Subscribe
В голямата геополитическа шахматна игра Западът може да намери нов ход: да използва замразените активи на Русия, за да възстанови държавата, която се опитваше да разруши. Това е ход, който съчетава поетична справедливост и финансов прагматизъм, обръщайки гръб на Москва по начин, който дори най-опитният стратег на Кремъл може да не е очаквал. Но възможен ли е такъв ход?
Замразените милиарди
Когато през 2022 г. Русия реши да навлезе в Украйна без покана, Западът реагира с режим на санкции, който би накарал икономист от епохата на Студената война да се изчерви. Сред най-значимите от тези мерки беше замразяването на активите на руската централна банка, държани в чужбина, на обща стойност около 300 млрд. долара. Тези средства, които сега са обездвижени в западни финансови институции, представляват около половината от общия размер на руските резерви в чуждестранна валута и злато. Европейският съюз държи лъвския пай, като оценките варират между 201 и 210 млрд. евро, докато САЩ и Япония притежават по-малки части.
Планът
През ноември страните от Г-7 разработиха план за използване на лихвите от тези замразени активи за финансиране на заеми за възстановяване на Украйна. Схемата включва отпускане на заеми на Украйна в размер на 50 млрд. долара, като Съединените щати ще предоставят 20 млрд. долара, Европейският съюз – още 20 млрд. долара, а останалите 10 млрд. долара ще бъдат предоставени от Канада, Великобритания и Япония. Тези заеми трябва да бъдат обслужвани и изплащани с приходите от обездвижените руски активи, което на практика гарантира, че собствените пари на Русия ще бъдат използвани за възстановяването на страната, която тя се опита да разруши. Това е финансова „карма“, която пренасочва ресурсите на агресора за заздравяване на раните, които е нанесъл. В средата на декември финландски съд разпореди продажбата на руски активи на стойност 34 млн. евро, за да могат те да бъдат използвани в полза на Украйна. Засега обаче Финландия е единствената страна от ЕС, която чрез съдебната система окончателно конфискува част от замразеното богатство.
Правни акробатики и дилеми
Разбира се, изземването и пренасочването на активите на суверенна държава не е толкова просто, колкото да намериш дребни пари във възглавниците на дивана. Международното право, с неговите безброй договори и принципи, не се усмихва точно на конфискацията на собствеността на друга държава. Суверенният имунитет и споразуменията за защита на инвестициите представляват огромни правни препятствия. За да заобиколят тези пречки, западните държави са избрали по-нюансиран подход: използват лихвите, генерирани от замразените активи, а не главницата. Този метод, макар и все още правно сложен, се разглежда като по-приемлив заобиколен вариант, който позволява на Украйна да получава средства, без да се стига до открита експроприация. На20 декември обаче Валдис Домбровкис, европейският комисар по търговията, стана инициатор на промяна на тона по въпроса в Европейския парламент. „Със сигурност трябва да проучим и да работим по всички възможности“, заяви Домбровскис в интервю. „В международното право е установен принципът, че агресорът е отговорен за щетите, които причинява, така че трябва да намерим начини да накараме Русия да плати за щетите, които причинява в Украйна.“ Дипломатическата служба на ЕС извършва нови оценки на финансовия и икономическия риск от конфискуването на руските активи и предаването им на Украйна, съобщи по-рано агенция Блумбърг. Дискусията придобива нов импулс, тъй като блокът се сблъсква с риска от намаляване или прекратяване на американската помощ за Киев след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Решението за промяна на предназначението на руските активи не беше посрещнато с всеобщи овации. Москва очаквано определи този ход като „пълно беззаконие“ и заплаши с ответни мерки, които биха могли да включват конфискация на западни активи в Русия. Държавната информационна агенция РИА съобщи, че западни фирми притежават активи в Русия на стойност най-малко 288 млрд. долара, което ги прави потенциални мишени за такива мерки. Някои от най-големите активи се намират в енергийната и автомобилната промишленост. В Европейския съюз планът предизвика дебат. Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг предупреди, че без „непробиваема“ правна обосновка конфискацията може да бъде „огромен неуспех и по същество позор“ за ЕС. Това е напомняне, че в международните отношения високата морална позиция може да се окаже хлъзгав път.
