ЕС е задължен да развива офшорната вятърна енергия

Европейският съюз ще трябва да положи значителни усилия за развитието на сектора на офшорната вятърна енергия, който играе важна роля за постигането на целите в областта на климата, в условията на настоящата енергийна криза. Проблемите във веригата за доставки вероятно ще доведат до забавяне на изграждането на необходимата инфраструктура, което също изисква значителни инвестиции. Същият риск съществува и по отношение на проекта на Румъния за изграждане на вятърни електроцентрали в Черно море, които трябва да бъдат пуснати в експлоатация до 2032 г.

Кризата в сектора на вятърната енергия, която от миналата година се усеща все по-силно в Европа, рискува да забави проектите за инсталиране на нови мощности за производство на вятърна енергия. Сериозни проблеми възникнаха във веригите за доставки, които не отговарят на търсенето и са подложени на натиск от нарастващата инфлация, геополитическото напрежение и засилената глобална конкуренция. В допълнение към развитието на капацитета за производство на електроенергия на сушата, Европейският съюз си е поставил амбициозната цел до 2050 г. да инсталира общо 500 GW мощности за производство на електроенергия от вятърни генератори в морето в страните членки и съседните държави като Обединеното кралство и Норвегия. За да постигне тези цели, ЕС се нуждае от значително увеличение на поръчките и ще трябва да изгради допълнителни преносни линии.

Инвестиции на ЕС в мощности за вятърна енергия – 400 милиарда евро до 2050 г.

Само за да се постигнат целите за 2030 г., ще трябва да се инсталират 25,5 гигавата капацитет годишно, което е почти 10 пъти повече от средното за предходното десетилетие. Що се отнася до преносната система, тя ще трябва да бъде удължена с до 54 000 километра, което се равнява на 1,5 пъти обиколка на планетата. Това са изводите от първия доклад, публикуван наскоро от ENTSO-E (Европейската асоциация на операторите на преносни системи), относно плановете за развитие на мрежата за вятърна енергия в морето.

„В резултат на това операторите на преносни и системни мрежи отбелязват, че времето за изграждане (на производствени мощности – бел. ред.) се е удвоило“, се казва в доклада.

„В Европа имаме необходимите производители на оборудване от световна класа. Но във веригата за доставки очевидно има затруднения“, заяви Дамян Кортинас, председател на Съвета на директорите на ENTSO-E.

Според оценките на ENTSO-E необходимостта от инвестиции в мощности за производство на вятърна енергия в морето ще възлезе на 400 милиарда евро до 2050 г. Миналата година проучване на Ernst&Young показа, че проектите за вятърна енергия в морето стават все по-непривлекателни именно поради проблеми с веригата за доставки и нарастващите разходи. Според това проучване – последния индекс на EY за привлекателност на страните за възобновяема енергия (RECAI) – нестабилността в сектора на офшорните вятърни електроцентрали може да промени начина, по който ще се изграждат и финансират мащабни проекти в бъдеще.

„Морските вятърни електроцентрали са ключови за постигането на нулева нетна консумация, но преживяха трудни 12 месеца на фона на свитата верига за доставки и нарастващите разходи. В сравнение с 2019 г. общите разходи по проектите са нараснали с 39%, а през следващото десетилетие инфлацията може да добави около 280 млрд. долара капиталови разходи в сектора“, се отбелязва в документа на EY.

В този контекст експертите на консултантската фирма очакват, че около 80% от 15-те пазара, които са поели ангажимент за постигане на целите за офшорна вятърна енергия до 2030 г., няма да ги постигнат. В това число и Обединеното кралство, което през изминалата година отбеляза огромно забавяне в изпълнението на целта си за достигане на 50GW офшорен капацитет до 2030 г. Само една европейска държава е на първите три места в класацията на RECAI – Германия, а на първо и трето място са САЩ и Китай, които през последните години инвестират много в производството на слънчева и вятърна енергия, включително в офшорни зони.

