ЕС съживява оръжейната индустрия

В сегашния геополитически контекст, когато „старият континент“ трябва да поеме по-голяма отговорност за гарантиране на собствената си сигурност, Европейският съюз търси решения, но засега без особен успех. След като създаването на „европейска армия “ се оказа нежизнеспособно решение, тъй като много държави от ЕС не желаят да се откажат от изключителната си компетентност в областта на отбраната, Брюксел излезе с друго предложение: създаването на континентален комплекс в областта на оръжейната промишленост.

Удвояване на средствата за отбрана на ЕС

Европейската комисия представи стратегия за съживяване на оръжейната индустрия на континента, която остана без инвестиции и договори в навечерието на войната в Украйна. Участието на ЕС в подкрепа на националните отбранителни индустрии ще бъде основно под формата на съвместен план за обществени поръчки по примера на САЩ. Същевременно обаче мерките, предложени в стратегията – ако бъдат одобрени от държавите-членки – ще бъдат подкрепени от значителен европейски фонд за отбрана. Не на последно място, за да се приложи стратегията, може дори да се създаде нов пост на европейски комисар по въпросите на отбраната.

Въпреки че много европейски държави увеличиха разходите си за отбрана от своя БВП след руската инвазия в Украйна, европейски служители смятат, че усилията на отделните държави не са достатъчни, и искат европейските органи да играят по-голяма роля в отбранителната индустриална политика. Според някои анализатори европейската оръжейна индустрия е доказала, че не е в състояние да посрещне новите предизвикателства. Търсенето на въоръжение се е увеличило значително в светлината на войната и необходимостта от предоставяне на военна подкрепа, включително доставки на оръжие, на Украйна. Въпреки това отбранителната промишленост на европейските страни за пореден път показа, че не може да се справи с внезапното нарастване на търсенето, например на артилерийски боеприпаси. Официалните данни за значителното увеличение на обема на вноса на оръжия в ЕС – особено от САЩ – потвърждават това.

От друга страна, пренастройването на европейската оръжейна индустрия от „мирен режим“ към „военен режим“ се разглежда като необходимост както от Брюксел, така и от някои държави членки, на фона на опасенията, че Русия може да нападне държава членка на НАТО в Европа, която в същото време може да остане без покритие при липсата на подкрепа от съюзника си отвъд Атлантика, ако републиканецът Доналд Тръмп се завърне в Белия дом след изборите тази година.

На първо място в ЕС – стратегията за европейската отбранителна индустрия

В този контекст в началото на февруари Европейската комисия обяви своята стратегия за европейската отбранителна индустрия. Стратегията, която е първа за ЕС, съдържа редица мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността на оръжейната промишленост, но също така установява показатели за измерване на напредъка, постигнат от държавите членки в развитието на собствените им индустрии.

Една от основните мерки, предложени от Комисията, е съвместното закупуване на въоръжение. В него държавите членки се призовават до 2030 г. да закупят съвместно поне 40% от отбранителното оборудване. До същата дата страните от блока на ЕС трябва да използват поне 50% от бюджета си за обществени поръчки в областта на отбраната на вътрешния пазар на ЕС. Според предложението на Комисията през 2035 г. този процент ще нарасне до 60%. С други думи, ЕС иска държавите членки да купуват повече въоръжение на европейския пазар и за тази цел иска да се включи в подпомагането на националните отбранителни индустрии за увеличаване на производствения капацитет.

Служители на Комисията предложиха в стратегията да бъде включена и Украйна, за да се стимулира съвместното възлагане на обществени поръчки и да се увеличи производственият капацитет, въпреки че страната не е част от ЕС, а само кандидатка за членство. Европейската отбранителна индустриална програма (EDIP) ще осигури приемственост в подкрепата на ЕС за общата отбранителна индустриална и технологична база, за да я направи конкурентоспособна и приспособима към новите реалности.

„Трябва да променим парадигмата и да преминем към режим на военна икономика. Това означава също, че европейската отбранителна индустрия трябва да поеме повече рискове с нашата подкрепа“, каза Бретон, представяйки пакета.

