Зад финансирането на НПО

Едно от темите, които най-много разпалиха европейския дебат, несъмнено е имиграцията. От 2015 г. до днес натискът на миграционните потоци се увеличава, като оставя e специално страните на първо пристигане пред трудна и много сложна ситуация за управление.

Пропуските в европейското законодателство със сигурност не са малки и вече почти десет години този проблем изглежда все още не е намерил окончателно решение.

През последните месеци обаче бе постигнат напредък, тъй като европейските форуми успяха да запишат на хартия новите изисквания и новия подход по въпроса за нелегалните мигранти.

По-специално, заключенията на Европейския съвет от 9 и 10 декември 2007 г. показаха сближаване на възгледите на държавните и правителствените ръководители за засилване на външните действия, ефективен контрол на външните граници и по-тясно сътрудничество със страните на произход и транзит.

След тази среща новият пакт за убежище и миграция също беше преразгледан с нови и по-подходящи изменения през юни 2023 г., въпреки че все още е в процес на финализиране поради съпротивата на някои държави членки.

След това, през юли 2023 г., въпросът за мигрантите, пристигащи от Тунис, беше разгледан ясно и решително. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Тунис заедно с министър-председателя на Италия Джорджия Мелони и министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, където беше подписан Меморандумът за разбирателство между ЕС и Тунис, в който ЕС обеща да предостави европейски пакет от помощи за намаляване на натиска върху европейските брегове и да насърчи Тунис да си сътрудничи с европейските власти.

През 2023 г. Европейският съюз преживя нова тенденция в областта на миграцията, като промени визията си и се съгласи, че е необходимо да се съсредоточи повече върху външното измерение, отколкото върху вътрешното, като същевременно трябва да си сътрудничи по-добре и повече с африканските и средиземноморските държави като цяло. Следователно целта се е променила от приоритетно вътрешно преразпределение към предотвратяване на влизането на нелегални мигранти на територията на ЕС.

Въпреки това обаче някои държави членки не изглеждат толкова единни в съвместната си работа за предотвратяване на незаконната имиграция. Напротив, някои от тези правителства дори са приели закони в този смисъл, което поражда немалко съмнения за връзка между известните НПО и самите национални правителствени органи или по-скоро европейската левица.

Германия е една от тези страни.

Нека се опитаме да разберем по-добре за какво става дума и какво се случва днес в Европейския съюз по отношение на имиграцията.

За да разберем контекста, в който се намираме днес, трябва да се върнем към 2022 г. Всъщност през ноември 2022 г. германският Бундестаг реши да финансира United4Rescue, неправителствена организация, основана от Евангелската църква през ноември 2019 г., с 2 милиона евро годишно за три години, от 2023 до 2026 г., на обща стойност 8 милиона евро – неправителствена организация, която обединява стотици асоциации, подкрепящи действията на доброволци за спасяване на мигранти в морето.

Тогава германският парламент заяви, че иска да получи „значително финансиране“ за корабите на НПО. Зад това решение обаче се крие доста сериозен потенциален конфликт на интереси, тъй като един от членовете на управителния съвет на United4rescue, Тиес Гундлах, е партньор на заместник-председателя на Бундестага и лидер на Зелената партия Катрин Гьоринг-Екардт.

Ситуацията се развива и стигаме до 2023 г., а през юни 2023 г. същите тези средства са замразени, за да се избегне напрежение в ЕС. През септември 2023 г. говорител на берлинското външно министерство, ръководен от зелената Аналена Баербок, обявява, че правителството на Олаф Шолц е на път да отпусне значително финансиране на Общността Сант’Егидио и на неправителствените организации Sea Eye и Sos Humanity в подкрепа на гражданското спасяване в морето и на проектите на сушата за хора, спасени в морето. Sos Humanity ще получи 790 000 евро – сума, за която се твърди, че покрива само една четвърт от годишните ѝ нужди.

По този начин Германия финансира неправителствената организация sos humanity, която работи в Средиземноморието по напълно автономен начин, без да взема предвид настоящия сценарий, в който се намират страните, граничещи с морето.

Италия е най-засегнатата страна. Поради това министър-председателят Джорджия Мелони реши да се обърне с писмо към германския канцлер Олаф Шолц, за да поиска разяснения с оглед на липсата на координация от германска страна, което неминуемо ще има сериозни преки последици за италианската територия и косвени последици за европейската територия.

