Subscribe
Протестите на европейските фермери, които от миналата есен обхванаха няколко европейски страни от запад до изток, далеч не са приключили, а в началото на тази година се възобновиха с пълна сила. Протестите са предизвикани от различни фактори, но се обединяват в недоволството срещу новата селскостопанска политика на ЕС и най-новите екологични разпоредби, чието прилагане е твърде скъпо за тях.
Правителствата на най-силните европейски икономики са принудени да се върнат назад и временно да се откажат от някои мерки, които възнамеряваха да предприемат за прилагане на политиките в областта на околната среда. Изправени пред все по-яростния гняв на протестиращите, в навечерието на изборите за Европейски парламент лидерите в Брюксел решиха в 12 часа, че е необходим „стратегически диалог“ със селскостопанския сектор. Преди стартирането му на 25 януари представители на Европейската комисия се срещнаха с министри на земеделието от 27-те държави членки, някои от които пристигнаха на разговорите в Брюксел с „мандат“ от земеделските производители, като румънския служител Сорин Барбу.
Заключения от дискусията: ЕС трябва да осигури на земеделските стопани условия за гарантиране на продоволствената сигурност по устойчив и печеливш начин. По-конкретно, в документа, публикуван в края на заседанието, Съветът заяви, че селското стопанство трябва да получи „адекватно“ финансиране.
„Недоволството на нашите земеделски производители е реално и вече се изразява по улиците в целия Европейски съюз. Ако не разберем, че нашите земеделски производители се нуждаят от реална подкрепа, а не от допълнителни пречки за получаване на продукция, всички ние можем да си тръгнем от работните места. Включително и Вие, господин комисар!“ Това заяви румънският министър на земеделието Сорин Барбу на срещата, обръщайки се към комисаря по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховск.
Формите на протест на земеделските стопани се различават в отделните страни
Неотдавнашните фермерски протести се различават в отделните страни – от основните оплаквания, които се издигат по улиците, до техния мащаб. Докато в Германия фермерите протестираха срещу премахването на субсидиите за дизелово гориво, в Испания те протестираха срещу намаляването на разпределените количества вода, а във Франция – срещу отлагането на приемането на закона за селското стопанство и по-конкретно срещу увеличаването на разходите за напояване на земеделските земи. Като цяло декларираните и недекларираните оплаквания на земеделските стопани са свързани с нарастващите разходи на фона на инфлацията, увеличаването на данъците и прекалено строгите екологични разпоредби. Мащабът на демонстрациите нараства и има опасност да наруши икономическия живот. Освен това във Франция тя вече взе първите си жертви – фермерка загуби живота си, а съпругът и дъщеря ѝ са тежко ранени, след като автомобил се опита да си пробие път през блокада на демонстрантите. По-рано в други градове протестиращи блокираха достъпа до атомна електроцентрала. В Германия протест на фермери спря производството в завод на Volkswagen. Колони от трактори и камиони предизвикаха транспортен хаос в много региони и блокираха няколко града. Както във Франция, така и в Германия, хората хвърляха кофи с тор пред портите на институциите. Това не е първият случай, като за подобни нагласи се съобщава и по време на миналогодишните протести в Нидерландия. Земеделските производители в Белгия, Испания и Ирландия също протестираха срещу въздействието на мерките за опазване на околната среда и разходите за тях. Един от най-продължителните и бурни протести на европейски фермери се проведе в Нидерландия, където от няколко години фермерите се противопоставят на правителствените мерки за драстично намаляване на броя на добитъка с цел борба със замърсяването с азот.
Вносът на евтино зърно от Украйна изкара източноевропейските фермери на улицата
Миналата година фермерите протестираха и продължават да протестират през 2024 г. и в Централна и Източна Европа. Тук обаче основното им недоволство е свързано с вноса на евтино зърно от Украйна и с нелоялната конкуренция, която селскостопанските продукти от тази страна създават на местните при липсата на мита. Освен тази нелоялна конкуренция е известно, че някои от селскостопанските продукти на Украйна не отговарят на стандартите за качество, наложени от Европейския съюз.
