Значение на селското стопанство в ЕС и Италия

Противоречието между икономическото значение и общественото възприятие на селскостопанските политики на ЕС стана очевидно при неотдавнашните протести на земеделските производители в различни европейски страни.

Селското стопанство остава основен стълб на Европейския съюз (ЕС), въпреки че приносът му към брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС е по-малко от 2 %. Този сектор, който на пръв поглед е незначителен от гледна точка на икономическия принос, продължава да получава една трета от бюджета на Общността под формата на селскостопански субсидии в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Създадената през 1962 г. ОСП първоначално имаше за цел да осигури продоволствена сигурност и да контролира инфлацията чрез поддържане на разумни цени. През годините ОСП претърпя няколко реформи, като все повече се набляга на екологичната устойчивост и подпомагането на селскостопанските доходи. Днес ОСП представлява повече от една трета от многогодишния бюджет на ЕС, като финансира както преките субсидии за земеделските стопани, така и мерките за развитие на селските райони. Размерът и структурата на селскостопанския сектор се различават значително в отделните държави – членки на ЕС. Повечето ферми са малки и семейни, като 95% от предприятията се управляват от семейства. Въпреки това съществуват значителни разлики в размера и производителността на земеделските стопанства в различните страни членки. ЕС е нетен износител на селскостопански продукти, като през 2022 г. търговският му излишък ще възлезе на 33 млрд. евро. Въпреки това износът на селскостопански продукти се различава значително между отделните страни членки, като сред основните търговски партньори на ЕС са Обединеното кралство, САЩ и Китай.

Политиките на ЕС в областта на околната среда предизвикват дебати сред земеделските стопани, които понякога ги смятат за твърде строги. Въпреки това селското стопанство продължава да оказва значително влияние върху земеползването и емисиите на парникови газове в ЕС. Приблизително 38% от европейската територия е предназначена за земеделие, като между отделните страни членки има значителни разлики. Емисиите на парникови газове от селското стопанство са намалели с 4,8 % от 2005 г. насам, но продължават да представляват значителна част от общите емисии на ЕС. ОСП въведе екологични ограничения, като например задължението да се оставят 4% от земеделските земи необработвани, за да се насърчи биоразнообразието, което предизвика критики и искания за гъвкавост от страна на земеделските стопани.

Неотдавна Европейската комисия обяви отстъпки пред земеделските производители, като оттегли предложение за намаляване на употребата на пестициди до 2030 г. и избегна определянето на точни цели за намаляване на емисиите от селското стопанство в комюникето относно целите в областта на климата за 2040 г. В заключение, селското стопанство остава жизненоважен сектор за ЕС, който допринася за продоволствената сигурност, работните места и икономиката като цяло. Въпреки това, селскостопанските политики трябва да балансират екологичната устойчивост с икономическата конкурентоспособност и подкрепата за доходите от земеделие, за да се справят ефективно и устойчиво с бъдещите предизвикателства.

Въпреки успехите и предизвикателствата, с които се е сблъскало досега, европейското селско стопанство е изправено пред редица ключови проблеми, които изискват новаторски решения и дългосрочен стратегически подход.

1. Екологична устойчивост: ЕС си е поставил амбициозната цел до 2050 г. да стане първият континент с неутрален климат. За да се постигне тази цел, селското стопанство трябва да играе ключова роля в намаляването на емисиите на парникови газове и във въвеждането на по-устойчиви селскостопански практики. Земеделските стопани могат да бъдат стимулирани да възприемат по-екологосъобразни селскостопански практики чрез програми за финансиране и стимулиране.
2. Технологии и иновации: Въвеждането на иновативни технологии, като прецизно земеделие, биотехнологии и изкуствен интелект, може да повиши ефективността на производството, да намали използването на природни ресурси и да подобри цялостната устойчивост на селскостопанския сектор. ЕС трябва да инвестира в научноизследователска и развойна дейност, за да насърчи технологичните иновации в селскостопанския сектор.
3. Дигитализация: Цифровизацията на селското стопанство чрез използването на сензори, дронове и системи за дистанционно наблюдение може да позволи на земеделските стопани да вземат по-информирани решения и да оптимизират управлението на селскостопанските ресурси. Необходимо е обаче да се гарантира, че достъпът до цифрови технологии е справедлив и приобщаващ за всички земеделски стопани, независимо от техния размер или финансови ресурси.
4. Устойчивост на изменението на климата: Европейското селско стопанство е уязвимо към последиците от изменението на климата, включително екстремни метеорологични явления, суши и повишаване на температурите. Земеделските стопани трябва да възприемат устойчиви на климата селскостопански практики и да диверсифицират културите си, за да намалят риска от сезонни неуспехи.
5. Безопасност на храните: Осигуряването на безопасността на храните остава ключов приоритет за ЕС. Европейското селско стопанство трябва да е в състояние да произвежда достатъчно храна, за да задоволи нарастващото търсене на постоянно увеличаващото се население, като същевременно гарантира качеството и безопасността на хранителните продукти.
6. Глобални пазари: ЕС трябва да продължи да участва активно на световните пазари, както като износител, така и като вносител на селскостопански продукти. Насърчаването на лоялна търговия и търговски отношения, основани на принципите на реципрочност, може да допринесе за гарантиране на конкурентоспособността и устойчивостта на европейското селско стопанство на международните пазари.

