Subscribe
Противоречиво преизбиране на фона на измами и нарушения на правата на човека Президентските избори във Венецуела на 28 юли 2024 г. бяха важна повратна точка в продължаващата криза в страната.
Спорното преизбиране на Николас Мадуро, на фона на широко разпространения скептицизъм от страна на международните наблюдатели, беше помрачено от насилственото потискане на кандидатите на опозицията.
Твърденията им за изборни измами допълнително изостриха и без това тежката икономическа нестабилност в страната.
Националният избирателен съвет (НИС) беше подложен на критики заради липсата на прозрачност, като според докладите над 100 активисти от предизборната кампания са били хвърлени в затвора преди изборите.
Съществуват опасения относно влиянието на поддръжниците на Мадуро върху изборния процес, включително твърдения за принуда и измами на избиратели.
Появиха се твърдения за измами, особено след като наблюдателите от ЕС бяха изключени от Националния избирателен съвет (НИС).
Въпреки това опозицията остана твърда в подкрепата си за своя кандидат Гонсалес.
CNE обяви Мадуро за победител с 51% от гласовете, докато Гонсалес получи 44%.
Графиките, публикувани от държавната телевизия на Венецуела, обаче показват, че общият процент на гласовете за всички кандидати е надхвърлил 100%, което показва объркване при разпределянето на гласовете.
Опозицията изрази скептицизъм по отношение на резултатите и съобщи за различен резултат след повторно преброяване на гласовете, като подчерта достоверността на резултатите, получени директно от избирателните секции.
Разбира се, ето и преработената версия на текста: В Каракас веднага избухнаха протести, тъй като гражданите, недоверчиви към изборния процес, призоваха за по-голяма прозрачност.
Опозицията призова населението да запази спокойствие и да избягва сблъсъци, като същевременно не отрече обвиненията в нередности.
Реакциите в чужбина бяха разнопосочни: Организацията на обединените нации настоява резултатите да бъдат разпределени по избирателни секции, за да може да се оцени легитимността на изборите.
Освен това латиноамериканските държави поискаха свикване на извънредна среща за разглеждане на ситуацията.
Това искане идва както от страни с дясно политическо мнозинство (Аржентина и Уругвай), така и от страни с леви убеждения (Чили).
Междувременно Бразилия запази пълно мълчание. 
Европейският съюз осъди изключването на бившата депутатка Мария Корина Мачадо от предизборната надпревара и обмисля да предприеме действия за нарушаване на политическите права.
Резултатът от вота ще има регионални последици, като може да доведе до радикална промяна или до укрепване на властта на Мадуро.
Дисквалификацията на Мачадо беше може би събитието с най-голям отзвук и въздействие на тези избори: изпреварвайки Мадуро с над 40 % от гласовете, тя беше обявена за лишена от право на глас за 15 години, тъй като е подкрепила американските санкции срещу, неслучайно, самия Мадуро.
Освен това през последните месеци на кампанията Мачадо и неговите поддръжници бяха подложени на арести, сплашване и вандалски прояви – действия, които възпрепятстваха предизборната кампания на опозицията и я принудиха да се реорганизира около по-малко известен кандидат като Гонсалес.
Въпреки широко разпространеното недоволство сред населението, страхът и репресиите възпрепятстват мобилизацията, оставяйки опозицията в уязвима и несигурна позиция в настоящия политически контекст.
Мадуро, подсилен от бойкотите, съсредоточи кампанията си около фигурата на социалистическата армия и бившия диктатор Уго Чавес.
Изборите всъщност се провеждат на 70-годишнината от рождението на Чавес.
Това събитие позволи на Мадуро да се възползва от възникналата символика, като обеща явно утопична икономическа стабилност в социално-икономически контекст, характеризиращ се с хиперинфлация, недостиг на храна и емиграция на 7 милиона венецуелци. 
С преизбирането на Мадуро Венецуела е изправена пред нови предизвикателства.
Във вътрешен план се очаква репресиите срещу опозицията да продължат, а икономическата криза не показва признаци на подобрение.
В международен план има вероятност международните санкции да се засилят, а липсата на изборна легитимност може да изолира правителството.
В заключение, президентските избори във Венецуела представляват решаващ момент след четвърт век управление на чавистите.
Въпреки предизвикателствата, обединената опозиция се надява да се възползва от недоволството, за да победи Мадуро.
Въпреки това противоречивият резултат и обвиненията в измама подхраниха ново напрежение в и без това дълбоко разделената страна, в която има сериозни опасения за демокрацията и правата на човека.
Международната общност ще продължи да следи ситуацията, тъй като населението на Венецуела е изправено пред последиците от икономическа и политическа криза, чийто край не се вижда.