Subscribe
Почти всеки аспект от живота ни е онлайн. Макар че в много отношения това изглежда положителен фактор, като например, когато става въпрос за някои работни аспекти, те са значително опростени, когато става въпрос за личната сфера на всеки от нас, от друга страна, да бъдем изцяло онлайн може да създаде доста проблеми.
Съзнавайки това, е важно мрежата също да бъде регулирана и дори в интернет вселената да бъдат гарантирани правата на потребителите, които сърфират, особено когато става въпрос за по-слаби субекти, като например непълнолетни.
Необходимостта от регулиране на живота онлайн се превърна в необходимост, която вече не може да бъде отлагана.
Затова Европейският съюз реши да въведе всички необходими инструменти, като създаде Закона за цифровите услуги, който официално влиза в сила в петък, 25 август 2023 г.
За първи път разполагаме с общ набор от правила, определящи задълженията и отговорностите на посредниците в рамките на единния пазар, което ще открие нови възможности за трансгранично предоставяне на цифрови услуги, като същевременно ще гарантира високо ниво на защита за всички потребители, независимо от това къде пребивават в ЕС.
Законът за цифровите услуги (накратко ЗЦУ) е наистина революционен законодателен акт, като се има предвид, че за последен път подобна регулация е въведена преди повече от двадесет години, което затруднява прилагането на тези правила в настоящия контекст.
Новият европейски регламент се прилага еднакво в целия Европейски съюз. По този начин на потребителите ще бъдат гарантирани едни и същи права във всяка държава членка, без разлика. По същия начин и предприятията ще имат за референтна рамка един-единствен регламент, като вече няма да се налага да се справят със законодателство, което се различава всеки път в зависимост от това къде се намират. DSA е насочена към брокерски услуги, хостинг услуги и онлайн платформи, като се фокусира върху големите от тях. Всички онлайн посредници, които предлагат услугите си на единния пазар, ще подлежат на ДПУ, независимо дали са установени в ЕС или не.
Основното нововъведение е фактът, че всички тези участници ще трябва да се подчиняват на различни правила в зависимост от тяхното измерение. Това означава, че към т.нар. големи технологични компании ще има все по-строги изисквания, именно предвид факта, че тяхното влияние е по-голямо от това на други участници. Днес компаниите, определяни като „големи технологии“, вече не са абстрактна единица и журналистически термин, а са дефинирани от самия Европейски съюз. Всъщност на 25 април 2023 г. Европейската комисия изготви специален списък на компаниите, като ги раздели на VLOP(много големи онлайн платформи) и VLOSE(много големи онлайн търсачки). При съставянето на този списък беше спазен конкретен критерий, а именно да се идентифицират най-големите платформи, сайтове и компании, които са в състояние да окажат най-голямо въздействие върху европейските граждани.
По-специално, така известните големи технологични индустрии, поради големия си размер, са по-склонни към разпространение на незаконно съдържание, което нанася вреди на цялото европейско общество. Поради това се предвиждат специални разпоредби за платформите, които достигат до повече от 10 % от 450-те милиона потребители в Европа. Сред тях са например сайтовете за социални мрежи Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok, X (бивш Twitter), Linkedin, Pinterest, YouTube и други сайтове като Booking.com, Amazon, Zalando, Google Shopping, Alibaba, AliExpress, както и Apple App Store и Google Play, Google Maps и Wikipedia, а също и двете най-известни търсачки, а именно Google и Bing на Microsoft.
Що се отнася до незаконното съдържание, публикувано от потребителите, Big Tech ще бъде задължена да има екип, който да се занимава със сигналите на властите и потребителите, за което ще трябва да се подготви по-опростена и по-ефективна система. Всъщност платформите ще трябва задължително да премахват дадено съдържание, когато за него съобщят национални органи или физически лица. Сайтовете за продажба ще трябва да обръщат повече внимание на качеството на предлаганите за продажба продукти, като премахват внезапно незаконните продукти, а ако потребителите са ги закупили, тези платформи ще трябва да уведомят същия купувач или да публикуват тази информация на своя уебсайт.
