Енергийното бъдеще на Европа е в ръцете на Санчес

Сформирането на новата Европейска комисия се превърна в политически напрегната надпревара, която заплашва да забави планираното от Урсула фон дер Лайен начало на работата на изпълнителната власт на ЕС на 1 декември. Патовата ситуация е резултат от напрегнатите преговори между Европейската народна партия (ЕНП) и Групата на социалистите и демократите (С&Д), които доведоха до задънена улица по отношение на назначенията на високо равнище в Комисията. Основен източник на спорове беше първоначалното вето на ЕНП върху испанския министър Тереса Рибера. Номинирана за ключова заместник-председателска роля, Рибера беше определена да наблюдава ресора „Компетентност“, който включва отговорността за зелените политики и конкуренцията. Тази позиция е от решаващо значение, тъй като Европа напредва в амбициозния си енергиен преход в условията на нарастващи геополитически предизвикателства и спешна необходимост от действия в областта на климата. Въпреки първоначалната съпротива, ЕНП наскоро предложи подкрепата си за Рибера, въпреки че Испанската народна партия (ИНП), водена от Алберто Нуньес Фейхоо, изрази своите възражения. Сега Рибера ще заеме поста на заместник-председател за справедлив, чист и конкурентоспособен преход, където ще ръководи екологичната политика и ще контролира въпросите на конкуренцията. Нейното утвърждаване подчертава сложността на европейската политика, в която съюзите често надхвърлят традиционните идеологически граници. Испанското правителство бързо се подготви за преместването на Рибера в Брюксел, като се увери, че вътрешните ѝ задължения са приключени преди заминаването ѝ. На 24 септември Съветът на министрите одобри няколко инициативи, за които Рибера беше определила като приоритет, включително актуализациите на Националния интегриран план за енергетика и климат (PNIEC) и възстановяването на Националната енергийна комисия. Тези мерки подчертават ангажираността на Испания към целите ѝ в областта на климата, дори в условията на промени в ръководството. За да замести ролята на Рибера, правителството назначи Сара Аагесен за нов министър на екологичния преход и демографските предизвикателства. Очаква се Аагесен, 48-годишен инженер, който преди това е заемал поста държавен секретар по енергетиката, да запази приемствеността в екологичните политики на правителството. Нейното назначение обаче предизвика загриженост в енергийния сектор, особено по отношение на Джоан Гройзард, противоречива фигура в енергийната политика. Гройзард, понастоящем генерален директор на Института за енергийна диверсификация и икономии (IDAE), е спрягана за наследник на Аагесен на поста държавен секретар по енергетиката. Известен със силното си застъпничество за възобновяемата енергия, Гройзард също така е яростен критик на ядрената енергия – позиция, която предизвика сериозни критики от страна на лидерите в индустрията. Споровете около Гройзард се дължат на съществената роля, която играе ядрената енергия в енергийния микс на Испания. Ядрената енергия е важен източник на стабилна и надеждна енергия, допринасящ за сигурността на доставките, ценовата стабилност и енергийния суверенитет. Тя също така подпомага ключови сектори като промишлеността, научните изследвания и медицината. Критиците твърдят, че пренебрегването на ядрената енергия рискува да подкопае дългосрочната енергийна стратегия на Испания, особено след като Европейският съюз вече е признал ядрената енергия за екологична при определени условия. Влиянието на Грожар върху европейските фондове, предназначени за енергийния преход, също предизвиква тревога.

Рестриктивните политики по отношение на ядрената енергия биха могли да попречат на способността на Испания да постигне целите си за декарбонизация, като същевременно запази енергийната си надеждност. Подобен подход изглежда в противоречие с по-широкия европейски консенсус, който признава ролята на ядрената енергия за постигане на въглеродна неутралност. Тези промени в ръководството имат последици далеч извън Испания. Като заместник-председател по въпросите на справедливия, чист и конкурентоспособен преход Рибера ще играе значителна роля в оформянето на енергийните политики на ЕС. Нейното напускане оставя сложен вътрешен пейзаж, като енергийният преход в Испания е изправен както пред възможности, така и пред предизвикателства. Продължаващото разделение по отношение на ядрената енергия отразява по-широките напрежения в ЕС по отношение на баланса между разширяването на възобновяемата енергия и необходимостта от стабилни енергийни доставки. Сега Испания се намира в критичен момент в своя енергиен преход. Продължаващото противопоставяне на правителството на ядрената енергетика, въпреки нейното значение за европейската икономика, повдига въпроси относно способността му да постигне съответствие с целите на ЕС, като същевременно отговори на вътрешните енергийни нужди. Балансираната и прагматична стратегия е от съществено значение, за да се гарантира, че Испания ще остане надежден участник в екологичния преход в Европа и ще запази авторитета си на международната сцена. Решенията, взети в Мадрид и Брюксел през следващите месеци, ще определят енергийното бъдеще на Испания и нейния принос към европейската програма за климата. За Педро Санчес и неговата администрация тези предизвикателства изискват внимателно ориентиране, балансиране между идеологическите ангажименти и практическите решения, които гарантират енергийната сигурност и икономическите интереси на Испания. Тъй като залогът е толкова голям, политиките, които се провеждат в момента, ще намерят отражение далеч отвъд пределите на Испания и ще окажат влияние върху по-широките усилия на Европа за изграждане на устойчиво и конкурентоспособно енергийно бъдеще.