Избори в Германия, защо ХДС греши

Революцията на здравия разум продължава своето дълго и неудържимо шествие на Запад. Това е Революция с ясно изразен реакционен смисъл, но това не ѝ пречи да бъде революционна в най-широкия смисъл на думата, тъй като изглежда не се задоволява само с рекомпозирането на нарушенията, предизвикани от прогресизма, а открито и недвусмислено се стреми към пълното преобразуване на реда, създаден след Втората и (може би дори) Първата световна война. А той е реакционен по две причини: първо, защото не е утопичен, а реалистичен, което означава да се върне поне към свети Тома Аквински; и второ, защото се стреми да възстанови политическия и социалния ред, превърнал Запада в цивилизована и цивилизоваща цивилизация, която е много за възстановяване и е съвършена реакция.

Вчера в Германия се проведоха избори. Въпреки прогнозите на социолозите, политическото земетресение, предизвикано от резултатите, беше или ще бъде слабо. Либералите, които предизвикаха падането на коалиционното правителство със социалистите и зелените, бяха наказани. Те изчезват. Това е най-тежкото наказание за един политик или партия, защото да изчезнеш на практика означава да умреш и да започнеш отначало; много по-лошо от това да започнеш от нулата. И особено ако защитаваш идеи и принципи, които са в разрез със самата революция, която се извършва. Можем да ги смятаме за отписани. Това се случи в Испания, само за по-малко от три години. Тези „либерали“, които всъщност са „прогресисти“, т.е. либерали в морално и социално отношение и социалдемократи в икономическо отношение, управляват Германия и Европейския съюз от години, от десетилетия. Падането им в Германия – преди изчезването им в Испания и лошия резултат на последните европейски избори през юни 2024 г. – предвещава фактическото им изчезване на целия континент.

След бомбардировките на Дрезден и Берлин социалистите се сриват до най-лошия си брой. Като цяло те не изчезват и няма да изчезнат в краткосрочен план. Невъзможно е да изчезнат, щом на берлинския Александер Плац Маркс и Енгелс имат статуя, която свети, и целият град напомня за червените, за изнасилванията на германските жени, за разпределянето на индивидуалната собственост за тези от политбюро, за експроприациите, за планирането, за ГУЛАГ, за чекиите, за джендър идеологията, за деградацията на образованието, за застоялия егалитаризъм, за тайната полиция и нейните побоища, за абортите, за унищожаването на семейството; за още планиране, за още ГУЛАГ, за още чекии.

Но ударът беше феноменален и това е нещо, което би трябвало да направи всеки патриот или консерватор щастлив.

Християндемократите и социалхристияните от Бавария се държат на мястото си; те се разрастват донякъде по онзи път на съобщителните съдове, който политически унищожи Европа и по силата на който немалък процент от социалистическите и „народните“ избиратели са взаимозаменяеми, когато се отправят предупреждения за страх от истинска „десница“ с убеждения и принципи. Но те не са в състояние да абсорбират фактическото изчезване на „либералите“, което показва това, което беше посочено по-горе: че така наречените „либерални партии“ са открито по-близки до позициите на левицата. Мерц ще управлява със социалистите и вероятно със зелените, които падат, но са тези, които най-малко страдат от последното коалиционно правителство. Любопитно. Непоследователността в политиката има своята цена, но не винаги и не изцяло.

Безспорно е, че многократният интерес на лидера на ХДС – в предизборната кампания и в самата изборна нощ – да даде ясно да се разбере, че няма да управлява със суверенната десница на „Алтернатива за Германия“, показва, че Европейската народна партия няма да приеме лесно италианския модел. Всъщност италианският модел на дясна коалиция се дължи на две причини: от една страна, на италианската политическа традиция, а от друга, може би по-важна, на факта, че най-центристката сила (тази на Европейската народна партия) е в малцинство в коалицията. По този начин Германия се присъединява към австрийския или полския модел; който се състои в освещаване на прочутия санитарен кордон на десни, суверенни, патриотични или консервативни сили, сключване на пактове със социалисти, зелени, либерали или комунисти, с каквото и да било.

Предупреждение за страните, които се намират в подобно положение; особено за Испания, където социологическите проучвания също показват, че значителният ръст на VOX (който отново е над 14%) от последните общи избори насам би позволил повече от добре да се състави правителство на Народната партия и Сантяго Абаскал. Лош знак дава Европейската народна партия, която няма да може да поддържа този постоянен баланс още дълго време; да преговаря за постове във властта, представителството и управлението с левицата и да мами избирателите чрез грубата система на копиране на предложенията на патриотите или консерваторите в кампанията, за да привлече гласове, които след това системно предава, преговаряйки с противниците си.

Големият победител се казва жена: Алис Вайдел. Партията победителка очевидно е „Алтернатива за Германия“, която удвоява резултатите си, надхвърля психологическия праг от двадесет процента и става втората по брой гласували сила в цяла Германия и първата в бившата Германска демократична република или Източна Германия. Поглеждайки към резултатите, е очевидно, че единствената партия, която правилно е интерпретирала новата социална и политическа реалност в Европа, е Алтернатива за Германия. А промяната към центъра, направена от Алис Вайдел, поставя тази партия на пътя на Революцията на здравия разум: силна имиграционна политика и политика на сигурност, твърд ангажимент към реалната и продуктивна икономика, отхвърляне на екологичния фанатизъм и остра критика на грешките и ориентациите на бюрокрацията в Брюксел.

Алтернатива за Германия получи публичната и ентусиазирана подкрепа на Елон Мъск. И това свързва един нов трансатлантически съюз; съюзът на здравия разум, на отхвърлянето на политиките на „събуждане“, на субсидираната икономика и на енергийната и индустриалната зависимост от сили като Русия или Китай, на която политиките на Брюксел обричат голяма част от европейската икономика.

Днес се събудихме с новината от „Файненшъл таймс“, че Албарес, външният министър на испанския премиер Педро Санчес, е поискал от Европейския съюз да сключи политически съюз с комунистически Китай, без САЩ. Опасявам се, че това е много сериозно изкушение, което вече е в коридорите на Брюксел и в кабинетите на комисарите. И то не заради Украйна (Испания е основният европейски купувач на газ от Русия и вторият в света, така че финансира военните усилия на Путин); а именно защото администрацията на Тръмп прекрати дейността на USAID, UNRWA и онези международни агенции, които служеха единствено за обогатяване на кастата от бюрократи и за разпространяване на будала и социалистически политики.

Европейският съюз се намира на страшен кръстопът. Бъдещето на Европа ще се реши след няколко месеца. Споразумението между ХДС и социалистите и зелените, което би възпроизвело споразумението, очевидно постигнато в Австрия, е много лош прецедент. Европа не може да се съюзи с Китай, за да се бори със Съединените щати. Това би било окончателното предателство на западния свят; война на живот и смърт на големи пространства, в която ще се окажем съсипани ние, нашите компании и семейства.
Европейската народна партия има избор в ръцете си. И те трябва да решат. Или могат да наваксат изгубените десетилетия, или да продължат да вървят към икономическата и културната пропаст.