Защо християнството и капитализма са съвместими

Поучително е да прочетете внимателно притчата за добрия самарянин…

Празниците са подходящо време, в което да разсъждаваме върху нашето християнско наследство. Често се казва, че това е несъвместимо с капитализма. Не съм съгласен, не само защото исторически те съвпадат. Припомнете си, че посланието на Христос беше: „Обичай ближния си като себе си“. Това не означава, че трябва да обичаш ближния си толкова , колкото себе си, макар че със сигурност означава, че трябва поне да обичаш себе си толкова, колкото и ближния си. Една майка обикновено обича детето си повече от другите деца; става продължение на нейното аз. В това няма нищо лошо. За щастие, не са много майките като госпожа Джелиби на Дикенс, която пренебрегва собствените си деца, защото беше обсебена от проекти в Африка. По-скоро бих интерпретирал посланието на Христос като увещание към нас да признаем всички други човешки същества като членове на същата морална общност. Това е преизказване на принципа на реципрочността: „Постъпвай с другите така, както искаш да правят с теб“. Не е изискване да бъдем принудени да се жертваме за другите, против нашата воля.

Прави добро за своя сметка

Това става ясно, когато Христос бъде помолен да уточни кой е нашият ближен. В отговор той разказва притчата за добрия самарянин:

Веднъж един човек се спускал от Йерусалим към Йерихон и попаднал в ръцете на разбойници; съблякоха го, пребиха го и след това избягаха, оставяйки го полумъртъв. Сега един свещеник пътуваше по същия път, но когато видя човека, мина от другата страна. По същия начин един левит, който дойде на мястото, го видя и мина от другата страна. Но един самарянин пътник, който се натъкна на него, беше развълнуван от състрадание, когато го видя. Той се качи при него и превърза раните му, като ги изля с масло и вино. След това го вдигна на своя кон и го заведе в една странноприемница и се погрижи за него. На следващия ден той извади два динария и ги подаде на кръчмаря и каза: „Грижи се за него и на връщане ще компенсирам всички допълнителни разходи, които имаш.“

Струва ми се, че има поне шест практически урока, които трябва да се научат от притчата.

Първо, пътникът от Йерусалим до Йерихон попаднал сред разбойници. Това означава, че е необходимо да се поддържа законността и реда, да се защитават честните граждани от разбойниците. Имаме нужда от силно, но и ограничено правителство.

На второ място и свещеникът, и левитът минаха покрай жертвата, тъй като той лежеше безпомощен край пътя. Не е задължително да се очаква благотворителност от интелектуалците. Те обичат проекти, а не хора.

Трето, самото присъствие на свещеника и левита на пътя показваше, че това е обща пътна артерия. Следователно първоначалната жертва не е била виновна за безразсъдство, като я е отвела в Йерихон. Това не беше тъмна уличка в лош квартал, където можеше да бъдете виновен, ако бъдете нападнати.

Четвърто, самарянинът, който помогнал на пътника, имал средства за това. Благоприятен факт е, че някои хора могат да си позволят да помагат на другите, без непременно да се жертват за тях. Маргарет Тачър отбеляза известната: „Никой не би си спомнил добрия самарянин, ако той имаше само добри намерения; той също имаше пари.

Пето, самарянинът помогна на пътника по собствена воля. Той направи добро за своя сметка, докато съвременните социалисти изглеждат готови да правят добро само за сметка на другите.

Шесто, ако сте били ограбени и оставени безпомощни и ранени край пътя, на принципа на реципрочността бихте искали някой да ви помогне: самарянинът може да е бил в ситуацията на пътника, а не обратното. Благотворителността е в негов и ваш личен интерес.

Капитализмът държи под контрол алчността

В притчата добрият самарянин представя капитализма. Това е приказка за частната благотворителност при извънредна ситуация, а не за преразпределение от по-продуктивните индивиди в обществото към по-малко продуктивните. Отново Библията не казва, че парите са коренът на злото: тя казва, че неконтролираната алчност или любовта към парите заради самите тях е коренът на злото. Не алчността мотивира типичния предприемач или рисков капиталист. Тяхното желание е да иновират, изобретяват, създават и култивират – било то произведения на изкуството, нова сплав или процъфтяваща железопътна компания. Те следват своето призвание.

Един от най-силните аргументи за капитализма наистина е, че той държи под контрол алчността, насочва я към относително безобидни канали, докато при социализма неконтролираната алчност, открита сред управляващите, може да стане много вредна за техните поданици. Както каза Джон Мейнард Кейнс: „По-добре е човек да тиранизира банковия си баланс, отколкото своите съграждани.“

В Христовата притча за добрия самарянин има пет персонажа и днес, уви, те са сменили ролите си. Разбойниците контролират правителствената бюрокрация и с подкрепата или съгласието на свещеника и левита те ограбват както пътника, така и добрия самарянин, като им налагат непосилни данъци и прекъсват търговията между Йерусалим и Йерихон.

The text was translated by an automatic system