След дълги дебати относно правните пречки пред това важно решение Европейският съюз взе решение да използва замразените в неговите банки руски активи за възстановяването на Украйна. Все още не е ясно как това решение ще бъде приложено изцяло, но държавите членки са постигнали съгласие по многоетапен план, който по същество предвижда използването на приходите от „данъка“ върху тези активи.
През миналата година Украйна вече е получила 600 млн. долара от белгийския данък върху лихвите, които тези активи генерират. Тя е получила и милиони долари от САЩ – пари, конфискувани от сметките на руски олигарх. Следвоенното „голямо възстановяване“ на Украйна изисква огромни средства, които на теория трябва да бъдат мобилизирани съвместно от правителствата и частните инвеститори. Тъй като вторите са все още „плахи“ и не дават обещания, тежестта пада върху първите. „Малкото възстановяване“ вече започна успоредно с бомбардировките, а ЕС, който иска да поеме водеща роля в усилията за възстановяване, вече е изтощен от кризите през последните години и от разходите, които е направил, за да помогне на Киев да устои досега. По този начин използването на замразените руски активи може да се превърне в един от основните ресурси за подхранване на така наречения „план Маршал за Украйна“.
„Мисля, че има огромна надежда, че руските държавни активи могат да се превърнат в лесен източник на финансиране“, подчерта специалният представител на САЩ за икономическото възстановяване в Украйна Пени Прицкер на Световния икономически форум в Давос.
ЕС няма да конфискува руските активи, а само парите, които те произвеждат
Според официалното съобщение на белгийското председателство на Съвета на ЕС държавите от блока са се споразумели да насочат приходите от замразените на територията на Съюза руски активи към възстановяването на Украйна. Служител на ЕС, пожелал да запази анонимност, тъй като споразумението все още не е ратифицирано, е цитиран от Асошиейтед прес да казва, че то „ще позволи събирането на извънредни приходи от замразени активи, които ще започнат да подпомагат възстановяването на Украйна“.
ЕС замрази активи на Централната банка на Русия на стойност 200 млрд. долара, повечето от които се намират в Белгия и се управляват от клиринговата къща Euroclear. Тези активи представляват най-голямото „парче от тортата“ от парите, замразени в руски сметки в рамките на санкциите, наложени на Москва след началото на конфликта в Украйна. Общият размер на замразените активи на Русия от всички страни, присъединили се към санкциите, възлиза на малко под 300 млрд. долара. Освен това още 19 млрд. долара са замразени в сметките на руски олигарси.
Основната пречка пред конфискацията на руски активи е действащото европейско законодателство, което позволява подобна мярка само в случаите, когато сумите са придобити в резултат на престъпление или лицето, което ги е придобило, е осъдено за престъпление. Това е основната причина за протакането на разговорите по въпроса в блока на ЕС, докато САЩ от лятото насам призовават ЕС и страните от Г-7 да решат въпроса, като подчертават, че такава мярка може да бъде предприета само „чрез съвместно решение“. Мярката за конфискация обаче беше отхвърлена от няколко европейски държави, включително Германия и Франция, които се опасяват, че техните правни системи могат да я отхвърлят като противоконституционна на основание, че нарушава правото на собственост. В същото време редица гласове предупредиха, че подобна мярка рискува да разтревожи международните пазари и да отслаби еврото. Европейските централни банки са скептично настроени към създаването на правен прецедент, който би могъл да подтикне страните, които не са в приятелски отношения със Запада, да изтеглят резервите си и в крайна сметка да подкопае световната финансова стабилност.
Москва заплашва с ответни мерки: тя също може да конфискува
Не на последно място, Москва заплаши с подобни мерки, ако идеята бъде осъществена. Според изчисления на руската информационна агенция Риа, цитирани от Ройтерс, Кремъл разполага и със списък на американски, европейски и други западни активи, които може да конфискува. Макар и по-малка, стойността им е сравнима с тази на руските активи в западни банки – 288 млрд. долара. А президентът Путин показа, че има сериозни намерения. Миналата година той нареди да се изземат активите на OMV и Winterhall Dea от руските банки.
Планът е благоразумен, за да се избегне участието на адвокати
Така че единственото решение изглеждаше налагането на „извънреден данък“ върху замразените руски активи, насочен към точния еквивалент на сумите, които те произвеждат. Но дори и това трябваше да се направи с повишено внимание, за да се избегне правна безизходица. Ето защо Европейската комисия предложи управителите на депозити, като например Euroclear, да отделят лихвите или печалбите, генерирани от тези активи, и да ги блокират в отделна сметка. Едва на втори етап европейската изпълнителна власт ще направи предложение за регулиране на конфискацията и използването на тези приходи. Предложеният от Брюксел план обхваща само руските държавни активи, но не и тези в частни сметки.
Само през миналата година активите на Руската централна банка в европейски сметки донесоха 3 млрд. евро, а според оценките те могат да нараснат до 15 млрд. евро годишно в зависимост от колебанията на лихвените проценти. Белгия вече е обложила с данък печалбите и лихвите, получени от активите, управлявани от Euroclear, и вече е превела на Украйна 600 милиона евро. Министър-председателят Александър Де Кроо обеща, че през 2024 г. Украйна ще получи още 1,7 млрд. евро от тези средства.
Предпазливостта на ЕС по отношение на конфискуването на руски активи не означава, че той няма да се поколебае да подкрепи – сега и в бъдеще – възстановяването на Украйна. Напротив, Брюксел е готов да поеме водеща роля във възстановяването на Украйна и смята, че ЕС трябва да направи за Украйна това, което САЩ направиха за Западна Европа след Втората световна война. Това е посланието на германския канцлер Олаф Шолц и на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Добавя, че бъдещите инвестиции в Украйна от страна на блока на ЕС ще бъдат свързани с реформите в подкрепа на европейския й курс.
ЕС вече има значителен принос за възстановяването на Украйна, което продължава. От началото на войната ЕС, неговите държави членки и европейските финансови институции са отпуснали 67,7 милиарда евро за финансова, хуманитарна, спешна, бюджетна и военна подкрепа. В края на миналата година „Инструментът за подкрепа на Украйна“ беше създаден като част от многогодишното бюджетно допълнение, което съдържа 50 млрд. евро финансиране за периода 2024-2027 г.
САЩ вече са го конфискували. От олигарсите
За разлика от ЕС, парите, преведени на Украйна от САЩ, идват от конфискацията на парите в сметките на руски олигарх, осъден за избягване на санкции. Сумата е малка в сравнение с предложените от Белгия 600 млн. евро, но целият потенциал за конфискация от страна на Вашингтон е значително по-малък в сравнение с активите в европейски сметки, като в американски банки има само около 5 млрд. евро, според „Киевски независим“.
Според оценките на Световната банка Украйна ще се нуждае от поне 400 млрд. евро след войната, което се равнява на двойния БВП на страната отпреди войната. За да убеди инвеститорите – правителства и частни организации – да участват във възстановяването, президентът Зеленски се нуждае от план, затова вече е наел двама гиганти от финансовия свят – американските фирми Black Rock и JP Morgan, които да го съветват как да привлече парите и как да ги похарчи. Важното е, че за Украйна има план „Маршал“.