„В сегашния геополитически контекст Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, независимо от резултатите от изборите на нашите съюзници на всеки четири години“, заяви комисар Тиери Бретон, визирайки факта, че Доналд Тръмп вече постави под въпрос ангажиментите на САЩ към НАТО.

Сред предложенията на Европейската комисия е приемането на местен вариант на програмата за чуждестранни военни продажби, чрез която САЩ помагат на други държави да купуват оръжия от американски компании. Комисията също така предлага предприятията от сектора да бъдат поемани от правителствата в случай на война и обмисля да задължи европейските фирми от сектора да дават предимство на поръчките от ЕС по време на криза.

Обратно към мащабното производство на оръжие

За да се приложат предложените мерки, комисарят Тиери Бретон заяви, че фондът за отбрана може да бъде допълнен първоначално с 1,5 млрд. евро. В бъдеще обаче сумата може да бъде увеличена, ако държавите членки се съгласят с предложенията. За да се превърнат в законодателни мерки, предложенията на Комисията ще трябва да бъдат одобрени от държавите членки, които често не желаят да отстъпят правомощията си за вземане на решения в областта на отбраната, и от Европейския парламент. Така че споразумение по тези предложения не се очаква преди изборите за Европейски парламент на 9 юни, когато ще бъде сформиран новият парламент и назначена новата Комисия. Ако Урсула фон дер Лайен бъде номинирана за втори мандат като комисар, както предполагат някои източници, е възможно да бъде представено и нейното предложение за европейски комисар по отбраната.

Европейската оръжейна индустрия вече навлезе в нова тенденция, без участието на Брюксел. Най-голямото увеличение на производството в европейската оръжейна индустрия е в Източна Европа през последните две години. Тук, с малки изключения – като Румъния, която не е инвестирала в нови производствени мощности за този отрасъл на промишлеността – компаниите в сектора, повечето от които държавни, започнаха да произвеждат с темпове, които са безпрецедентни от времето на Студената война. Причините са свързани отчасти с опасенията, че Русия може да изпълни заплахите си, и отчасти с това, че виждат възможност в новия конфликт, който избухна преди две години. Според разследване на Ройтерс за източноевропейските отбранителни компании войната в Украйна е открила и възможности за износ на африканския пазар, където те бяха сравнително големи играчи по време на Студената война. Според журналисти на Ройтерс такъв е случаят с компании в Полша и Чехия, които преговарят за нови споразумения за продажба на оръжия, оборудване и военни услуги в Африка на клиенти, които искат да намерят алтернатива на това, което Русия предлага в момента.

Сигнал за тенденцията в западноевропейската оръжейна индустрия беше даден неотдавна от Германия. Канцлерът Олаф Шолц наскоро присъства на церемонията по полагането на основите на нов завод за гаубици на Rheinmetall. Според Шолц това трябва да е сигнал за европейците да укрепят отбранителната индустриална база на континента и да се съсредоточат върху дългосрочни, групирани поръчки.

„Трябва (…) да се върнем към широкомащабното производство на оръжие“, заяви Олаф Шолц, цитиран от АФП.

В Европа има няколко държави с традиции в отбранителната промишленост. Основните участници са Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия, Испания и Швеция, която наскоро се присъедини към НАТО. Тези страни имат богата история в разработването и производството на военно оборудване, като допринасят значително за световната отбранителна индустрия. Франция има силна отбранителна промишленост и е известна с производството на сложно военно оборудване като изтребители, подводници и ракетни системи. Германското оръжейно производство е специализирано в производството на военни превозни средства, комуникационно оборудване и отбранителни технологии. Италия има разнообразна отбранителна промишленост, която произвежда широка гама от военно оборудване, включително военни кораби, бронирани превозни средства и изтребители. В Испания производството на отбранително оборудване е съсредоточено главно върху военното корабостроене, самолетите и бронираните превозни средства. Швеция е известна с производството на артилерийски системи, бронирани превозни средства и военно комуникационно оборудване.