, който на последните избори за обновяване на Националното събрание, проведени на 30 юни и 7 юли, отбеляза интересен ръст на френската десница. Сега към Макрон се прибавя тежестта на Жан-Люк Меленшон и Льо Пен, които винаги са били на противоположни страни, но в този случай с общата цел да принудят държавния глава да подаде оставка, като изтеглят президентските избори далеч преди 2027 г. Сблъсъкът по отношение на социалните помощи
Ето защо именно през тези дни ще се състои сблъсъкът и ще разберем дали правителството, което е на власт от по-малко от три месеца, ще успее да завърши маневрата по отношение на социалните помощи – крайният срок е 31 декември – без да се сблъска с „бурята“, предизвикана през последните дни от министър-председателя Барние. Един от елементите на тази буря (която може би към днешна дата все още е само незначителна турбуленция) със сигурност е тежестта на пазарите и спредът, който вече е достигнал много високо ниво. Наред с това е и вотът на недоверие, внесен от Новия народен фронт на Гошето, докато Льо Пен вече обяви, че няма да гласува само по вече представения документ, а Националното събрание ще изготви свой собствен, който ще представи пред Камарата. Опитът е да не се позволи на правителството да приеме изтичащите мерки, определени от Льо Пен като „несправедливи спрямо френския народ“. Сред най-критикуваните елементи ще бъдат планираните съкращения на средната класа и съкращението, оценено като твърде незначително, на безплатните лекарства за нелегалните имигранти и sans papier: мярка, която ще струва 1,6 млрд. евро годишно, от която Макрон ще намали само 200 млн. евро. Все още има някои технически възможности за „спасяване на това, което може да бъде спасено“, и за осигуряване на маневрата. По-специално Барние би могъл да прибегне до член 49 от Конституцията, който позволява законът да бъде приет без дебати, като същевременно измени текста, за да го направи по-смилаем за съюзниците на правителството и да преодолее патовата ситуация. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ФАКТОР
Има много малко време за постигане на равновесие, време, което се диктува преди всичко от резултатите на френските държавни облигации – в момента равни на тези на Гърция – както и от стойността на Спреда, която в момента е на същите стойности от кризата през 2012 г. Разбира се, финансовите пазари също няма да закъснеят да претеглят тежестта на кризата, тъй като нестабилността може бързо да накара международния капитал да мигрира към други брегове. И накрая, вътрешноикономическият фронт, като финансовата маневра ще бъде гласувана до 31 декември. При липсата на нов закон единственото жизнеспособно решение би било удължаване на текста за 2024 г. в очакване на лятото и възможността за връщане към волята на избирателната урна. ВЪЗМОЖНАТА КРИЗА
Изпълнителната власт, назначена на 5 септември, може да се превърне в най-кратката в историята на Петата република и първата, която ще бъде официално оспорена от 1962 г. насам. На тази дата премиерът Жорж Помпиду първо беше оспорен, а след това върнат в правия път от генерал Дьо Гол.
В момента френските анализатори говорят за 320 депутати против, докато 289 биха били достатъчни за вот на недоверие. Но във всеки случай какво би могло да бъде средносрочното бъдеще на мнозинството, което беше пренаредено миналото лято? Рискът от пренареждане за математическа подкрепа е точно зад ъгъла, а продължаването на работата на законодателния орган при надвиснала криза – като Дамоклев меч – както и при вот на недоверие, не е лесно. Особено при настоящия международен сценарий и водещата роля, която трябва да се опитаме да запазим. Изглежда, че повече от половината французи в момента се надяват на падане, със сигурност 11-те милиона избиратели на Националното събрание на Льо Пен. Един вот на недоверие след друг могат да доведат френското правителство до парализа. Друг елемент, който трябва да се вземе предвид в този случай обаче, ще бъде тежестта на конституционния диктат, който ще попречи на нов изборен тур преди лятото, като Макрон ще бъде принуден да разпусне Асамблеята едва от юни.