Subscribe
На 11 юли 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че настоящата забрана за лов на вълци в Австрия е валидна съгласно т.нар. директива за местообитанията.
През юни и юли 2022 г. един вълк убива 20 овце в Тирол. Регионалното правителство разрешава временно да се изключи от защита и да се премахне, тъй като представлява непосредствена значителна опасност за стадата и посевите.
Пет неправителствени организации за защита на животните и околната среда, включително WWF, оспорват решението на Тирол в Австрия въз основа на посочения правен инструмент на ЕС.
Регионалният административен съд на Тирол има съмнения относно приложимото в Австрия право на ЕС и затова отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Съдът в Люксембург припомня, че не само Директивата за местообитанията, но и Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, подписана на 19 септември 1979 г. в Берн (Швейцария), по която Европейският съюз е страна, класифицира вълците в списъка на видовете под строга защита.
Той припомни също, че член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията, който предвижда забрана за убиване на вълци, не позволява такова убиване, ако популацията на вълка е достигнала благоприятен природозащитен статус.
Член 16, параграф 1 от същата директива позволява убиването, ако няма задоволителна алтернатива, дерогацията не застрашава популацията на вълците, може да се докаже интерес за опазване на биологичното разнообразие и е необходимо да се предотвратят сериозни щети. Съдът на Тирол обаче изрази съмнение дали населението трябва да бъде оценявано на местно и национално равнище или извън него.
Докладчикът съдия Александър Арабаджиев от България и неговите колеги първо твърдят, че изключението, позволено от член 16, параграф 1, трябва да се тълкува ограничително и като се има предвид дългосрочното опазване на популацията на вълка.
След това те, заедно с Комисията, заявяват, че първият етап на оценката трябва да се извърши на местно и национално равнище, а след това евентуално да се извърши втора оценка на трансгранично равнище.
Освен това Съдът на Тирол повдигна въпроса за неяснотата на понятието „сериозна вреда“, по-специално дали то обхваща бъдещи косвени вреди, както би трябвало да бъде според нас, за да се защити първичният сектор. Например, какво ще кажете за изоставянето на стопанствата и последващото намаляване на общия брой на стадата?
Следвайки още веднъж Европейската комисия, Съдът на ЕС отговаря отрицателно; опасността трябва да се дължи „поне в голяма степен“ на вълка и трябва да се докаже причинно-следствена връзка или поне висока степен на вероятност за връзка между забраната за убиване на вълци и сериозните вреди.
Напротив, Арабаджиев и др. не приемат евентуални дългосрочни макроикономически развития, които според тях са сходни с абстрактен риск или щети, причинени от различни и многобройни причини.
Накрая запитващата юрисдикция по дело Тирол пита дали евентуална задоволителна алтернатива на убиването на вълка означава технически задоволителна алтернатива и/или икономически задоволителна алтернатива. По наше мнение, за да се защити първичният сектор, трябва да се включи икономическото съображение. Например мерките за защита на пасищата и стадата, като огради, овчарски кучета или пастири, водят до значителни разходи.
За трети път Палатата следва Европейската комисия в предпочитанието си към такива мерки като „несмъртоносни превантивни средства“, адаптиране, където е възможно, на човешките практики за насърчаване на „култура на съжителство между популацията на вълците, стадата и развъдниците“. Това звучи доста наивно или идеологизирано, сякаш естественият инстинкт на животните (в този случай вълците) не определя тяхното поведение.
Според Съда на ЕС икономическите разходи могат да бъдат взети предвид, но не „решително“. Фермерите може да се наложи да понесат „особено високи разходи“, преди да прибягнат до убийството на вълк, за да спасят овцете си. Държавите членки разполагат със средства от ЕС за прилагането на такива мерки. Според нас това е равносилно на даване на приоритет на наличността на парите на данъкоплатците в полза на идеологията на ЕС.
Източник на изображението: Euractiv