Избори в Германия: Разделена нация и дилемата на Мерц

Федералните избори в Германия на 23 февруари 2025 г. отбелязаха значителен обрат в политическия пейзаж на страната. Християндемократическият съюз/Християнсоциалният съюз (ХДС/ХСС), воден от Фридрих Мерц, си осигури относително мнозинство с 28,6 % от гласовете, докато Алтернативата за Германия (AfD) направи изненадващ скок, превръщайки се във втората по големина партия с 20,8 %. Социалдемократическата партия (СДП), ръководена от Олаф Шолц, претърпя историческо поражение, като събра едва 18,5 % от гласовете. Тези резултати отразяват една дълбоко разделена нация, в която има разломи по географски, поколенчески и социално-икономически признак.

Фридрих Мерц и политиката на ХДС

Лидерът на ХДС Фридрих Мерц е видна фигура в германската политика. Известен с консервативната си позиция, той фокусира кампанията си върху имиграцията, сигурността и икономическите въпроси. Той обещава да укрепи европейската независимост от САЩ и да приложи по-строги имиграционни политики, с което отговаря на опасенията на значителна част от електората.

Под негово ръководство ХДС се застъпва за икономически политики на свободния пазар, като подчертава необходимостта от структурни реформи за стимулиране на икономическия растеж и намаляване на публичния дълг. Освен това партията насърчава външна политика, насочена към укрепване на Европейския съюз и консолидиране на трансатлантическите отношения, като същевременно запазва известна стратегическа автономност.

Възходът на AfD

AfD постигна най-добрия си изборен резултат, като получи 20,8% от гласовете и се превърна във втората по големина политическа сила в страната. Този успех се дължи на нарастващото недоволство на избирателите от имиграцията и възприеманата загуба на културна идентичност. AfD се възползва от тези опасения, предлагайки радикални политики като масова депортация на имигранти и отказ от еврото в полза на германската марка.

Въпреки успеха на партията на изборите, другите големи партии са се отказали да формират коалиции с AfD, което я оставя в политическа изолация. Въпреки това засиленото ѝ присъствие в Бундестага би могло да повлияе на политическия дискурс, тласкайки политиките в областта на миграцията и сигурността към по-консервативни позиции.

Поражението на SPD

SPD претърпява едно от най-тежките поражения в историята си, като получава едва 18,5% от гласовете. Този резултат отразява загубата на доверие от страна на избирателите, което се дължи на възприеманата неспособност за справяне с икономическите и социалните предизвикателства в страната. Ръководството на Олаф Шолц беше поставено под въпрос и партията ще трябва да премине през период на размисъл и обновяване, за да си върне подкрепата на избирателите.

Поражението на СДПГ също така подчертава фрагментацията на левия вот, като някои избиратели се преориентират към по-радикални партии като Die Linke, която удвои подкрепата си в сравнение с предишните избори.

Разделена Германия

Резултатите от изборите подчертаха дълбокото разделение в Германия. В географско отношение AfD получи силна подкрепа в източните провинции, което подчертава трайното неравенство между Изтока и Запада. В социален план партията привлече значителен брой млади хора и работници, което показва недоволство сред най-уязвимите групи от населението на страната.

Обратно, градските и по-проспериращите райони продължават да подкрепят традиционните партии и Зелените, което отразява поляризацията, основана на икономически и културни фактори. Това разделение представлява сериозно предизвикателство за бъдещото правителство, което трябва да работи за обединяване на страната и да отговори на разнообразните нужди на различните региони и социални групи.

Основни въпроси на изборите

Изборите през 2025 г. бяха доминирани от два основни въпроса: икономиката и имиграцията. Икономическата стагнация, нарастващата безработица и загрижеността за бъдещето на системата за социално подпомагане накараха много избиратели да търсят алтернативи на традиционните политики.

По-специално имиграцията беше в центъра на политическия дебат, като AfD използваше страховете, свързани с интеграцията и сигурността, за да получи подкрепа. В отговор ХДС обеща по-строги миграционни политики, докато СДПГ и Зелените подкрепиха по-приобщаващ подход, насочен към интеграцията и правата на човека. Тази поляризация по ключови въпроси допринесе за предефиниране на политическите съюзи и за по-нататъшно фрагментиране на електората.

Значението на икономиката и имиграцията

Икономиката и имиграцията се превърнаха в централни теми на тези избори поради редица взаимосвързани фактори. През последните години Германия се сблъска със забавяне на икономическия растеж, нарастване на безработицата и засилване на недоволството от икономическото неравенство. Тази ситуация подсили чувството за несигурност сред населението, което направи избирателите по-податливи на популистка реторика, обещаваща бързи и радикални решения.

