Subscribe
Броени дни преди края на 28-ата Конференция на страните (COP28) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Дубай поне три въпроса остават без отговор и със сигурност е малко вероятно нещо да се промени до края.
На първо място беше въпросът за постепенното отказване от изкопаемите горива, за който се говореше в Дубай и на други места.
„Покажете ми пътната карта за постепенното премахване на изкопаемите горива за устойчиво социално-икономическо развитие“, попита преди конференцията домакинът на срещата на върха Султан Ал Джабер.
Той смая света с изявлението си, че „няма научни доказателства“, че за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий е необходимо постепенно отказване от изкопаемите горива. Или на COP28 не беше взето решение за „пътна карта „.
Вторият въпрос, по който не беше произнесена нито дума, беше неизпълнението на целите за климата преди и след 2020 г. И накрая, но не на последно място, третият въпрос, който при закрити врати предизвиква ожесточени спорове, е кой ще управлява Фонда за загуби и щети, който току-що беше щедро попълнен.
Всъщност, поне на декларативно ниво, бяха направени щедри дарения – от суми за различни фондове, които трябва да подкрепят екологични проекти, до такива за борба с пренебрегвани тропически болести, които се очаква да се разпространят с изменението на климата. Според посолството на ОАЕ в Букурещ, цитирано от Agerpres, това са повече от 83 милиарда долара, които председателството на COP28 е мобилизирало през първите пет дни, „поставяйки началото на нова ера в действията в областта на климата„.
ЕС настоява за глобален отказ от изкопаемите горива
Европейският съюз настоява за поемане на глобален ангажимент за постепенно премахване на изкопаемите горива „много преди 2050 г.“. Но в речта си на пленарната сесия на COP28 председателят Шарл Мишел призова за по-интензивни и спешни глобални действия за задържане на повишаването на глобалната температура в рамките на 1,5 градуса. Той потвърди „пълния ангажимент“ на ЕС в борбата за климатична неутралност, която трябва да бъде постигната до 2050 г., и подчерта, че блокът иска да утрои възобновяемата енергия и да удвои енергийната ефективност. По отношение на изкопаемите горива действащият председател на Европейския съвет заяви, че ЕС иска да прекрати зависимостта си от тях „възможно най-скоро“.
Шарл Мишел изтъкна, че досега ЕС вече е намалил емисиите на парникови газове с 30 % спрямо нивата от 1990 г., което означава, че е надхвърлил целта си отпреди 2020 г. за намаляване с 20 %.
От своя страна САЩ призовават развитите страни да постигнат неутралност по отношение на климата много по-рано от 2050 г., но се стремят да декарбонизират енергийната система „напълно или предимно “ до тази дата. САЩ също така не се ангажират с график за постепенното премахване на изкопаемите горива, но призовават за ясна траектория към 1,5°C. Те искат намаляване на обезлесяването в световен мащаб до нула до 2030 г. и на метана с поне 30% до 2030 г.
Всички тези успехи и амбициозни цели на двамата големи световни играчи – водещи платци на средства за опазване на околната среда – които поеха водеща роля в борбата с последиците от изменението на климата, повдигат въпроси, когато според докладите на ООН концентрацията на парникови газове, отговорни за изменението на климата, ще достигне рекордни нива през 2022 г. Средните глобални концентрации на въглероден диоксид (CO2), най-важният парников газ, за първи път надхвърлиха прединдустриалните нива с 50%. Концентрациите на метан също бележат тенденция на нарастване. Според по-ранен доклад на ООН през 2022 г. средната глобална температура е била с 1,15°C по-висока, отколкото в прединдустриалния период.
Почти навсякъде се приема, че изменението на климата се дължи на изгарянето на въглища, нефт и газ, но много страни не искат да се откажат от изкопаемите горива. Според доклад на ООН от миналата година, цитиран от DW, петролните държави дори планират огромни разширения, които биха „взривили глобалния бюджет за въглеродни емисии и биха застрашили бъдещето на човечеството“. Официално повече от 100 държави подкрепят постепенното отказване от изкопаемите горива.
Всъщност председателят на срещата на върха в Дубай, султанът на Обединените арабски емирства, обвиняван, че използва срещата за нови петролни сделки, изрази ясно позицията си още преди COP28: постепенното премахване на изкопаемите горива няма да позволи устойчиво развитие, „освен ако не искате да вкарате света обратно в пещери“.
