Subscribe
Изглежда на турския президент Тайип Ердоган му е дошло до гуша от завладяването на Европейския съюз по криволичещия път на интеграцията в блока и използва метода на троянския кон: създава партия в Германия, с която ще участва в изборите за Европейски парламент през юни. Случайно или не, създаването на такава партия става малко след като султанът на Анкара обяви, че му е омръзнало да чака пред вратата на Европейския съюз.
„Турция вече не очаква нищо от Европейския съюз, който ни накара да чакаме пред вратата му в продължение на 30 години“, заяви Ердоган, като подчерта, че няма да „търпи нови искания или условия в процеса на присъединяване“ – присъединяване, за което той подаде молба през 1995 г.
Политическата партия DAVA – Демократичен алианс за многообразие и пробуждане – е създадена в навечерието на изборите за Европейски парламент и е описвана от германските медии като филиал на партията на Ердоган – ПСР в Турция. Сред учредителите на DAVA, според документа за учредяване на политическата партия, проучен от списание Bild, са лекар от Хамбург, регистриран от германското федерално министерство на вътрешните работи като поддръжник на терористичната организация Хамас, Мустафа Йолдас, друг лекар, Ихсан Унлу, член на турската организация DITIB от Долна Саксония, която е под прекия контрол на турската служба по религиозните въпроси, и Фатих Зингал, адвокат от Рейнланд, който популяризира ПСР в Европа, откакто е член на германската SPD. Според Bild най-вероятният лидер на DAVA ще бъде самопровъзгласилият се за активист за човешки права Тефик Озкан. Четиримата вероятно ще бъдат и кандидати на DAVA за изборната бюлетина, твърди Bild.
Сред целите, изложени в учредителната ѝ декларация, DAVA призовава чужденците да получат същия статут като европейските граждани, да бъдат приети „като пълноправни членове на европейското общество“., за борба с детската бедност и неравностойното положение на възрастните хора, както и за допълнителни държавни помощи и „прагматична и неидеологична политика за бежанците“.
Създаването на партия, близка до Ердоган, се посреща със загриженост в Германия, като германски журналисти цитират политици, които казват това. На фона на опасенията, че Турция може да наложи своите възгледи в ЕС, някои гласове дори призоваха германските служби за сигурност да наблюдават дейността на DAVA и връзките ѝ с Анкара, за да ѝ попречат да упражнява своето влияние.
„Клонка на партията на Ердоган, която участва в изборите тук, е последното нещо, от което се нуждаем“, реагира германският политик от турски произход Джем Йоздемир, известен критик на Ердоган. Европейските политици имат всички основания да се страхуват. Шансовете на DAVA за успех в Европейския парламент са значителни, ако вземем предвид големия брой турски граждани с право на глас в Германия и факта, че в тази държава членка няма избирателен праг за изборите за Европейски парламент.
Според Bild в момента в Германия живеят 5 милиона мюсюлмани, като по последни официални данни 3 милиона от тях са турци. От тези 5 милиона 2,5 милиона имат право на глас. Техният брой обаче може да се увеличи в близко бъдеще с изменението на закона за гражданството, което влиза в сила през април. Според новите правила чужденците могат да получат германски паспорт само след пет години, в сравнение с осем години по стария закон, а при изключителни обстоятелства (като например задълбочено изучаване на немски език, отлични резултати в образованието или в професията, или чрез доброволен труд) могат да се натурализират само след три години. Освен това те вече няма да бъдат задължени да се откажат от гражданството на родната си страна.
60% от турците в Германия са привърженици на Ердоган
Трябва да се има предвид и фактът, че над 60% от турците, живеещи в Германия, са привърженици на Ердоган. Това беше демонстрирано както на конституционния референдум през 2017 г., след който Ердоган превърна Турция от парламентарна в президентска република, така и на президентските избори през 2018 и 2023 г. На референдума през 2017 г. около 63% от турците в Германия гласуваха в подкрепа на плановете на Ердоган, докато в Турция процентът на подкрепящите го беше едва 51%.
Именно диаспората помогна на Тайип Ердоган да спечели изборите през 2018 г. и 2023 г. Миналата година в Германия, където се намира най-голямата турска диаспора, процентът на поддръжниците на Ердоган се е увеличил с около 1% в сравнение с изборите през 2018 г. В други европейски страни с големи турски общности Ердоган също спечели значителни проценти, които му позволиха да седне на президентския стол – от 51,37% от гласовете в Швеция до 71,68% в Австрия (страната с втората по големина турска общност в Европа).
Лидерът на Анкара се обърна към Европейския съюз след неотдавнашното решение на ЕСПЧ по делото на Турция, като заплаши да не изпълнява повече „икономически или военни“ искания.
„Ако те не се откажат от някои несправедливости, като например налагането на визи, което използват като скрита санкция, ако не поправят грешките си (…), те напълно ще загубят правото да изразяват политически, социални, икономически или военни очаквания от нас“, предупреди Ердоган.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Турция, след като мъж беше осъден за членство във въоръжена организация единствено въз основа на това, че е използвал приложението за криптирани съобщения ByLock, считано от турското правителство за основен инструмент за комуникация на извършителите на неуспешния преврат през 2016 г.
Ердоган внася разногласия в НАТО
Ердоган не само има обтегнати отношения с ЕС, но и в НАТО, където се противопостави на членството на Швеция. Но освен че е в конфликт с шведското правителство, Ердоган се опитва да изнудва Европа, която подкрепи шведската кандидатура за членство в НАТО, с ветото си. Основният му проблем с Швеция е, че страната е предложила убежище на противници на режима в Анкара, които е обявила за терористи. След месеци на уклончивост, през които Ердоган се опитваше да получи не само компромис от Швеция, но и да деблокира процеса на присъединяване към ЕС, в края на миналата година парламентът в Анкара ратифицира договора за присъединяване.
Турция и Европейският съюз се толерират от години и въпреки че не се харесват, между тях съществува взаимозависимост, главно икономическа. Напоследък обаче Анкара губи позиции в Европейския съюз, а Брюксел става все по-отдалечен от Турция, не на последно място заради топлите отношения на Ердоган с Москва.
Авторитарното поведение на лидера на Анкара даде повод на европейските политици през последните години да избягват да дадат сериозен отговор на молбата на Турция за членство. Всъщност самият Ердоган даде на Брюксел „необходимите боеприпаси“, за да прекрати всякакви разговори за членство. През 20-те си години начело на Турция той арестува журналисти и опозиционери, потушава демонстрации с насилие и според някои анализатори управлява лошо икономиката на страната. Има и кипърски въпрос, от който Турция не иска да се откаже, тъй като е в постоянен конфликт с Гърция, член на ЕС.
Въпреки това геостратегическата позиция на Турция и контролът ѝ над Средиземноморските проливи я правят нежелана. И това се видя наскоро, когато, позовавайки се на Конвенцията от Монтрьо, тя отказа да разреши на военни кораби, участващи в украинската криза, да преминат през тези проливи. В същото време, благодарение на същото геостратегическо положение, Турция е ключова транзитна страна за газопроводите от изток на запад, включително от Кавказ или Русия към Южна Европа, Близкия изток и Африка, което я превръща в мост между богатите на енергия региони и Европа.