Въпросът за имиграцията беше от решаващо значение както поради бежанската криза, така и поради схващането, че миграционната политика на Шолц е неефективна. През последните години Германия посрещна значителен брой мигранти, но възникнаха опасения относно интегрирането им на пазара на труда и в обществото. AfD се възползва от това недоволство, свързвайки имиграцията с проблеми като нарастващата престъпност и натиска върху социалната система.

От друга страна, ХДС на Мерц възприе по-строга позиция по отношение на имиграцията в сравнение с годините на Меркел, като предложи по-строги мерки, като например отказ на границите и отмяна на събирането на семействата на лицата, получили субсидиарна закрила. Тези политики привлякоха избиратели, недоволни от по-снизходителния подход на СДПГ и Зелените.

Икономиката играе също толкова важна роля. Германия, която традиционно е икономическият двигател на Европа, преживя стагнация поради енергийната криза, инфлацията и трудностите в индустриалния сектор. Опасенията за икономическата конкурентоспособност тласнаха много избиратели към ХДС, който обеща намаляване на данъците за бизнеса и по-големи стимули за инвестиции.

Какво се случва след това?

Изборите в Германия през 2025 г. бележат историческа промяна, като ХДС се завръща като най-голямата партия, но в рамките на изключително фрагментиран и поляризиран политически пейзаж. Сривът на СДПГ и възходът на AfD показват, че страната е дълбоко разделена, не само между Изтока и Запада, но и между тези, които искат приемственост, и тези, които искат радикална промяна.

Основното политическо предизвикателство сега е съставянето на правителство. Въпреки че спечели изборите, ХДС не разполага с абсолютно мнозинство и трябва да търси коалиционни партньори. Ситуацията е сложна, тъй като в програмно отношение Мерц има много повече общи позиции с AfD, отколкото с потенциални партньори в правителството като SPD и Зелените.

По ключови въпроси като имиграцията и защитата на германската културна идентичност ХДС и AfD имат сходни позиции: и двете партии се застъпват за по-строги миграционни политики, засилен граничен контрол и по-строги мерки срещу незаконната имиграция. Дори по отношение на икономическите политики Мерц предлага намаляване на данъците и по-голяма икономическа свобода – принципи, които не са далеч от тези, насърчавани от AfD, която през последните години се опитва да се представи като „антисистемна“ партия с по-консервативна икономическа програма.

Съюз с AfD обаче е изключен от Мерц и ръководството на ХДС, както поради международната си репутация, така и поради вътрешната опозиция в партията. В Германия има силно табу върху крайно десните партии и една коалиция между ХДС и AfD би предизвикала огромно напрежение на европейско равнище и в самия ХДС, рискувайки да отчужди умереното крило на партията.

Всички алтернативи обаче са предизвикателни. Опитът за създаване на Große Koalition с SPD изглежда проблематичен, тъй като партията на Шолц претърпя тежко поражение, а много социалдемократи биха възприели съюз с Мерц като политическо самоубийство. Зелените, макар и потенциален съюзник, заемат диаметрално противоположни позиции на ХДС по много въпроси, включително политиките в областта на климата, енергетиката, социалните политики и визията на Европейския съюз. Освен това както Зелените, така и СДПГ бяха част от отиващото си правителство, което избирателите отхвърлиха, което прави трудно повторното предлагане на съюз с ХДС, без да се загуби допълнително доверието.

Мерц се оказва в парадоксална ситуация: партията му е спечелила изборите, но той рискува да не може да управлява. Ако не успее да сформира стабилна коалиция, Германия скоро може да бъде изправена пред нови избори, като съществува риск от по-нататъшна фрагментация, от която AfD може да спечели още повече. Този сценарий би направил германската политика още по-нестабилна, с последици не само на национално ниво, но и в цяла Европа, в момент, когато от Германия се очаква да ръководи ЕС по ключови въпроси като подкрепата за Украйна, енергийните политики и общата отбрана.

Основното предизвикателство пред Мерц ще бъде да балансира между необходимостта от съставяне на правителство и риска да загуби част от електората си, който може да се почувства предаден, ако ХДС се съюзи с партии, твърде отдалечени от неговата програма. Каквото и решение да вземе, то ще има дълбоки последици за бъдещето на Германия и за ролята на страната в Европа през следващите години.