По този въпрос в момента се провеждат мащабни протести в Полша, където фермерите временно са постигнали „примирие“ с новия министър, който е на поста си едва от няколко седмици, и в Румъния, на която тази година предстоят поне три кръга избори – за Европейски парламент, местни и президентски. Протестиращите и други лица, включително правителствата на всички съседни на Украйна държави членки, очакват Брюксел да представи предложения за нови освобождавания от мита за украинските селскостопански продукти, които ще влязат в сила през втората половина на тази година.
Който контролира храната, контролира хората
Всички тези протести, породени от недоволство, привличат вниманието на екстремистки партии и конспиративни движения. Според Би Би Си, цитирана от „Гардиън“, такъв е случаят и в Германия, където крайната десница иска да започне революция в Германия и да се възползва от тези демонстрации. Така се появиха конспиративни послания като: „Който контролира храната, контролира хората“.
Резултатите от социологическо проучване, цитирани от dpa(Deutsche Presse-Agentur ), показват, че повече от две трети от германците (68%) подкрепят протестите на земеделските производители срещу плановете на правителството да премахне субсидиите, включително освобождаването от акциз на дизеловото гориво за селското стопанство, което е в сила от повече от 70 години. Под натиска на изпълнителната власт тя взе решение за постепенно намаляване през следващите три години, а не за внезапно премахване, както беше планирано. И то след като кабинетът на канцлера Олаф Шолц се отказа от премахването на освобождаването на земеделските производители от данък върху превозните средства. Но това не е достатъчно. Данъците върху замърсяването са все по-голяма тежест за земеделските стопани, а мерките идват след години на енергийна криза и пандемии, в които производството и жизненият стандарт бяха сериозно засегнати.
В Нидерландия протестите на фермерите завършиха със създаването на фермерска партия BBB. Въпреки че имаше една-единствена цел – да се бори с екологичните политики на правителството на Марк Рюте – BBB нанесе сериозен удар на неговата партия VVD на изборите в провинциите, поставяйки я в нестабилна позиция в Сената на страната.
В Румъния нито един земеделски производител не се появи на тридневния протест, разрешен от кметството в центъра на Букурещ. Причината е, че румънските фермери не искат да се свързват с организатора – независим политик националист, който го организира за тях. Субсидиите, получавани през годините, и продължаващото използване на изкопаеми горива и пестициди – това са общите точки на последните протести на европейските земеделски производители. С други думи, защитаваме статуквото, казва Ян Дуве ван дер Плуг, бивш професор в университета Вагенинген в Нидерландия, цитиран от DW. Трите точки, изброени от специалиста по селско стопанство, са характеристиките на индустриализираното селско стопанство. Или точно това ЕС вече не иска.
„Има много гласове, които трябва да се вземат предвид, които казват, че селското стопанство получава твърде много, че се превръща в индустрия и че не си струва да се инвестират публични средства тук“, обясни в края на миналата година комисарят по земеделието Януш Войчеховски, като обяви, че субсидиите могат да изчезнат в недалечно бъдеще, някъде около 2027 г.
В същия контекст брюкселският служител подчерта, че стандартите на ОСП не са задължителни за земеделските стопани. С други думи, тези, които се откажат от субсидиите, вече не са длъжни да спазват екологичните задължения. След влизането в сила на новата Обща селскостопанска политика миналата година задълженията на европейските земеделски стопани по отношение на околната среда се увеличиха. Формата, приета от Европейския парламент, смекчава ограниченията, предложени от Комисията, поне по някои ключови, горещо обсъждани въпроси: възстановяване на деградирали селскостопански екосистеми, замърсяващи емисии от големи животновъдни ферми – текстът в крайна сметка ще освободи говедовъдните ферми, но ще бъде насочен към свиневъдните и птицевъдните ферми и ще защитава вълците. Членовете на ЕП отхвърлиха и проектозакон за етикетиране на хранителните стойности и за намаляване на употребата на пестициди. Инициативата за започване на стратегически диалог със селскостопанския сектор беше предложена през септември 2023 г. от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която призова за по-малко поляризация около Зеления пакт.