Subscribe
През изминалия парламентарен мандат Европейският съюз започна да налага на компаниите задължението да преминават през задълбочени процедури за комплексна проверка, за да се увери, че техните продукти и услуги отговарят на екологичните и социалните стандарти.
Мнозина смятат, че това е неконкурентна бюрокрация, която е особено тежко бреме за малките и средните предприятия, а освен това е в разрез с принципа на пропорционалност. Освен това предприятията от трети държави се възползват от тези ограничения, наложени на пазара на ЕС, и развиват растежа си на други територии.
Неотдавнашно проучване, поискано от Комисията по бюджетен контрол (CONT) на Европейския парламент, показва, че институциите на ЕС дори не спазват собствените си правила и практики за възлагане на обществени поръчки.
Те следва поне да дават пример и да насърчават съгласуваността на политиките за постигане на желаните от тях цели за устойчиво развитие, заложени в Програмата на ООН до 2030 г. Проучването обаче показва, че рамката на ЕС все още не е „напълно съгласувана“ с целите и ангажиментите на ЕС в областта на устойчивото развитие, нито с изискванията за надлежна проверка, наложени на предприятията.
Липсата на пълно изравняване звучи като доста евфемистичен термин. Липсват ясни очаквания към публичните органи да извършват надлежна проверка на веригата за доставки. В крайна сметка обществените поръчки допринасят средно за 15% от БВП в страните от ОИСР. Но обществените поръчки в ЕС не са „зелени“ или поне не са достатъчно „зелени“, тъй като на настоящия етап европейското законодателство не позволява в обществените поръчки да се посочват стандарти за комплексна проверка на корпоративната устойчивост.
От друга страна, винаги има възможност за използване на екологични или социални етикети, като например европейския екомаркировъчен знак, както и методи за сертифициране на стандарти.
Но защо институциите и агенциите на ЕС не прилагат екологични и социални стандарти при възлагането на обществени поръчки, ако тези стандарти са приложими за участниците в арената на Съюза както в публичния, така и в частния сектор? Особено като се има предвид, че държавите-членки действително са се ангажирали, например в неотдавнашната и много полемична Директива за енергийната ефективност, да задължат националните оператори да купуват само продукти, да обслужват сгради и строителни обекти с висока енергийна ефективност.
Новите стандарти за надлежна проверка трябва да обхванат и „правата на човека“. Такава клауза може да бъде също толкова двусмислена, колкото и „социалната“ клауза, тъй като както правата на човека, така и социалните въпроси се тълкуват като все по-обхватни.
Който не провежда проучване на правата на човека, е обвиняван в безотговорност. Въпреки това не съществува задължителен инструмент, чрез който на институциите на ЕС да се налага същата степен на контрол върху посочените псевдоморални задължения.
Европейският парламент прилага политика за зелени обществени поръчки за договори на стойност над 15 000 евро и в определени категории. Любопитно е, че екологичните продукти и услуги не се възлагат, ако имат „отрицателен ефект върху качеството или ефективността на предмета на поръчката“. Толкова за екологичната устойчивост.
Ролята на Европейската комисия се оказва още по-важна, тъй като тя е институцията с най-голям бюджет. Обществените поръчки там са широко децентрализирани и общият подход на Комисията е да разчита на самодекларациите на доставчиците, което очевидно не е в съответствие със задълженията, наложени на предприятията за техните процедури за надлежна проверка.
И накрая, самите агенции не извършват надлежна проверка на веригата на доставки, нито изискват такава от доставчиците. С други думи, докато органите на ЕС ограничават конкуренцията, като налагат критерии за възлагане на поръчки, те дори не прилагат същите стандарти към собствената си дейност.
Изглежда, че „Зелената сделка“ има скрита дерогация: от същите хора, които я лансираха. Може би защото в крайна сметка не вярват в него. За съжаление Съдът на Европейския съюз потвърди, че конкуренцията няма предимство пред устойчивостта. Но и съобразяването на Съда с основната политика на Комисията не е изненада.
Източник на изображението: Focus online