Subscribe
Лятото определено е най-натовареното време за туризъм в страните от Европейския съюз.
Освен големите столици, планините и обектите от културен интерес, както всяка година, предимно морските дестинации са тези, които ще видят по-голям брой присъствия, особено по южните брегове на Европа, граничещи със Средиземно море.
Разбира се, за европейското крайбрежие туристическият феномен е от жизненоважно значение, особено за страни като Италия, която има около 7500 км брегова линия от общо около 89 000 км в Европа.
Затова е необходимо да се въведат на европейско равнище и да се прилагат на национално равнище политики, които да са насочени към туризма и неговото развитие (да анализират и подкрепят всички аспекти на сектора).
Все пак остават и други фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати.
На първо място това е развитието на така наречената „морска икономика“.
Това е защитата на всички онези предприятия, които са превърнали морето в свой бизнес, като се започне от къпането и се стигне до лодките, корабостроенето и търговията.
Вниманието към всеки един от тези сектори трябва да бъде много голямо и да се изразява в общи, определени политики, които да са насочени и към устойчивостта във времето на този голям ресурс, какъвто е морето за страните-членки на Европейския съюз.
Следователно са необходими иновативни и спешни стратегии за развитие, които да обхващат морската икономика във всичките ѝ аспекти.
Единствено подновеното внимание на държавите членки може да осигури необходимата стабилност в управлението на този уникален ресурс. ТУРИЗЪМ Един от най-големите ресурси, особено за страните, граничещи със Средиземно море, несъмнено е морският туризъм.
За да стане туристическият сектор по-силен, по-стабилен, по-безопасен и по-устойчив сезон след сезон, е важно да се защитават и подкрепят предприятията, които се занимават с тези дейности.
Особено в Италия, където тези инициативи представляват абсолютни постижения в сектора, е необходимо правилно и справедливо прилагане на Директивата Bolkestein, за да се осигури правилното съчетание на обществения интерес и частната предприемаческа инициатива.
Само чрез това сътрудничество можем да се стремим към сериозно и стабилно развитие на сектора.
Разбира се, развитието на туризма трябва да има и европейска перспектива.
Неговото укрепване задължително трябва да премине през ново и по-активно сътрудничество между държавите-членки на ЕС.
Като се има предвид това, ще бъде възможно да се увеличат максимално европейският потенциал и привлекателност чрез изграждане и поддържане с подходящи политики на мрежа за високи постижения в този сектор. ПРИСТАНИЩАТА И МОРСКИЯТ СЕКТОР Грижата и развитието на туризма не могат да пренебрегнат интереса на Европейския съюз към морските и пристанищните политики.
По този въпрос трябва да се предприемат различни действия, които във всеки случай не могат да пренебрегнат специалните политики, насочени към интеграция на европейско равнище.
Пристанищата в частност се нуждаят от интерес, който не се свежда до спонтанни интервенции, а се очертава в дългосрочен план, като само по този начин можем наистина да говорим за възобновяване на политиките.
По-специално, подпомагането на дейността на яхтените пристанища е елемент на сила, който може да обхване цялата територия и да не остане обвързан с тесните условия на пристанището.
Наред с това е налице (присъщата и много често неизразена) стойност, която търговските пристанища, които понастоящем не се използват, могат да представляват. Промените в световната търговия, тонажа на корабите и не на последно място фискалните и търговските политики (които ще разгледаме по-късно) през последните десетилетия всъщност доведоха до това, че някои от някогашните оживени центрове не се използват достатъчно, а дори са изоставени.
Загубата на търговската стойност на тези обекти не може да означава край на икономиката на тези територии, а трябва да бъде фактор за различно и по-устойчиво възстановяване.
По тази причина трябва да се проучат и приложат политики за преустройство на тези места и превръщането им в пристанища, винаги с оглед на мрежата.
Следователно развитието на морския туризъм е другият елемент, върху който трябва да се съсредоточи вниманието.
За да се улесни корабоплаването и експлоатацията на различните центрове обаче, са необходими действия и от административна гледна точка, чрез преразглеждане и хармонизиране на всички морски наименования в границите на Европейския съюз.
Това ще завърши интеграцията в този сектор и ще ускори развитието.
Трябва да се обърне внимание и на вътрешността на страната.
Всъщност пристанищата трябва да се превърнат в истински портали, интермодални центрове, полезни за използването и развитието на вътрешността на страната и на териториите, разположени дори на няколко километра от брега.
По този начин се предлагат допълнителни възможности за развитие на цялата европейска територия.
Именно тези политики, които обръщат внимание на целия сектор и на цялата верига на доставки, могат наистина да променят перспективата на европейския туризъм. МОРСКАТА ИКОНОМИКА В дългосрочен план европейските политики трябва да се съобразят и с необходимостта от подкрепа на морската икономика по отношение на търговията и производството.
На първо място, риболовът трябва да се върне в центъра на вниманието на страните членки, които трябва да признаят неговото значение в социално-икономически план.
Регулациите, които могат да възникнат в резултат на това подновяване на вниманието, трябва да се съобразяват с различните национални и местни условия, така че да гарантират не само устойчивостта на ресурсите и рентабилността на рибарите, но и опазването на социалното и културното наследство, което този икономически сектор представлява за историята на крайбрежните територии и населението.
По-голямото внимание към традициите и този сектор може също така да бъде, където това е възможно, двигател за растежа на туристическия сектор.
В този случай това ще се дължи на гастрономическите особености, които предлага морската икономика.
Европейските корабостроителници, които имат централно значение за икономиката и тежката промишленост, също представляват ноу-хау, което трябва да бъде защитено и обогатено.
Със сигурност облекчаването на данъчната конкурентоспособност може да бъде елемент на сила в сравнение с международните конкуренти.
Това е особено важно, за да не се изгубят големи поръчки, привлечени извън границите на Европейския съюз от перспективата за данъчни облекчения.
Ако компетентността на европейските корабостроителници не подлежи на съмнение, тя трябва да бъде подкрепена и от перспективи и политики, които приканват инвеститорите да се съсредоточат върху качеството.
В същото време осигуряването, отново в средносрочен и дългосрочен план, на постоянни източници на финансиране за развитието на сектора може да бъде истински движещ фактор за сектора. ПРАВИЛАТА ЗА ЕСТЕСТВЕНОТО О СИГУРЯВАНЕ Налице е болно място, по което трябва да се предприемат действия, дори и с известна бързина, за да не се застрашат икономическите реалности, които правят морската търговия основното им предимство.
Това са разходите, въведени от миналата година от разпоредбите на СТЕ за емисиите от кораби. Набор от принципи, които за съжаление ощетяват европейските пристанища в сравнение с техните международни конкуренти.
Разходите за това данъчно облагане, които се поемат от корабите, акостиращи в европейските пристанища, могат да доведат до срив в трафика, особено в центровете (един от които е Джоя Тауро).
Пряката последица от това е пренасочване към райони, които не са предмет на тази директива, което би довело до неестествено нарушаване на конкуренцията, както и до много негативно въздействие върху италианските и европейските пристанища.
Немислимо е този фокус върху емисиите да доведе до изместване на морската търговия от европейските пристанища, като се предпочетат по-отдалечени места и центрове.
Особено ако се има предвид, че така или иначе е необходимо да се доставят стоки до европейския пазар.
Дейност, която би могла да доведе до увеличаване на емисиите и в други транспортни сектори, като разходите ще бъдат понесени от икономиките на държавите-членки.