ЕС се нуждае от визия и лидерство, за да преодолее военните проблеми

През 2024 г. Европейският съюз е дълбоко разделен заради войната в ивицата Газа и съпътстващия конфликт в Червено море, не може да изпълни ангажиментите си за военна подкрепа за Украйна, бори се с енергийна криза, която все още не е преодоляна, и с натиска да изпълни собствените си цели в областта на климата. Към всичко това се прибавя и възходът на крайната десница, която се възползва от социалното напрежение на континента, както и надвисналата опасност отвъд океана от завръщането на Доналд Тръмп на власт, който може да изпълни заплахите си за оттегляне от НАТО.

За очевидната неравност допринасят разногласията между лидерите на ЕС по въпроси, които се нуждаят от категорични решения и незабавни и навременни действия. Някои гласове се питат дали ЕС наистина има дългосрочна визия. И отговорът изглежда е „не“. Страхувайки се, че Доналд Тръмп може отново да се настани в Белия дом, и Европа, която в миналото се противопоставяше на концепцията за европейска стратегическа автономия, която се опита да наложи лидерът на Елисейския дворец Еманюел Макрон, раздразнен от това, че Франция иска да поеме по-голяма роля в координирането на европейската сигурност, сега предлага създаването на ядрен щит, който да защитава континента в случай на отказ на американските ядрени бойни глави. В този контекст отново се повдига въпросът, отминаван през последните години, дали една от големите западни сили трябва да поеме инициативата, като най-естественият вариант е Германия, най-голямата икономика в Европа. Но дори повече от бившия канцлер Ангела Меркел, която преди няколко години щеше да бъде видяна на тази позиция, нейният наследник Олаф Шолц е още по-неохотен да поеме такава роля.

Конфликтът в Газа, който видимо разделя ЕС, и как Макрон се отклони от общата линия

Никога в историята си ЕС не е бил толкова разделен, колкото по въпросите на Близкия изток. Докато едната страна искаше да настоява за правото на Израел да се защитава, другата искаше да подчертае значението на хуманитарната криза в ивицата Газа. Веднага след атаките на „Хамас“ на 7 октомври комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливър Вархелий обяви, че финансовата подкрепа за Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) ще бъде спряна. На следващия ден обаче изявлението беше отхвърлено, тъй като Вархелий не се е консултирал с никого, дори с колегите си от Комисията, а още по-малко с държавите членки, които имат последната дума по отношение на външната политика. Или подобно решение, в контекста на това, че ЕС е основният донор на бюджета на UNRWA, би имало огромни, катастрофални последици за положението на палестинските бежанци, които без подкрепата на тази агенция не биха имали друга възможност, освен да мигрират. В крайна сметка държавните глави взеха решение – за всеобщо удовлетворение – признаха правото на Израел да се защитава, но не спряха финансирането, а само обявиха преоценка на механизма за подкрепа. И то след като Комисията вече го беше утроила.

И Вавилонът около темата не е приключил. След като ЕС се въздържа да призове за примирие между Израел и Хамас, президентът Макрон се изкриви в ъгъла и призова именно за това – кратки паузи, последвани от трайно примирие. Причината: не е възможно да се унищожи терористичната организация Хамас веднъж завинаги, както предлага Израел, а дори и да беше възможно, войната щеше да продължи десет години. Въпреки че изявлението беше шокиращо – никой не е поставял официално под въпрос тази цел – предложенията на Макрон не намериха голям отзвук. Все пак трябва да се отбележи, че някои страни, като Белгия и Испания, проявяват повече симпатии към палестинската кауза, отколкото например Германия.

За кризата в Червено море и стремежа на Европа да се превърне в основен глобален играч, който не участва в събитията

Непосредствено след началото на конфликта в Газа Червено море се превърна в театър на сражения между бойците на друга терористична организация – хутите – и всичко, което се движи в тези води. САЩ се позоваха на заплахи за световната търговия и свободното корабоплаване и предприеха ответни мерки в рамките на операция, наречена Prosperity Guardian. Към тях се присъедини Великобритания. ЕС все още не е взел решение, но планира собствена операция. И тук реакциите на държавите членки бяха смесени. Нидерландия предложи практическа помощ, Германия – подкрепа в писмено изявление, а Белгия предложи да изпрати фрегата. Франция, Испания и Италия се оттеглят. Забавянето на решението от страна на Брюксел е още по-трудно за разбиране, като се има предвид, че ЕС има много важен дял в Червено море: около 40% от търговията с Близкия изток и Азия се осъществява през Суецкия проток.

