Subscribe
Украйна има право на място в НАТО, но сега трябва да се уверим, че Украйна ще победи Русия, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след последната среща на Контактната група на страните, подкрепящи нахлулата в страната Русия. С други думи, официалната покана за присъединяване вероятно ще бъде отправена едва след приключването на конфликта с Русия, но дотогава Украйна ще продължи да получава оръжие. През цялото време украинският президент Володимир Зеленски все повече настоява за пътна карта, график с ясни срокове за присъединяване. Изминаха петнадесет години от историческата среща на върха в Букурещ, когато Украйна, заедно с Грузия, получиха за първи път уверения, че ще бъдат поканени да се присъединят в бъдеще. Но и тогава, както и сега, членовете на НАТО нямаха консенсус по въпроса. Принципното изявление на лидерите на алианса предизвика възмущението на Москва, която счита тези планове за разширяване за „пряка заплаха“ за своята сигурност. В отговор на намеренията за разширяване на НАТО, четири месеца по-късно Русия нахлу в Грузия и впоследствие анексира Крим.
Всички съюзници се съгласиха, че Украйна ще стане член на ЕС. Ако тя не остане независима и суверенна, обсъждането на членството е безпредметно.
По време на срещата във военновъздушната база на САЩ в Рамщайн, Германия, последната от поредицата срещи на групата за подкрепа на Украйна, нападната от Русия през февруари миналата година, членството на Украйна не беше включено в дневния ред. Акцентът беше поставен върху подкрепата за противовъздушната отбрана на Украйна и доставката на боеприпаси, а присъединяването на Украйна не беше обсъждано. По-късно обаче генералният секретар на НАТО заяви, че всички членове на алианса са съгласни Украйна да стане член на алианса.
„Всички съюзници от НАТО се съгласиха, че Украйна ще стане член“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата в Рамщайн на Контактната група по въпросите на отбраната на Украйна, в която участват над 50 държави, включително всички страни от НАТО, която ще се проведе в петък,21 април.
„Президентът (Володимир б.р.) Зеленски има много ясни очаквания, обсъждали сме това“ – каза Столтенберг, но засега важното е военната подкрепа за страната, изправена пред повече от година руска инвазия.
„Ако Украйна не остане суверенна и независима държава в Европа, е безсмислено да говорим за членство“, заяви генералният секретар на НАТО.
„(…) Украйна се нуждае от гаранции за сигурност. Защото никой не може да каже кога и как ще приключи тази война. Но това, което знаем, е, че когато войната свърши, трябва да се уверим, че историята няма да се повтори“, продължи Столтенберг.
Украйна получи обещания, че темата за членството ще бъде повдигната на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли 2023 г., но тези уверения изглежда не удовлетворяват Киев. По време на първото си посещение в Украйна след началото на войната Столтенберг покани президента Володимир Зеленски на срещата на върха на НАТО през юли във Вилнюс. Членството в НАТО и силните гаранции за сигурността на Украйна ще бъдат сред основните теми в дневния ред на срещата на върха, заяви генералният секретар на Северноатлантическия алианс.
Според източници, цитирани от Свободна Европа, украински официални лица са заявили, че искат алиансът да постигне съгласие по пътна карта за членство като условие за участието на президента Зеленски. Официално президентът Зеленски е поискал от Столтенберг график за членство в НАТО.
НАТО трябва да покани Украйна да стане член и да й даде график за членство, заяви той на съвместна пресконференция с генералния секретар на Северноатлантическия алианс.
„Няма нито една обективна пречка пред политическото решение да поканим Украйна в Алианса, а сега, когато мнозинството от хората в страните от НАТО и мнозинството от украинците подкрепят членството в НАТО, е време за съответните решения“, добави украинският президент. Володимир Зеленски също така заяви пред журналисти по време на посещението на Столтенберг, че го е призовал да преодолее „нежеланието“ на някои държави членки да предоставят модерни военни самолети, оръжия с голям обсег и артилерия.
Среща на върха на НАТО в Букурещ, 2008 г: Преговорите за покана на Украйна и Грузия бяха най-чувствителната тема
Тази година се навършват 15 години от срещата на върха на НАТО в Букурещ, когато лидерите на Алианса постигнаха принципно съгласие да приемат Украйна и Грузия. Оттогава обаче нито един от тях не е получил пътна карта. В началото на руската инвазия Киев се съгласи да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО, но през септември 2022 г., седем месеца след войната, подаде молба за извънредно членство.
Срещата на върха на НАТО в Букурещ се проведе през април 2008 г. и според МВнР беше най-голямото външнополитическо събитие, организирано от Румъния, и най-голямото в историята на НАТО. На срещата на върха присъстваха 26 държави членки, 23 държави партньори, висши представители на международни организации и държави, които допринасят за операциите на НАТО в Афганистан.
На срещата на върха в Букурещ присъства Владимир Путин – първият руски президент, който посещава Румъния от 1990 г. насам. Според Agerpres най-чувствителната тема на обсъждане по това време е разширяването на Северноатлантическия алианс. Най-мащабните преговори се отнасяха до евентуалното поканване на Грузия и Украйна в НАТО, по което се стигна до задънена улица, без да има консенсус между съюзниците. Въпреки това в съвместна декларация, подписана от държавните и правителствените ръководители, участващи в срещата на върха, на Украйна и Грузия беше обещано членство в НАТО.
„НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство в НАТО. Днес се договорихме тези страни да станат членове на НАТО“, се казва в съвместния документ на лидерите на Алианса.
Съвместната декларация, подписана от присъстващите в Букурещ през 2008 г. държавни глави, предизвика силна реакция от страна на руския президент Владимир Путин. Той разкритикува разширяването на НАТО, което според него се извършва без да се вземат предвид геополитическите и икономическите интереси на Русия, както и противоракетния щит на САЩ, съобщава DW.
