Избори в Европа: Консервативната десница, подхранвана от възхода на националистическото движение, укрепва

Резултатите от националните избори, проведени в няколко европейски държави през последните две години, отразяват укрепването на консервативната десница, подхранвано от възхода на крайнодесните националистически движения. Терминът „крайно дясно“, който до 2000 г. се използваше за обозначаване на сравнително малък брой партии и групи – например неофашистките групи в Германия и Австрия – сега се използва за обозначаване на много политически партии, повечето от които се определят като консервативни. Те се родиха на принципа на търсенето и предлагането, в отговор на „умората“ на електората, предизвикана от поредните кризи през последните години, или, възползвайки се от тази тенденция, чрез ребрандиране на по-стари консервативни партии. Успехът на всички консервативни политически партии, както и на популистките, се корени в желанието на част от електората – значителна част, както видяхме на последните избори – да „накаже“ основните партии, които са участвали в управлението през последните години. Естествено, консервативните политически партии отговориха на желанието на избирателите да се върнат към нормалното състояние преди пандемията и да си възвърнат чувството за сигурност, намаляло поради заплахата от война и тероризъм, както и социалния статус и просперитета, застрашени от масовата имиграция. Но те също така отговориха на нуждите на все повече избиратели, раздразнени от върховенството на Брюксел в ключови области на законотворчеството – орган, който напоследък се смята за доста нефункционален и лишен от прозрачност и ефективност по ключови въпроси, засягащи обществото. Постмодерният консерватизъм се развива в Европа под различни форми – всички те нямат нищо общо с традиционния британски консерватизъм – от умерен, центристки консерватизъм, като Християндемокрацията, до националистически консерватизъм в крайната десница. Имало е дори оригинални модели – като този в Унгария – които днес вдъхновяват други страни (в случая с Унгария – Словакия).

Партията Fratelli d’Italia, определяна от част от международната преса като „популистка“, „екстремистка“, но по същество с консервативен произход, която успя да излъчи първата жена министър-председател в историята на Италия – Джорджия Мелони, е не само един от многото примери за политически партии, които са успели да яхнат тази вълна, европейска тенденция, но и доказателство, че границата между пресметливия, благоразумен, центристки консерватизъм и крайно десния консерватизъм е станала крехка. Джорджия Мелони спечели изборите миналата година с умерена реч и за изненада на много анализатори мерките, предприети от нейното правителство, не бяха толкова радикални, колкото очакваха критиците и политическите опоненти. Джорджия Мелони дори е успяла да накара двамата политици Матео Салвини с неговата „Лига“ и Силвио Берлускони с „Форца Италия“ да седнат на една маса – т.е. в правителството – въпреки различията им по отношение на конфликта в Украйна. Кабинетът на Мелони се ангажира да подкрепи усилията на Европейския съюз в подкрепа на войната в Украйна и на военната мисия в Червено море и не изпрати военни кораби, които да установят блокада в Средиземно море, за да спрат нелегалните имигранти от Северна Африка. За изненада на критиците на сближаването ѝ с Китай, изразяващо се в подкрепата ѝ за новия проект „Пътят на коприната“, една от първите стъпки на Джорджия Мелони като министър-председател беше да ограничи със закон влиянието на китайската компания Sinochem Holdings Corp в италианската индустриална компания Pirelli. Италианският министър-председател не обеща да отмени закона за абортите, но заяви, че са необходими мерки в подкрепа на бременните жени без финансови средства, за да имат „други възможности“, и взе някои спорни решения, като например отмяна на реформата в правосъдието, която беше условие за получаване на средства след пандемията, отмяна на закона за задължителното ваксиниране на медицинските специалисти и въвеждане на допълнителна такса за големите финансови институции (банки), за да се привлекат средства в националния бюджет. В съответствие с принципите, насърчавани от Партията на европейските консерватори (ЕКР), към която принадлежи и Fratelli D’Italia, Джорджия Мелони вече не пропагандира – както преди предизборната кампания – идеята за излизане на страната ѝ от ЕС, а призовава за преразглеждане на правилата на Брюксел за публичните разходи. Победата на Джорджия Мелони беше незабавно приветствана от лидерите на идеологически близки партии в Унгария, Полша, Швеция, Франция и Испания.

Консервативните партии спечелиха общите избори в много европейски страни

Консерваторите спечелиха парламентарните избори в много европейски страни, но в някои от тях не успяха да сформират парламентарното мнозинство, необходимо за съставяне на правителство. Харизматичната министър-председателка на Финландия Сана Марин беше победена на парламентарните избори от дясноцентристката партия „Национална коалиция“, подкрепена от крайнодясната партия „Финландци“. Консервативната партия „Неа Димократия“ на Кириакос Мицотакис ще може да управлява еднопартийно в Атина след последните избори. През следващите няколко години Швеция ще бъде управлявана от дясна коалиция, ръководена от Умерената партия на Улф Кристерсон, в която влизат и крайнодесните Шведски демократи, спечелили най-много гласове на парламентарните избори.

Изборите в Испания и Полша също бяха спечелени от десни партии. Испанската консервативна партия на Алберто Нунес Фейхоо не успя да получи необходимото обикновено мнозинство в парламента, за да влезе в правителството, и загуби премиерския пост от временния министър социалист Педро Санчес, който се съюзи с каталунската сепаратистка партия. По подобен начин консервативната полска партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински трябваше да отстъпи властта на проевропейската коалиция на Доналд Туск, въпреки че спечели най-много гласове на парламентарния вот миналата есен.

Не само партии с екстремистки послания си проправят път към властта, но и някои консервативни центристки партии, които се отклоняват към крайностите, водени от същата цел – да съставят правителство. Неотдавна на германската политическа сцена се появи инициативата за създаване на нова партия – WerteUnion – чрез разцепване на ХДС. ХДС е дясноцентристката Християндемократическа партия, която е част от основното политическо течение в Германия и управлява страната заедно със социалдемократите. Но величието на Християндемократическата партия угасна с изчезването на нейния бивш лидер и бивш германски канцлер Ангела Меркел от германския и европейския политически пейзаж. Ядрото на новата партия ще бъде радикалното крило на ХДС, което, за разлика от партията-майка, не изключва бъдещо сътрудничество с крайнодясната AfD, която се смята за недостижима от ХДС и SPD на канцлера Олаф Шолц.

Крайно десните партии са на първо място в избора на избирателите в 9 държави от ЕС и на второ място в 9 други държави

Това са само няколко примера, илюстриращи възхода на консервативната десница в Европа през последните две години. Според неотдавнашно общоевропейско проучване, проведено в навечерието на тазгодишните избори за Европейски парламент, което се фокусира върху крайно десните партии, те са на първо място сред избирателите в 9 държави-членки на ЕС и на второ място в 9 други държави. Що се отнася до консервативната десница като цяло, все още има страни, в които консервативно-либералните партии – както е например в България – се оценяват като опция номер едно в намеренията на избирателите да гласуват. В заключение, на следващите избори консервативните партии ще създадат сериозни проблеми на социалистите и на политическите партии в средата на европейското политическо разделение. Европа вече се е изместила силно надясно и в бъдеще се очаква тази промяна да се отрази не само в националните политики на държавите-членки, но и в Брюксел, чрез по-широко представителство на това течение, включително в Европейския парламент.

Снимка: Pickpik.com