Subscribe
Парламентарните и президентските избори през декември разделиха Румъния на два лагера: проевропейски и екстремистки. На парламентарните избори суверенистите и крайно десните партии (с антиевропейски послания в кампанията) удвоиха изборния си резултат в сравнение с преди четири години, а проевропейските и пронатовските партии, с крехко мнозинство, трудно сформират ново правителство. Вотът на румънците беше антисистемен и беше масов както на парламентарните, така и на президентските избори. Що се отнася до президентските избори, двете основни партии, управляващи в момента Румъния (СДП и НПЛ), не успяха да класират кандидатите си на втория тур на гласуването, като румънците бяха поставени в ситуация да избират следващия президент между независим кандидат (с националистически и прокремълски идеи, който смята националния поет Михай Еминеску за най-опасния човек на земята след Исус), чиято кампания в момента се разследва от държавните органи, и кандидат, изразяващ проевропейски ценности. Независимо от това кой от двамата ще стане президент за следващите 5 години, Румъния ще има големи икономически трудности и със сигурност ще има протести по улиците, тъй като всеки от двата лагера е недоволен от кандидата на другия. Политическите експерти определят финала на президентските избори като дуел под формата на референдум за бъдещето на Румъния в Европа и НАТО. Новият президент на Румъния ще бъде избран чрез всенародно гласуване на 8 декември. Двамата кандидати на финала са Калин Георгеску (независим) и Елена Ласкони (USR). Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом задължава Румъния да разработи балансирана външна политика спрямо САЩ. Тази политика, която подчертава геополитическото значение на Румъния, няма да бъде водена от президент, който получава заповеди от Москва. Двамата кандидати, достигнали до финала, представляват недоволството на гражданите от настоящата политическа и административна система, която управлява Румъния през последните 35 години.
Кои партии влязоха в парламента и защо е трудно да се състави ново правителство?
На парламентарните избори, организирани на националния празник на Румъния (според много специалисти изборът на датата е бил неинспириран), седем политически партии достигнаха изборния праг за влизане в парламента. Политическите партии, които преминаха 5-процентната бариера, са: PSD (Социалдемократическа партия), AUR (Алианс за единство на румънците), PNL (Национално-либерална партия), USR (Съюз за спасение на Румъния), S.O.S. Румъния, POT (Партия на младите хора) и UDMR (Унгарски демократичен съюз на Румъния). Разпределението на тези партии в двете камари на румънския двукамерен национален законодателен орган (Сенат и Камара на депутатите) е следното: в Сената: PSD – 22,40 %, AUR – 18,30 %, PNL – 14,28 %, USR – 12,26 %, S.O.S. Romania – 7,76 %, POT – 6,39 %, UDMR – 6,38 %. Що се отнася до Камарата на депутатите, избирателните проценти са следните: PSD – 21,96%, AUR – 18,01%, PNL – 13,20%, USR – 12,40%, S.O.S. – 7,36%, POT – 6,46%, UDMR – 6,33%. Големият брой на партиите, които получиха достъп до парламента (7 на брой), се обяснява като антисистемен вот, даден от електорат, който е все по-недоволен от настоящата румънска политическа класа. Това санкциониране на традиционните партии (PSD-PNL) означава, че Румъния има фрагментиран парламент с голям риск от промяна на парламентарното мнозинство, което лесно може да доведе до падане на следващото правителство и навлизане в политическа криза. В контекста на държавните дългове на Румъния тази политическа криза неизбежно ще доведе до икономическа криза с ефект на доминото.
Ако разгледаме представените по-горе проценти, от гледна точка на аритметичните изчисления, може да се види, че без участието на СДП не може да се формира парламентарно мнозинство, докато партиите, считани за крайнодесни (преди преразпределението на гласовете на политическите партии, които не са достигнали 5 % избирателна бариера), имат общ сбор от около 30 % и ако са в опозиция, ще имат важна платформа за лансиране на своите политически послания и по този начин ще увеличат намеренията на гражданите да гласуват в бъдеще. Така наречените крайно десни партии няма да могат да съставят самостоятелно правителство, точно както PSD+PNL+UDMR не разполагат с необходимия брой депутати, за да могат да формират „коалиция на стабилността“. В същото време тази фрагментация на парламента между проевропейски, проамерикански и екстремистки сили може да доведе до утвърждаването на нефункциониращо правителство (което винаги ще бъде на няколко гласа от уволнение) и косвено до поредица от политически кризи. Тези политически кризи, насложени върху бъдещата икономическа криза, предвещана от инфлацията и очаквана и от ръководителите на Световната банка и Европейската централна банка, ще превърнат Румъния в нестабилен влак на източния фланг на НАТО и Европейския съюз. В същото време темата за войната в Украйна ще бъде постоянно поставяна пред бъдещия парламент на Румъния от радикални партии, които постоянно ще подхранват нови конспиративни теории. Декемврийският вот показва, че гражданите вече не вярват на старите лидери и на старата система и ако традиционните партии не разберат това послание, рискуват да станат все по-незначителни. От друга страна, екстремистките партии, които достигнаха почти 30%, дори и да не могат да съставят бъдещо правителство, имат достатъчно власт и видимост, за да могат да навредят на европейския път на румънската държава.