На 28 септември министрите на вътрешните работи на ЕС се срещнаха в Брюксел за Европейския съвет по вътрешни работи, председателстван от Фернандо Гранде-Марласка Гомес, испански министър на вътрешните работи, отговарящ за текущите въпроси. Сред обсъжданите теми, разбира се, е състоянието на преговорите по Пакта за миграцията и убежището, който има за цел да реформира действащите европейски правила.

По-специално, обсъждането на текста на регламента се съсредоточи върху аспекта на управлението на миграционните кризи. Пактът предвижда разпоредби, които се задействат, когато дадена държава членка е изправена пред изключителен брой разтоварвания, събития като пандемии или изкуствени кризи, причинени от политически мотивирана експлоатация на мигранти от трети държави.

Както се очакваше, преговорите по приемането на текста бяха блокирани от група държави, сред които и Германия, която се противопостави на намаляването на гаранциите за закрила на търсещите убежище. В навечерието на срещата на върха на 28 септември германското правителство обяви, че е постигнало споразумение за излизане от задънената улица и че ще предложи изменения, за да постигне политическо одобрение на текста до края на срещата. Проектът на испанското председателство съдържаше две изменения: заличаване на член 5, който предвиждаше възможност за страните на първо пристигане да дерогират минималните стандарти за приемане в случай на извънредни потоци, и допълнение към член 1, в което се посочва, че „хуманитарните операции“ никога не могат да се считат за фактор за инструментализиране на мигрантите, като по този начин се узаконяват дейностите на недържавни участници, включително НПО, финансирани от Германия, без обаче да се регламентира техният начин на действие. Италианското правителство, изненадано от германското предложение, поиска повече време, за да анализира възможните решения. Междувременно беше съобщено за присъствието на не по-малко от седем кораба на неправителствени организации в централната част на Средиземно море, четири от които плават под германски флаг и се насочват към италиански пристанища. Това се счита за провокативен сигнал, който Италия осъди на всички нива.

В този момент делегацията на Италия предложи ново изменение, според което мигрантите, превозвани с кораби на НПО, трябва автоматично да бъдат приемани от държавата на знамето на кораба. Това означаваше, че е напълно нормално Германия да демонстрира солидарност с работата на неправителствените организации, стига също така да приема обратно мигрантите, които транспортира. Поради това срещата беше отложена по искане на Германия.

В този момент възниква основателният въпрос защо правителството в Берлин, и по-специално Зелената партия, станаха първите силни поддръжници на НПО. Както вече беше споменато, освен лични интереси (например фактът, че Тиес Гундлах, член на неправителствената организация United4rescue, е партньор на Катрин Гьоринг-Екардт, заместник-председател на Бундестага и водещ член на Зелените), зад тези действия може да стоят много по-важни и значими интереси, със сигурност икономически.

И наистина, при по-внимателно вглеждане, както показа разследване на Politico, през последните години Зелената партия е отбелязала значително увеличение на финансирането от частни дарители. Дори за 2021 г. даренията за партията от филантропи и гражданското общество възлизат на близо 3,5 млн. евро, което е определено необичайна цифра в сравнение с други партии. В перспектива партията на Шолц, SPD, която традиционно разчита на публично финансиране и членски внос, е получила само 175 000 евро под формата на дарения.

Както беше анализирано по-горе, със сигурност не е тайна, че отпускането на средства за неправителствените организации, работещи в Средиземноморието, беше мярка, силно желана от Зелените и министъра на външните работи Аналена Баербок.

С оглед на предстоящите дати за избори, като се започне с европейските избори, особено снизходителната политика на Зелените към света на НПО и сдруженията (United4Rescue обединява много от тях вътрешно), включително настояването им за включване на позовавания в полза на НПО в Пакта за убежището, може да има за цел да подготви почвата за кампания за финансиране на следващите европейски избори. В такъв случай бихме се сблъскали не с искрено желание да помогнем на мигрантите, а с провокация срещу страните на първи прием, които ще бъдат силно санкционирани само заради въпрос на гласове, позволявайки на незаконността и престъпността да проникват все повече и повече не само в техните страни, но и в цяла Европа. Това е неприемлив сценарий, който трябва да бъде коригиран, преди постигнатият досега напредък да бъде унищожен в името на парите и властта, които сега изглежда са единствените прерогативи на европейската левица.