Subscribe
Страните от Западните Балкани, често разделяни от исторически и политически трудности, днес се представят с нова единна цел по пътя към интеграция в Европейския съюз.
Това е основното послание, което прозвуча в рамките на събитието „Диалози Мед 2024“, организирано в Рим от Farnesina и Института за международни политически изследвания (ISPI). На тази важна среща, в която участваха представители на различни държави и институции, Балканите категорично потвърдиха желанието си да станат част от „европейското семейство“.
Гласът на Балканите: единен призив
По време на панела „Сигурност на Средиземноморието: ролята на Западните Балкани“ представителите на Западните Балкани изразиха единодушна позиция. Албанският министър на външните работи Игли Хасани подчерта значението на многостранния подход в един все по-нестабилен глобален контекст. „Многостранността страда, а дестабилизиращите сили идват от Изток. Ето защо завръщането на балканските държави в европейското семейство е предимство не само за нас, но и за цяла Европа“, заяви Хасани. Министърът на Черна гора Ервин Ибрахимович също отправи ясно предупреждение: само чрез завършване на процеса на разширяване ЕС ще може да избегне дестабилизираща намеса и да отговори на геополитически и икономически предизвикателства като енергийната сигурност и управлението на имиграцията. Босненският министър Дино Конакович вместо това подчерта напредъка, постигнат от Балканите през последните години. „След повече от двадесет години колебание най-накрая преодоляхме разделението си и постигаме реален напредък към европейската интеграция“, каза той и припомни как руската агресия срещу Украйна е засилила решимостта на региона да се присъедини към ЕС. Призив за меритокрация и конкретност Сред най-значимите гласове на Диалозите Мед беше този на министъра на Северна Македония Тимко Мукунски, който обърна внимание на значението на прагматичния подход. Мукунски поиска от новата Европейска комисия по-малко реторика и повече конкретни действия за награждаване на страните, които са постигнали значителен напредък в приемането на изискваните от ЕС реформи. „Изпълнихме програмата за реформи, похвалена от председателя Урсула фон дер Лайен, и сме напълно съгласувани с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС“, заяви Мукунски. Той също така увери, че Скопие ще продължи да работи, за да гарантира, че постигнатият напредък ще бъде признат и оценен.
Възможност за Европа и Балканите
Присъединяването на Западните Балкани към ЕС е не само възможност за региона, но и стратегическа необходимост за Съюза. Политическата стабилност, енергийната сигурност и съгласуваността на европейските политики са тясно свързани с интеграцията на тези държави. Утвърждаването на Балканите като неразделна част от Европа би могло да засили позициите на ЕС в световен мащаб, затваряйки вратите за дестабилизиращи влияния от страна на външни сили. Представителите на Балканите отново подчертаха, че присъединяването им ще има решаващ принос за стабилността на целия Средиземноморски регион, който ще отговори на глобалните предизвикателства с по-голямо единство и съгласуваност. Възобновяването на кандидатурата на Западните Балкани за ЕС е фундаментална стъпка за укрепване на европейското сближаване и отговор на предизвикателствата на бъдещето. Решимостта, проявена от балканските държави, заедно с подкрепата на държави членки като Италия, показва, че тази цел е не само желателна, но и необходима. Следващите години ще бъдат от решаващо значение за превръщането на обещанията в реалност, с надеждата, че новата Европейска комисия ще възприеме по-решителен и меритократичен подход. Западните Балкани гледат към Европа с доверие и очаквания, готови да допринесат за изграждането на по-силен, по-стабилен и по-приобщаващ Съюз. Противоречивите събития в настоящата геополитика ще направят всеки интеграционен процес по-сложен от очакваното, но Европейският съюз би могъл да представлява дипломатическото решение, необходимо за разрешаването на въпроса.
Алесандро Фиорентино