Въпреки това COP28 отбеляза увеличение на даренията за фондовете за борба с изменението на климата. Такъв е и случаят с Фонда за загуби и щети, създаден със споразумението от COP27 в Шарм ел-Шейх. В Дубай тази година Фондът за покриване на загуби и щети беше успешно задействан и капитализиран със 726 млн. долара, съобщи председателството на COP28, според изявление, взето от Agerpres от посолството на ОАЕ в Букурещ.
Китай се опитва да избегне плащане към Фонда за загуби и щети
Създаването на подобен фонд – за подпомагане на развиващите се страни, които не разполагат с ресурси за борба с изменението на климата – отдавна се отхвърля от силно индустриализираните страни. Те са отговорни за 80% от парниковите газове, които попадат в атмосферата. Повечето от тях са подобрили позицията си, но все още има големи замърсители, които са твърдо против. През тази година ЕС настояваше за повече вноски и повече участници във Фонда за загуби и щети, а САЩ са съгласни по принцип, но искат „силно уязвимите“ държави да бъдат получатели на помощта.
Силен глас срещу нея има Китай – голяма икономическа сила и голям замърсител, който се опитва да избегне плащането под претекст, че е развиваща се страна. Въпреки това Китай смята, че само развитите страни трябва да правят вноски във Фонда. Тя също така иска – и не е единственият значителен замърсител, който иска това – да избегне едностранни мерки по отношение на санкциите за неспазване на ангажиментите в областта на климата. Освен това в него се призовава за признаване на неуспехите на целите на развитите страни в областта на климата преди и след 2020 г. По отношение на фонда обаче има повече спорове, тъй като не е постигнато съгласие кои държави трябва да имат достъп до фонда, кой и колко трябва да плаща. Не можа да се вземе решение и за това кой ще управлява фонда. Комитет, съставен от представители на развиващите се и индустриализираните страни, изготви няколко препоръки в навечерието на разговорите, но не беше постигнато предварително споразумение.
Комитетът, в който САЩ имаха думата, предложи фондът да се управлява от Световната банка, но много страни се противопоставиха. Всъщност участието на големите финансови институции във финансирането на проекти в областта на климата, особено на тези, насочени към постепенното премахване на изкопаемите горива, беше тема, засегната на COP28. Това е чувствителна тема, като се има предвид, че Европейската инвестиционна банка е единствената банка, която е подписала Декларацията от Глазгоу и се е ангажирала да спре да отпуска заеми за проекти за изкопаеми горива. И накрая, в Дубай група от 10 банки публикува изявление, в което се казва, че „възнамеряват да се споразумеят за общ подход“ към проследяването и отчитането на въздействието върху климата и че ще засилят използването на анализи, за да помогнат на държавите да определят инвестиционните приоритети и възможности.
В декларацията се обявява и нова съвместна програма за дългосрочни стратегии, която да помогне на държавите и поднационалните структури да разработят планове по въпроси като декарбонизацията и устойчивостта на климата. Домакин на програмата ще бъде Световната банка. Общо по отношение на финансовите ангажименти Дубай привлече: 3,5 млрд. долара за попълване на Зеления фонд за климата (GCF), 133,6 млн. долара за Фонда за адаптация и 129,3 млн. долара за Фонда за най-слабо развитите страни (LDC), 31 млн. долара за Специалния фонд за борба с изменението на климата (SCCF).
Обединените арабски емирства (ОАЕ) също така стартираха каталитичен фонд на стойност 30 млрд. долара, наречен ALTERRA, за насърчаване на положителни действия в областта на климата, който има за цел да мобилизира допълнителни 250 млрд. долара в световен мащаб. ОАЕ отпуснаха 200 млн. долара за подпомагане на уязвими държави чрез специални права на тираж (СПТ) и 150 млн. долара за финансиране на решения за сигурност на водоснабдяването. Световната банка обяви, че за 2024 г. и 2025 г. ще увеличи сумата с 9 млрд. долара годишно за финансиране на проекти, свързани с климата. Многостранните банки за развитие (МБР) също обявиха кумулативно увеличение от над 22,6 милиарда долара за действия в областта на климата. Но общата сума все още не е достигнала 100 млрд. долара – ангажимент, поет от страните, подписали Парижката конвенция.