В допълнение към това платформите ще трябва да предупреждават и да посочват на потребителите, които са изложени на риск от спиране, подробностите за евентуалното решение за спиране. Това е важна стъпка, тъй като вече няма да е достатъчно само да се позовем на нарушаване на правилата и условията, а всъщност потребителите ще имат право да бъдат информирани точно за причините, поради които тяхното съдържание е било премахнато или неговата видимост или монетизация са били ограничени.
Освен това условията ще трябва да бъдат изложени по-ясно и опростено, така че да бъдат по-разбираеми за всички.
Според DSA големите платформи ще трябва да изготвят годишен доклад за оценка на рисковете за основните права, свободата на изразяване, обществения дебат и непълнолетните, свързани с незаконна злоупотреба или използване на техните услуги. След като тези рискове бъдат идентифицирани, те ще трябва да представят решения за намаляване на тяхното въздействие. Дружествата ще бъдат подлагани и на външни одити.
Освен това на всеки шест месеца платформите ще трябва да предоставят информация, която досега оставаше в сянка, като например подробности за персонала, който модерира съдържанието им, като например численост, умения и европейски езици, които говорят. Това е важна стъпка по отношение на прозрачността и сигурността.
Много строги ограничения се налагат и на всичко, което може да застраши безопасността или здравето на хората. В тези случаи съвместно с Комисията ще бъдат задействани кризисни протоколи, за да се намали вредното въздействие на такова съдържание.
Друг централен елемент на DSA е свързан с противоречивия въпрос за алгоритмите. Съгласно новия регламент платформите вече няма да решават как потребителят да разглежда съдържанието, а вместо това потребителите ще могат да избират дали да разглеждат съдържанието по начина, предложен от алгоритъма, по персонализиран начин или по хронологичен начин. По този начин тази мярка осигурява по-малка изложеност на външни влияния.
По подобен начин са въведени ограничения по отношение на рекламата. Съгласно DSA онлайн рекламата няма да може да използва информация за чувствителни данни като религия, здраве, сексуална ориентация и най-вече ще бъде забранено да се използват данни на деца, за да им се предлага персонализирана реклама.
Компаниите ще трябва да следят инвеститорите в реклама, като за всяка рекламна публикация ще трябва да съхраняват информация за това кой я е рекламирал и кой е платил за спонсорството, колко дълго е била показвана тази публикация и на коя група (възраст, пол, интереси, местоположение) е била показана.
И накрая, забрана и за т.нар. тъмни модели, които са специфични инструменти, подтикващи потребителите към потенциално вредно поведение по отношение на обработката на личните им данни, като ги карат да предоставят повече данни, отколкото е необходимо, чрез уловки в съдържанието или уеб интерфейса.
Законът за цифровите услуги от февруари 2024 г. ще бъде задължителен не само за големите технологични компании, но и за всички платформи, които имат по-малко от 45 милиона потребители, като санкциите могат да достигнат до 6 процента от глобалните приходи.
Новите правила, съдържащи се в Закона за цифровите услуги, имат за цел да защитят правата на онлайн потребителите, което изглежда приоритет в исторически момент като този, който преживяваме в момента. Но не само това, защото чрез този регламент най-накрая се създава обща и ясна рамка по отношение на прозрачността и отчетността за онлайн платформите, особено за по-големите, които могат да влияят на огромен брой хора.
Новите мерки имат за цел да превърнат мрежата в безопасна среда за всички европейски граждани, в която има по-голям демократичен контрол и надзор върху компаниите и платформите, за да се намалят рисковете за здравето и безопасността на потребителите, а оттам и дезинформацията и манипулирането на обществото. Не липсваха протести от страна на участващите платформи, които често смятаха, че тези мерки са твърде строги, дотолкова, че обжалваха.
Фактът, който обаче трябва да остане приоритет, е да се гарантира сигурността, прозрачността и справедливата информация за европейските граждани, дори ако за това трябва да се жертват някои интереси на големите цифрови сили.