Subscribe
Лятото вече е към своя край и меките температури отстъпват място на дъждовете и първите признаци на лошо време и студ.
За съжаление обаче нормалният цикъл на сезоните през тази година носи със себе си тревоги и притеснения, ако вземем предвид, че най-голямата енергийна криза, която светът помни от следвоенния период насам, не е в разгара си.
И именно войната, породена от руското нахлуване в Украйна, е в основата на тази нова, опустошителна криза.
Опустошително, защото е вероятно цената да бъде платена именно от тези страни, начело с Италия и Германия, които с течение на времето решиха да поверят доставките на своя газ на Русия.
И дори ако доставките на „Газпром“ продължат, това няма да е достатъчно, за да се спре напълно безумното покачване на цените, на което сме свидетели.
Това означава огромно обедняване на семействата и най-вече затваряне на множество предприятия, които не могат и няма да могат да посрещнат новите разходи. Става дума за увеличение до 10 пъти спрямо цените от предходната година – наистина неустойчива тенденция за всички.
Но дали наистина войната е причината за всичко това, или причините трябва да се търсят в системата, която така или иначе е била погрешна от самото начало? Проблемът е европейски и не се отнася само до газа, купуван в Русия, а до целия газ.
Ако се вгледаме по-внимателно, всъщност увеличението е резултат от политиките на либерализация, които повериха определянето на цената на газа на газовата борса в Амстердам.
По принцип операторите ежедневно определят очакваната цена на газа и го продават на тази цена. Ясно е, че във време на война, когато „Газпром“ заплашва да прекрати доставките, които така или иначе вече са намалели, те водят до постоянно покачване на цената. Дори и разходите за добив на газ да останат същите, пазарът е този, който определя стойността, с благословията на онези, които, разбира се, спекулират и забогатяват в подобни ситуации.
Ето защо в момент като настоящия е ясно, че кризата, макар и породена от война, е естествена последица от политиките, които са поверили почти 50% от енергийните нужди на Русия.
И макар че утре проблемът може да бъде решен чрез използването на алтернативни източници – от вятърни до слънчеви, от водноелектрически до чисти ядрени – днес трябва да се примирим с реалността.
Понастоящем в Италия алтернативните енергийни източници покриват около 20 % от нуждите, което е втората най-висока стойност на енергийното покритие от възобновяеми енергийни източници в сравнение с основните държави от Европейския съюз (Германия, Испания и Франция, която обаче разполага с ядрена енергия), благодарение главно на водноелектрическата енергия, а останалата част е от нефт и газ.
Следователно в момента не съществуват условия за отказ от изкопаема енергия.
Как да се противодейства на обявената и прогнозирана криза, като същевременно се запазят санкциите срещу Русия?
Едно от спешните решения със сигурност е закупуването на газ от Съединените щати, които вече са го предоставили, но това изисква използването на дегазификатори – електроцентрали, способни да върнат течния газ в газообразно състояние. В Италия в момента работят три такива, които не са достатъчни, за да задоволят търсенето. Поради тази причина е планирано активирането на други две централи – в Пиомбино и Равена, но за съжаление поради бюрократични причини сроковете за изграждане и активиране продължават да се удължават и съществува риск да не бъдат изпълнени навреме.
Ето защо, за да се противопоставят на извънредната ситуация, много държави-членки на ЕС предложиха редица мерки, с някои от които всички са съгласни, а с други – не.
Нека ги разгледаме по-подробно
1. Намаляване на потреблението на електроенергия чрез ограничаване на доставките;
2. Ограничение на приходите от електроенергия, която не е произведена от газ (включително възобновяеми енергийни източници);
3. Солидарен принос от компаниите за изкопаеми горива;
4. Повишаване на ликвидността на енергийните дружества;
5. Таван на цените на газа;
Пет мерки, които щяха да бъдат отправна точка за работа на извънредния Съвет на министрите на енергетиката на 10 септември.
Един от ключовите моменти обаче трябваше да бъде референтен индекс за цената на втечнения природен газ (LNG), необвързан с амстердамския Ttf, което най-вероятно щеше да го предпази от спекулации и да позволи създаването на представителен и широко използван референтен индекс за цената на LNG за форуърдните доставки в Съюза.
В момента най-важните предложения, а именно таванът на цената на газа и излизането от Tft, бяха отхвърлени от някои държави, по-специално Холандия и Германия, които не смятат тези решения за подходящи, тъй като биха навредили на националните им икономики.
Поредната ситуация на разделение по централни за Европа въпроси, която показва, че ЕС в момента се намира в особено критична фаза и че е под прекомерното влияние на северноевропейските държави и по-специално на Германия.
Последният акт на германския канцлер всъщност беше отпускането на 200 милиарда евро за компенсиране на високите цени на енергията – фонд, който ще доведе до катастрофален ефект на доминото за други страни и за ЕС.
Изборът на Шолц всъщност не само натоварва и без това слабата европейска солидарност, но и изкривява пазара, тъй като благодарение на този фонд германските предприятия ще могат да произвеждат на по-ниски цени от европейските си конкуренти и по-специално от италианците, и може да доведе до ефекта на доминото от страна на другите държави в опит да защитят на свой ред националните си интереси.
Спорове се водят и около Урсула фон дер Лайен, германския председател на Европейската комисия, която е обвинена, че е пренебрегнала писмото, в което 15 държави поискаха официално предложение за ограничаване на цените на газа.
Ето защо октомври ще бъде решаващ месец за политическия избор и за стабилността на Европейския съюз и, както признава дори настоящият италиански министър-председател Марио Драги, който вероятно ще представлява Италия за последен път на срещата на върха на 7 октомври, прогнозите не са никак оптимистични за реалната сплотеност и единство на възгледите на различните правителствени ръководители.
Във всеки случай играта, макар и трудна, със сигурност е в ход: на 30 септември се проведе първата среща на министрите, отговарящи за енергийните въпроси на страните членки, за да се опитат да очертаят първоначална отправна точка за това какъв трябва да бъде пътят на ЕС в борбата с кризата.
По време на заседанието беше обсъден въпросът за горната граница на цените и във всеки случай необходимостта от общ и споделен избор. По-специално френският министър Агнес Пание-Рунаше заяви: „В момента тече интензивна дипломатическа дейност, говорила съм за нея с моите колеги от Белгия, Германия, Испания, Италия, Полша, Румъния и Чехия, всички ние сме наясно, че носим отговорност – да защитим нашите компании и нашата промишленост и да създадем европейска солидарност по тези енергийни въпроси.
Изявление, което контрастира с избора на Германия, която във всеки случай потвърди своето „не“ на горната граница на цените.
Вероятният следващ министър-председател на Италия Джорджия Мелони също призовава държавите членки да проявят по-голямо чувство за отговорност, тъй като „дори държавите членки, които изглеждат най-малко уязвими във финансово отношение, не могат да предложат ефективни дългосрочни решения при липса на обща стратегия“ – изявления, които са приемственост с досегашната работа на Марио Драги.
Скоро ще дойде ред на Мелони да защитава интересите на страната ни и да повтаря, че сега повече от всякога е необходимо общото благо да не надделява над интересите на отделните хора, и кой знае, може би ще намери най-добрите си съюзници във французите.
Да се надяваме само, че не е твърде късно.
FEMO
The text was translated by an automatic system