„Продължаващото разширяване на НАТО, създаването на нова инфраструктура в новите страни членки, противоракетният щит на САЩ са все въпроси, които не допринасят за повишаване на доверието между НАТО и Русия. Този образ на силен военен блок на нашите граници ще се тълкува в Русия като заплаха за нашата сигурност. Външните гаранции не са достатъчни за нас, такава система за сигурност не се основава на обещания“, заяви Путин през 2008 г.
Следва да се отбележи, че двете страни не са получили ПДЧ – План за действие за членство, но „и с двете страни започна период на интензивно взаимодействие на високо политическо равнище за разрешаване на нерешените въпроси, свързани с техните кандидатури“ за статут на ПДЧ.
През 2008 г. и през 2023 г. Германия отново заяви, че е твърде рано Украйна да получи статут на кандидатка
По това време основният противник на присъединяването на Украйна към НАТО беше Германия. Тогавашният канцлер Ангела Меркел отново заяви, че страната ѝ се противопоставя на участието на двете бивши съветски републики в Плана за действие за членство в НАТО (ПДЧ).
Веднага след пристигането си в Букурещ бившият германски канцлер заяви, че е твърде рано Украйна и Грузия да получат статут на кандидати за членство в НАТО, въпреки подкрепата на САЩ.
„Стигнахме до заключението, че все още е твърде рано да предоставим статут на ПМД на тези две държави“, заяви Ангела Меркел през 2008 г.
Тогава обаче Меркел подчерта, че възражението на Германия не е нито принципно, нито окончателно.
„Вратите остават отворени. Виждаме перспектива за присъединяване. Искаме да помогнем на двете страни да се доближат до Плана за действие за присъединяване“, добави тя.
Както и през 2008 г., Германия, ключов член на Северноатлантическия алианс, все още се противопоставя на ускорения процес на ПМД за Украйна. Берлин предупреди да не се взема „емоционално“ решение относно приемането на Украйна, въпреки че позицията е в съответствие с политиката на Алианса на „отворени врати“.
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви в дебат по германската обществена телевизия, че „вратата е отворена, но сега не е моментът да се взема решение“. Писториус заяви, че решението за присъединяването на Украйна към Алианса не може да бъде взето само от солидарност, а „с хладна глава и топло сърце“. Не обратното“.
Планът за действие за членство (ПДЧ) е основният инструмент за подготовка за членство. Чрез него НАТО предоставя на държавата-кандидатка съвети, съдействие и практическа подкрепа при подготовката за членство, в съответствие със съвместно договорените нужди. На практика ПМД представлява процес на ежегодна оценка на усилията на държавата-кандидатка за подготовка и реформи в политическата, икономическата, отбранителната, ресурсната, правната и социалната област въз основа на ежегодно представяния от нея план и на анализа и предложенията на НАТО. Участието в процеса на ППД не означава автоматично членство в НАТО. То е обвързано с изпълнението на критериите за членство, а решението за покана е политическо по своя характер и трябва да бъде взето с консенсус от всички съюзници.
Понастоящем три партньорски държави се стремят към членство в НАТО – Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна, а Босна и Херцеговина участва в процеса на ПДП от 2020 г. На срещата на върха на НАТО на 3-4 септември 2014 г. беше взето решение за стартиране на Съществен пакет от мерки (SNGP) в подкрепа на Грузия, а на срещата на върха във Варшава през юли 2016 г. беше приет Всеобхватният пакет за подпомагане (CAP) за Украйна, като и двата пакета се актуализират редовно.
Република Северна Македония става 30-ият съюзник на 27th март 2020 г., след историческото споразумение между Атина и Скопие за името на държавата, което позволи на НАТО официално да покани страната да започне преговори за присъединяване към НАТО на срещата на върха в Брюксел от 11th-12th от юли 2018 г. (процесът на ПМД в Северна Македония започна през 1999 г.). В резултат на това на2 април 2020 г. страната за първи път участва официално в срещата на съюзническите министри на външните работи (проведена виртуално).
Унгарският премиер поставя под въпрос изявленията на Столтенберг
Унгарският министър-председател Виктор Орбан реагира остро на изявлението на ръководителя на НАТО Йенс Столтенберг, че всички съюзници са съгласни, че Украйна ще стане част от алианса в някакъв момент и че мястото на Украйна е в НАТО, съобщи Би Би Си.
Орбан публикува в Twitter еднозначно послание заедно със статия, съдържаща изявлението на Столтенберг. „Какво!“, възкликна унгарският министър-председател, като отново постави под въпрос възможността за членство на Украйна и отрече твърдението на Столтенберг, че „всички съюзници са съгласни с членството на Украйна в даден момент“.
Държавите от Централна и Източна Европа, включително Румъния, подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО
Президентът Клаус Йоханис публикува в Туитър изявление, подписано от него и от президентите на държавите от Централна и Източна Европа, в което се изразява отново „подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Това са президентите на Чешката република, Естония, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша и Словакия, съобщават от президентската администрация.
„Ние твърдо подкрепяме решението на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно бъдещото присъединяване на Украйна“, заяви президентът Йоханис.
„Подкрепяме Украйна в нейната защита срещу руската инвазия, изискваме от Русия незабавно да се изтегли от всички окупирани територии и насърчаваме всички съюзни държави да увеличат значително военната си помощ за Украйна. Всички, които извършват престъпления на агресия, трябва да бъдат подведени под отговорност и изправени пред съда“, се казва в документа, подписан от осемте европейски президенти.
The text was translated by an automatic system