Италия, например, е известна като дом на постоянно развиващ се селскостопански сектор, а през последните десетилетия италианското селско стопанство преминава през фаза на трансформация, като от традиционен образ се превръща в герой на обновен икономически, социален и екологичен интерес. В тази статия ще разгледаме предизвикателствата и възможностите на италианския селскостопански сектор, като анализираме неговите характеристики, успехи и бъдещи перспективи. Италианското селско стопанство има дълга история на традиции и иновации. С разнообразието си от микроклимати и плодородни почви, вариращи от тосканските хълмове до равнините на По, от лозята на Сицилия до овощните градини на Кампания, Италия предлага идеална среда за разнообразно селскостопанско производство. Италианският селскостопански сектор обаче е изправен пред редица предизвикателства, сред които глобалната конкурентоспособност, екологичната устойчивост, цифровизацията и привличането на млади таланти.

Италия се конкурира с други европейски и международни държави на световния пазар. От една страна, марката „Произведено в Италия“ продължава да бъде символ на качество и майсторство в хранителния сектор, но от друга страна е необходимо да се справи с конкуренцията на чуждестранни производители, които предлагат продукти на по-конкурентни цени. За да остане конкурентоспособно, италианското селско стопанство трябва да се съсредоточи върху иновациите, диверсификацията на продуктите и утвърждаването на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ).

Устойчивостта на околната среда се превърна в императив за италианското селско стопанство, като се има предвид значението на изменението на климата и нарастващото търсене на здравословни и устойчиви хранителни продукти от страна на потребителите. Италианските земеделски производители прилагат устойчиви земеделски практики, като например биологично земеделие, отговорно използване на водата и природните ресурси и намаляване на въздействието на пестицидите и торовете върху околната среда. Освен това Италия инвестира в научноизследователска дейност и разработване на иновативни технологии за подобряване на ефективността и устойчивостта на селскостопанския сектор.

Цифровизацията трансформира италианския селскостопански сектор, предлагайки нови възможности за повишаване на производителността, оптимизиране на ресурсите и подобряване на проследимостта на продуктите. Италианските земеделски стопани внедряват цифрови технологии, като интернет на нещата (IoT), изкуствен интелект (AI) и роботика, за да наблюдават културите, да автоматизират процесите и да управляват ресурсите по-ефективно. Освен това цифровизацията улеснява връзката между производителите и потребителите, като позволява по-голяма прозрачност и доверие в хранителната система.

За да се осигури бъдещето на италианското селско стопанство, е важно да се привлекат и подкрепят младите таланти в сектора. Много италиански селски райони са изправени пред проблема с обезлюдяването и застаряването на земеделското население, което води до риск от загуба на знания и умения. За да се обърне тази тенденция, е необходимо да се създадат възможности за младите земеделски стопани, като им се осигури достъп до финансиране, професионално обучение и техническа подкрепа. Освен това е важно да се насърчава предприемаческа и иновативна култура, която оценява селското стопанство като предизвикателна и удовлетворяваща кариера.

Въпреки предизвикателствата, бъдещето на италианското селско стопанство е светло и изпълнено с възможности. С богатите си познания, прочутата си кулинарна култура и страстта си към качеството Италия има всичко необходимо, за да се превърне в световен лидер във висококачественото и устойчиво земеделие. Чрез иновации, сътрудничество и ангажимент за устойчивост италианското селско стопанство може да продължи да процъфтява и да вдъхновява света. Италианското селско стопанство е ценно наследство и основен ресурс за страната. С далновидна визия и колективен ангажимент Италия може да превърне настоящите предизвикателства във възможности за растеж и развитие, като осигури устойчиво и проспериращо бъдеще за бъдещите поколения.Селското стопанство остава ключов сектор за ЕС, с предизвикателства и възможности, които изискват далновидна визия и стратегически подход. Чрез иновации, устойчивост и международно сътрудничество ЕС може да продължи да развива модерно, устойчиво и ориентирано към бъдещето селско стопанство, което да гарантира продоволствената сигурност, да опазва околната среда и да подкрепя икономиката в селските райони. Решаването на настоящите и бъдещите предизвикателства ще изисква съвместен ангажимент от страна на правителствата, земеделските производители, промишлеността и обществото като цяло. Само чрез цялостна визия и ефективно сътрудничество ще бъде възможно да се изгради устойчиво бъдеще за европейското селско стопанство и за идните поколения.

Алесандро Фиорентино