Значението на последователността

В събота, 7 октомври 2023 г., в 6:30 ч. сутринта, от Ивицата Газа започва жестока и внезапна атака срещу Израел. То се извършва от палестинската ислямска терористична групировка Хамас, която атакува Израел от ивицата Газа. По израелския враг са изстреляни близо 5000 ракети, стотици експлозии и пристигането на десетки бойци, които пристигат с делтапланер. Жертвите на нападението са драматични. В Израел има данни за най-малко 900 загинали, над 2500 ранени и над 800 изчезнали. Тези данни непрекъснато се актуализират и включват много хора, взети за заложници от Хамас. В отговор Израел бомбардира ивицата Газа. Израелското правителство официално обявява състояние на война и свиква хиляди резервисти в подготовка за сухопътна атака, като обявява „пълна обсада“ на Газа чрез операция за прекъсване на водоснабдяването, снабдяването с храна, гориво и електричество.

Израел също така обяви началото на пълна евакуация на израелците, живеещи в градовете в близост до границата с Газа. Палестинците също претърпяха жертви – около 700 души бяха убити, а над 3700 бяха ранени след израелските бомбардировки с килим и изпращането на танкове в Ивицата.

Друг въпрос, който трябва да се разгледа, е вземането на голям брой хора за заложници от „Хамас“, която отвлича мъже, жени и деца от семействата им, завързва им очите и ръцете. Те дори са стигнали дотам да ги крият в отдалечени райони. По последни данни са отвлечени и взети за заложници повече от сто израелски цивилни, които терористите от Хамас очевидно планират да използват като истински разменни монети. Очевидно е, че рискът от всичко това е заложниците скоро да бъдат убити или още по-лошо – да бъдат използвани като жив щит, за да възпрат Израел от започването на ужасната сухопътна атака, която той вече обяви.

Важно е да се разберат причините, довели до кървавите и трагични събития от последните дни. За да направим това, е необходимо да направим крачка назад в историята и да подчертаем някои от основните моменти в израелско-палестинските отношения. Първият е дългият процес, довел до подписването на известните Споразумения от Осло през 1993 г. от израелския министър-председател Ицхак Рабин и палестинския министър-председател Ясер Арафат. По този повод ООП призна правото на Израел да съществува, а Израел призна ООП за представител на палестинския народ. Етап, постигнат след десетилетия на кървава и насилствена борба с цената на живота на невинни хора. Но тридесет години по-късно, с ескалацията на различни военни действия, които никога не са стихвали напълно, същите тези права на съществуване бяха оспорени и отново се върнаха в центъра на конфликта.

Нападението от октомври постави под въпрос и т.нар.Авраамово споразумение, подписано през 2020 г., което благодарение на застъпничеството на Съединените американски щати имаше за цел да постигне нормализиране на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Израел и което трябваше да обхване Бахрейн, Мароко и Судан. Твърди се, че причините за нападението срещу Израел са в името на освобождаването на ислямските свети места и независимостта на палестинските територии.

Но фактите показват, че палестинската претенция е всичко друго, но не и национална. Всъщност това е по-скоро фундаменталистка ислямска претенция, отколкото териториална. Всъщност нападението е извършено от Хамас – палестинска ислямска екстремистка организация, която е смятана за терористична от Израел, както и от Европейския съюз и Съединените щати.

Хамас е основана през 1987 г. под натиска на първата интифада именно за да се бори срещу държавата Израел, чието унищожение призовава и до днес, чрез терористични актове. С течение на времето тя извършва и многобройни самоубийствени атентати срещу цивилни, а от 2011 г. насам на няколко пъти атакува Израел с ракети. Един от прерогативите на Хамас е да върне Палестина в състоянието ѝ преди колониалния период със създаването на палестинска държава. Нападението на Хамас несъмнено ще тласне близкоизточния конфликт към нова фаза, като ще обърне постигнатия през годините напредък към постигане на мир и нормализиране на ситуацията в региона на Близкия изток. Съществува и сериозният въпрос дали други тенденции, като Хизбула в Ливан или твърдолинейният Иран, могат да решат да се намесят, да влошат ситуацията и да я доведат до още по-критично състояние.

В този сложен геополитически сценарий изглежда ясно, че ролята на международната общност е по-важна от всякога. Общност, която за съжаление не успя да обърне нужното внимание на палестинския възел, пренебрегна ситуацията в някои аспекти и днес преживява абсолютна нестабилност, война и други, за което Израел лично плаща неприемлива цена. Ето защо сега е моментът да проявим необходимата солидарност по осезаем и ефективен начин, като застанем на страната на тези, които я заслужават. Сега е моментът да експериментираме с нови начини за постигане на мир, да възприемем различен от предишния подход към миротворчеството, по-специално като не изоставяме повече народите, живеещи в тази трагична ситуация. На първо място, Европейският съюз трябва да заеме твърда и ясна позиция, без колебание или страх.

Тя трябва да го направи възможно най-скоро, защото само така може да изпрати ясно послание в международен план. Тя трябва да го направи още повече, че се характеризира с повече от няколко колебания и противоречия. От самото начало европейската общност, независимо от позициите на отделните държави членки, не беше много единна. Всъщност това, което се случи в ЕС, беше, че в рамките на няколко часа различни представители на европейските институции изразиха двусмислени позиции по израелско-палестинския конфликт. В понеделник, 9 октомври, по време на министерската среща комисарят по въпросите на съседството Оливер Вархели обяви, че блокът е спрял помощта си за Палестина, без да се е консултирал предварително с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

В същото време, няколко часа по-късно, върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел заяви, че Израел има право да се защитава, но в рамките на международното право, и добави, че ЕС се е съгласил да запази помощта за палестинците, като също така заяви, че: „150 000 души са вътрешно разселени и положението на хората е ужасно. Така че трябва да даваме повече, а не по-малко, повече. Но в сряда, 11 октомври, се намеси и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която зае друга позиция по въпроса, може би по-твърда от осъждането на Хамас и про-израелската подкрепа, но не съвсем прозрачна.

Всъщност тя заяви категорично следното: „Трябва да сме наясно с определението за този вид ужас. Това е тероризъм. И е акт на война. Това е най-тежкото нападение на територията на Израел от създаването на държавата. И може да има само един отговор. Европа застава на страната на Израел. И ние напълно подкрепяме правото на Израел да се защитава“, като добави, че „това е трагедия за Израел, за еврейския народ, а също и за Европа“ и затова „Европа застава на страната на Израел. Европа застава до нашия приятел и партньор“. Въпреки това тя заяви също, че „нашата хуманитарна подкрепа за палестинския народ не е под въпрос“. Подобна двусмисленост от страна на европейските институции не може и не бива да се приема. На първо място, защото, както научихме от войната в Украйна, светът не може да живее и да оцелее, ако се допуска и толерира господството на закона на най-силния, а не на закона на справедливостта. Не можем да губим време и да се колебаем, защото, както ни научи близкото минало, нерешителността води само до задълбочаване на конфликтите и влошаване на положението на участващите народи. На латински език Цицерон е казал: „Historia magistra vitae“, което означава, че историята е учителка на живота. Ако това наистина е така, трябва да се поучим от историята, особено от кризата в Русия и Украйна, като осъзнаем по-добре факта, че единственият и най-мощен инструмент е последователността, така че от самото начало трябва да заемем ясна и твърда позиция, за да предоставим възможно най-бързо цялата необходима помощ и да осъдим категорично, без колебание или страх, извършените терористични нападения.