ЕС-Куба: европейската резолюция и осъждането на режима от страна на ЕКР

На ¹² юли 2023 г. Европейският парламент одобри резолюция относно режима в Куба. Тази резолюция се отнася до настоящото положение в Куба и отношенията между ЕС и Куба, включително в светлината на посещението на върховния представител на острова.

Отношенията между Европейския съюз и правителството на Куба се характеризират с множество споразумения за диалог. Само няколко от тях, които можем да споменем в доклада, са така нареченото Споразумение за политически диалог и сътрудничество (ADPC) от 2016 г.; Международният пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на наказание от 1984 г.

Все пак е необходимо да си припомним каква е реалната ситуация на остров Куба.

Всъщност настоящите условия в Куба са далеч от ценностите и принципите, които Европейският съюз следва. Островът е изправен пред обща криза, която засяга обществото по много начини – от икономическия до този на човешките свободи. Освен това трябва да се спомене и настоящата миграционна ситуация, тъй като през последния период миграционният поток достигна безпрецедентни нива. Миналата година около 250 000 души са напуснали острова.

Сред основните причини за миграцията със сигурност е икономическото положение на острова, който е изправен пред една от най-тежките си кризи след разпадането на СССР през 90-те години. Някои от последиците от тази трудна ситуация са свързани и с галопиращата инфлация, както и с липсата на доставки, лекарства и бензин.

В същото време влошаването на енергийната система на острова води до непрекъснати прекъсвания на електрозахранването дори в пиковите часове. Енергийната криза продължава от 2022 г. насам, като голяма част от страната е засегната от прекъсвания на електрозахранването, които достигат до дванадесет часа дневно.

Друг основен проблем, който засяга кубинската действителност, е расизмът. Проблем, който далеч не е решен и който изостря конфликта в самото общество.

Цялата тази поредица от проблематични въпроси прави кубинския контекст труден за живеене и сложен от гледна точка на международните отношения. Особено като се има предвид фактът, че демократичният аспект на практика не съществува в политическия и социалния живот на Куба. Това затруднява не само живота на острова, но и отношенията между Куба и други страни по света.

Връщайки се към анализа на съдържащото се в европейския доклад, той показва как въпреки факта, че ADPC все още е в сила, кубинският режим продължава да пренебрегва принципите на демокрация и уважение, съдържащи се в него, като продължава да нарушава правата на човека в продължение на десетилетия. В доклада си Европейският съюз осъжда най-категорично системните нарушения на правата на човека и злоупотребите, извършвани от кубинския режим срещу протестиращи, политически дисиденти, религиозни лидери, активисти за правата на човека и независими творци и др. Същевременно ЕС призовава кубинските власти незабавно да прекратят политиката на репресии и осъжда липсата на религиозна свобода в Куба. В допълнение към всичко това е налице и драматичното състояние, при което, за съжаление, въпреки международните усилия, ситуацията в Куба не се подобрява, а по-скоро се влошава прогресивно.

Ключов момент в международните отношения, не само между ЕС и Куба, е именно зачитането на правата на човека. От страна на ЕС Европейският парламент многократно е отправял искания към Куба да въведе реформи, насочени към нормализиране на социалната, политическата и икономическата среда. Тези искания обаче не доведоха до положителен резултат.

Не изглежда да е донесло полза и неотдавнашното посещение на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел на острова. При това посещение изглежда, че по някакъв начин оправда случващото се в Куба от известно време и се обяви против решението на САЩ да включат острова в списъка на страните, спонсориращи тероризма. Събитие, което със сигурност не е ново, дотолкова, че още през 1982 г. Куба е включена в „черния списък“ на САЩ, за да бъде извадена от него по време на президентството на Барак Обама през 2015 г., а през 2021 г., преди края на мандата на Доналд Тръмп, отново е включена. Във връзка с това посещение докладчикът в сянка на ЕКР Herman Tertsch се изказа, като заяви, че „резолюцията е още една стъпка към прекратяване на недопустимото съучастие на Европейския съюз, и по-специално на неговия върховен представител Josep Borrell, с кубинската диктатура.“

Причината за тези трудни двустранни отношения между Куба и САЩ се корени много дълбоко във времето, но фактът, че двете правителства не успяват да постигнат споразумение, се дължи и на тежкото положение, от което островът не може да излезе.

След това, за да се изостри тази сложна геополитическа картина, се намеси и войната в Русия. Макар и географски отдалечен, конфликтът е свързан и с кубинския режим. Всъщност е добре известно, че Путин има привилегировани отношения с острова, дотолкова, че именно кубинският президент Мигел Диас-Канел през 2022 г. защити действията на Владимир Путин, като дори нападна САЩ и НАТО и ги посочи като основни виновници за войната в Украйна. Поради това в резолюцията отново се изразява осъждане на кубинския режим за това, че защитава и подкрепя агресивните действия на Русия и Беларус.

При всичко това изглежда ясно, че е много сложно да се постигне трансформация на острова и е трудно да се мисли, че дори значителна помощ (тук се споменават милионите евро, обещани от ЕС за малките и средните предприятия в Куба) може да внесе разум в среда, която отдавна е измъчвана от множество проблеми.

В този смисъл резолюцията на Европейския парламент има за цел да осъди всички действия, довели до настоящата икономическа и социална криза и кризата в областта на правата на човека, която измъчва острова и цялото му население, а и не само. „Европейският парламент твърдо и последователно осъжда нарушенията на правата на човека и жестокостите, извършвани от кубинския комунистически режим“, заяви координаторът на групата на ЕКР по външните работи Анна Фотига.

По този въпрос докладчикът в сянка на ЕКР Херман Терч пожела да подчертае следното: „Европейският съюз трябва да промени отношението си към кубинското правителство и да помогне за прекратяването на този режим, който е некомпетентен във всичко, освен в престъпността. Надяваме се, че кубинските комунисти, както и комунистите по целия свят, ще попаднат на бунището на историята като нещастници, убийци и неудачници. А заедно с тях и техните съучастници в демокрациите на Америка и Европа, които през тези 64 години причиниха толкова много вреди и болка на кубинския народ.“

Ето защо е важно да се постигне напредък преди всичко в областта на правата на човека и да се възстанови състоянието на равенство и спокойствие в икономически, социален и политически план. Неприемливо е Европейският съюз да подкрепя режим, който не само не защитава хората, живеещи на острова, но и не спазва международните договори и подкрепя (повече или по-малко скрито) Русия и нейната агресия срещу Украйна.

Осъждането на Куба и действията, предприети от правителството, трябва да бъдат категорично заклеймени. Европейският съюз не може да споделя подхода на режим, който системно и постоянно нарушава правата на хората, като се отклонява от това, което е заложено в официални документи и споразумения, и на практика се отдалечава от всякаква възможност за равноправен диалог и сътрудничество.

Консервативната десница на Европейския съюз, и по-специално партията ЕКР, ще продължи категорично да повтаря, че кубинският режим не трябва да бъде подкрепян, докато не бъдат създадени всички необходими условия за политически диалог, основан на общи и споделени принципи и ценности, и ще продължи да осъжда категорично всяко действие, което би подкопало зачитането на правата на човека, които, както е утвърдено от самото международно право, имат универсален, ненарушим и неотменим характер.