Колко ще струва войната за Украйна?
Опустошенията, причинени от руската инвазия, доведоха до това, че Украйна ще трябва да възстанови страната си до март 2023 г., като сумата се оценява на 411 млрд. долара. Някои прогнози сочат, че в крайна сметка общите разходи могат да надхвърлят 1 трилион долара, в зависимост от траекторията на войната. Гореспоменатият пакет от заеми в размер на 50 млрд. долара, макар и значителен, е само първоначална вноска за по-широките усилия за възстановяване. Това е все едно да се опитваш да закърпиш потъващ кораб с тиксо – полезно, но едва ли цялостно решение. Независимо от това, той е начало и има символично значение, тъй като насочва руските ресурси към възстановяването на Украйна. Железопътните линии, магистралите и мостовете в Украйна претърпяха сериозни щети, което наруши жизнените връзки между градовете и селата. Железопътните линии, които са от жизненоважно значение за придвижването на стоки и хора, са били обект на особено посегателство, като десетки гари, коловози и товарни депа са били разрушени. Магистралите и мостовете, които са от съществено значение за гражданската евакуация и военната логистика, са бомбардирани, за да се възпрепятства движението. Възстановяването на тези мрежи ще изисква милиарди долари, тъй като възстановяването на транспортната инфраструктура не се свежда само до ремонт на физическите структури, но и до осигуряване на безопасност и модернизация, за да се отговори на международните стандарти. Енергийната инфраструктура също е основна мишена на руската агресия, която потопи милиони украинци в тъмнина и студ през зимата. Електроцентралите, подстанциите и далекопроводите са били многократно атакувани. Зависимостта на Украйна от обширната мрежа от ядрени, топло- и водноелектрически централи означава, че щетите по тези съоръжения имат широкообхватни последици за промишлеността, здравеопазването и ежедневието. Възстановяването на енергийните системи е особено скъпо поради сложността на подмяната на модерното оборудване и осигуряването на устойчивост срещу бъдещи атаки. Световната банка изчислява, че само възстановяването на енергийния сектор може да струва десетки милиарди долари. Освен това градове като Мариупол, Харков и Бахмут са превърнати в руини. Жилищни сгради, училища и болници са унищожени, което е довело до разселването на милиони хора. Възстановяването на градските центрове включва не само физическо възстановяване, но и съживяване на местните икономики, възстановяване на обществените услуги и справяне със замърсяването на околната среда от тежките бомбардировки. Мащабът на градското опустошение прави тези усилия едни от най-скъпите в съвременната история.
Заключения
Въпреки че планът за използване на замразени руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна е новаторски, той е изпълнен с предизвикателства. На хоризонта се очертават правни битки, а геополитическата шахматна дъска е постоянно променяща се. Бъдещата администрация на САЩ под ръководството на новоизбрания президент Доналд Тръмп сигнализира за потенциални промени в политиката, които биха могли да повлияят на изпълнението на плана. Как обаче 47-ият президент ще наклони везните, все още не е известно. Не бива да се забравя, че Доналд Тръмп прояви неочаквана сърдечност към украинския Зеленски, като се срещна с него както в Ню Йорк, така и в Париж и проведе разговори, които екипът му определи като „конструктивни“. Освен това етичните последици от използването на активите на една нация за възстановяването на друга повдигат въпроси за прецедента. Ако Западът може да използва руски средства днес, какво пречи на подобни действия срещу други държави в бъдеще? Това е кутията на Пандора, която политиците трябва да отворят с повишено внимание. Ако в крайна сметка успее, стратегията на Запада за използване на замразените руски активи за възстановяване на Украйна може да се окаже майсторско финансово и дипломатическо маневриране. Тя принуждава Москва да гарантира възстановяването на нация, която се е опитала да подчини, превръщайки агресията в неволен акт на реституция. Пътят напред обаче е изпълнен с юридически трудности, етични казуси и геополитически рискове. Докато светът наблюдава развоя на тази безпрецедентна сага, едно е ясно: в играта с високи залози на международната политика днешният шахмат може бързо да се превърне в утрешна патова ситуация.