Европейските лидери се опасяват, че Русия няма да спре в Украйна, но не я подкрепят достатъчно

Изглежда, че Русия бавно набира сили в Украйна, а правителството в Киев е отчаяно, защото му липсват боеприпаси, а държавната хазна е празна. Президентът Володимир Зеленски разчита повече от всякога на засилена подкрепа от Европа, тъй като тази отвъд Атлантика напоследък значително намалява. Но европейските страни – особено Германия, която е предоставила най-голямата помощ на Украйна след САЩ – са уморени. Канцлерът Шолц подчерта, че помощта за Украйна не може да зависи само от Германия, и призова повече държави да играят активна роля в предоставянето й. Това се случва в момент, когато ЕС е успял да достави само малко над 50 % от боеприпасите, които обеща на Украйна миналата година, като е останал без около 500 000 снаряда. Оръжейната индустрия работи усилено за увеличаване на производствения си капацитет, но голяма част от боеприпасите, които ще бъдат произведени през 2024 г., ще бъдат изнесени за трети страни и няма да стигнат до Украйна, цитира АФП високопоставен служител в Брюксел. Що се отнася до парите, обещани на Украйна, те най-накрая бяха решени, след като месеци наред държавните глави от блока чакаха лидерът на Будапеща Виктор Орбан, наричан „троянски кон на Москва в ЕС“, да се опомни и да гласува за обещаната помощ от 50 млрд. евро. Новоназначеният министър-председател на Словакия Роберт Фицо за кратко се присъедини към Орбан, като постави под въпрос съгласието на страната да продължи да подкрепя Украйна, но в крайна сметка се отказа от противопоставянето си. Той разреши на словашката оръжейна индустрия да изнася за Украйна. Как европейските лидери най-накрая успяха да подмамят Виктор Орбан да гласува, знаят само те, но важното е, че в крайна сметка в Съвета на ЕС въпросът беше решен. Не само Украйна се нуждае от мир. Според военни анализатори при сценарий, при който войната се проточи или Русия победи, тя няма да спре в Украйна.

Европейският ядрен щит без бойни глави и как Германия приема плановете на Макрон от страх от Тръмп

Без НАТО, без обща отбрана (и дори без собствени армии – повечето страни се отказаха от тях през последните десетилетия) – защитата на границите от руско нашествие е изключена на този етап. Темата за създаването на „армия на ЕС“, която се обсъжда от 10-15 години, се отминава под претекст, че държавите имат изключителни правомощия в областта на отбраната, които не желаят да отстъпят на Брюксел. Дори и да беше започнала сериозна дискусия, дебатите и процедурите щяха да отнемат повече от десетилетие и половина. Вместо да получи подкрепа, Макрон е пренебрегван и дори критикуван за това, че планът му за „стратегическа автономия“ и военен суверенитет на ЕС се тълкува като намерение да се сложи край на военното присъствие и господство на САЩ в Европа. Опасявайки се от завръщането на Тръмп начело на страната, Германия, която категорично се противопоставя на подобни планове, излезе с предложение за създаване на ядрен чадър, който да защитава Европа. Само две страни в Европа имат ядрени оръжия и само една от тях е в ЕС: Великобритания и Франция. Като призна, че няма време за дългосрочни планове, германският политик Манфред Вебер призна, че плановете на Макрон трябва да бъдат преразгледани. Той заяви, че е време да се интернационализира „force frappe“ – името, под което е известна триадата от френски въздушни, сухопътни и морски ядрени сили, и че диалогът трябва да бъде възобновен „с приятели“ от Обединеното кралство.

Как ЕС може да преодолее всички тези проблеми? Необходима е визия, но само силното ръководство може да я осигури.