Румъния – огромен потенциал за производство на офшорна вятърна енергия, но досега не е произведен нито един GW

Някои страни са постигнали значителен напредък в областта на офшорната вятърна енергия, но други дори не са приели специална регулаторна рамка, а някои офшорни басейни остават неизползвани. Такъв е случаят с Черно море – район с добър природен потенциал за използване на офшорна вятърна енергия, както чрез използване на дънни, така и на плаващи турбини. По данни на Световната банка само Румъния разполага с потенциал от 76 GW инсталирана мощност в Черно море, което е благоприятна среда за развитието на този вид възобновяема енергия.

Понастоящем Румъния разполага с 3 GW вятърна енергия на сушата, но няма нито един мегават вятърна енергия в морето. Законът, който регулира този вид инвестиции, беше приет от правителството едва в края на миналата година, но все още трябва да премине през процедурата на одобрение в парламента и може да претърпи някои промени.

Румъния най-вероятно ще има вятърни електроцентрали в Черно море до 2032 г.; направена е първата стъпка – закон, който регулира този вид инвестиции

Законът за необходимите мерки за експлоатация на офшорната вятърна енергия, приет през декември 2023 г. от румънското правителство, е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост на Румъния. Според него, за да се задействат инвестициите в офшорна вятърна енергия, Министерството на енергетиката ще започне, в рамките на 3 месеца от влизането в сила на закона, експертно проучване, въз основа на което ще бъдат подготвени концесионната процедура и дейностите по проучване, изграждане на офшорни вятърни електроцентрали и тяхната експлоатация. Наред с други неща, проучването ще определи и морските периметри, които ще бъдат отдадени на концесия от Министерството на енергетиката. Законът урежда и схема за подпомагане, основана на договори за разлика, за изграждането и експлоатацията на морски вятърни електроцентрали с капацитет за производство на електроенергия от 3 GW до 2035 г. Двустранната схема за договори за разлика (CfD) стимулира инвестициите във възобновяема енергия, като осигурява стабилност на приходите за разработчиците и засилва пазарната интеграция на възобновяемите енергийни източници. Въз основа на проучването, предвидено в закона, което трябва да бъде извършено до 30 юни 2025 г., правителството ще одобри периметрите на офшорните вятърни централи и последващите актове за прилагане на закона, след което Министерството на енергетиката ще започне тръжната процедура за възлагане на концесионни договори.

„Така че, ако говорим за 2025 г., плюс 5-7 години, ще видим, че 2032 г. е най-възможно, най-вероятно е да имаме първите вятърни електроцентрали в Черно море“, смята министърът на енергетиката Себастиан Бурдуя.

Представителите на Министерството на икономиката твърдят, че освен значението им за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия и декарбонизацията на енергийната система, развитието на морските вятърни електроцентрали ще създаде десетки хиляди работни места в производството, изграждането, експлоатацията и поддръжката на централите, с мултиплициращ ефект върху други сектори, включително чрез съсредоточаване на икономически дейности, свързани с морската електроенергия, в румънските пристанища.

Румъния, България и Гърция се споразумяха да се подкрепят взаимно в енергийния преход, включително в областта на морската вятърна енергия.

Друга важна стъпка към въвеждането на зелената енергия и по-специално към използването на вятърната енергия в Черно море беше направена наскоро на среща в Атина на министрите на енергетиката от Румъния, България и Гърция. В съвместното изявление, прието в края на срещата, тримата заявяват подкрепата си за офшорна вятърна енергия в Черно море, регионален център за производство и транспорт на водород и регионална мрежа от станции за зареждане на електрически превозни средства.

„Ще се подкрепяме взаимно в процеса на енергиен преход, включително при получаването на европейско финансиране“, заяви румънският министър Себастиан Бурдуджа.

Ако Румъния реализира потенциала си за изграждане на мощности за производство на вятърна енергия в морето, тя би могла да избегне статута си на вносител на електроенергия. Офшорните вятърни турбини биха могли да се превърнат в основен източник на електроенергия в Румъния в дългосрочен план. Инвестицията е значителна – около 8 млрд. евро за 3 000 MW инсталирана мощност, но цената на енергията, която е около 70 евро за стационарни турбини, е доста по-ниска от сегашните цени. Освен това приносът към БВП и броят на новите работни места, които ще бъдат създадени в този и свързаните с него сектори, е положителен. Изграждането на офшорни вятърни паркове отнема между пет и десет години, докато средната продължителност в ЕС е седем години.

Снимка: Pickpik.com