Румъния може да избере първия си крайно десен президент
На 8 декември румънците са призовани да отидат до урните, за да изберат дали да останат на проевропейския път, или да направят скок в неизвестното. Тестовете на PISA показват, че през последните десет години процентът на функционална неграмотност е между 40 и 45 %, а като се вземе предвид и високият процент на отпаднали ученици, функционалната неграмотност в Румъния е над 50 %. Това се отразява на изненадващия вот и влизането на независим кандидат във финала на президентските избори, който твърди, че не е похарчил нито цент за предизборната кампания, въпреки че се е рекламирал основно в социалните мрежи (особено в Tik Tok). Въпреки че Румъния разполага със солидно законодателство, което може да осъди опасни демонстрации в памет на лидери на легионерското движение или на такива, които са били обвинявани в крайно насилие срещу евреи и за политически убийства през междувоенния период, магистратите или не се притесняват твърде много, или също са симпатизанти на подобни действия. Така например независимият кандидат Калин Георгеску в своите публикации в социалните мрежи по време на предизборната кампания смята, че Желеа Кодряну (основател на легионерското движение в Румъния) и маршал Йон Антонеску са „мъченици“ на румънския народ, които „са извършили добри дела“. През 2022 г. Главната прокуратура открива наказателно дело срещу Георгеску, което бързо е прекратено „поради липса на доказателства“. Калин Джорджеску е обвиняван от критиците си, че е проруски настроен, и избягва да отговаря на журналисти, когато го питат за мнението му за Владимир Путин, към когото в миналото е изразявал възхищение. Георгеску също така е критик на ЕС и НАТО, като казва, че не иска да напуска тези органи, а иска да „върне Румъния на световната карта“. Независимият кандидат се противопоставя и на военната помощ от ЕС и САЩ за Украйна. Мистичната националистическа реторика на Джорджеску удари на камък в социалните медии и предизвика безпокойство на Стария континент.
Като се има предвид, че мнозинството, което ще бъде съставено от привържениците на демокрацията в бъдещия парламент, ще бъде доста крехко и сложно за съставяне, а 30% от депутатите ще бъдат обявени за екстремисти, носталгиращи по легионерството и нацизма, Румъния може да поеме в посока, противоположна на тази, която желаят лидерите в Брюксел. Букмейкърите бяха прави, като заложиха на победата на Доналд Тръмп в САЩ. Защо да нямат същата предвидимост при обсъждането на румънските президентски избори? Точно както в случая с изборите в САЩ, когато букмейкърите заложиха на победата на Доналд Тръмп, букмейкърите дават сигнал, въпреки социологическите проучвания, които се провалиха с гръм и трясък на първия тур на президентските избори (който заложи, че Георгеску ще спечели на първия тур, получи огромен коефициент, 555,00, на практика с 2 евро залог на него човек би спечелил над 1100 евро), че победата на втория тур на изборите за румънски президент ще бъде спечелена от Елена Ласкони. Ако първоначално Кълин Джорджеску беше фаворит според букмейкърите в двубоя с Елена Ласкони, то сега коефициентите са се обърнали. Първоначално коефициентът, който букмейкърите предлагаха за Георгеску, беше 1,60, докато Ласкони получи втори шанс – 2,05. През нощта букмейкърите обърнаха коефициентите за победа на двамата кандидати и смятат Ласкони за фаворит с коефициент 1,75, докато Джорджеску е с коефициент 1,85. Всички тези промени в коефициентите идват, след като президентската администрация разсекрети документите от последното заседание на CSAT (Висшия съвет за национална отбрана). Държавните институции представиха възможна намеса на „държавен актьор“ за манипулиране на гласоподавателите, като начинът на действие е подобен на този, използван от Русия преди нахлуването в Украйна. Същите румънски държавни институции разкриха, че в предизборната кампания на Калин Джорджеску за разпространението на видеоклипове в TikTok е имало спонсорства на стойност над един милион евро, въпреки че независимият кандидат е декларирал нулеви разходи за кампанията. Финансирането на кампанията на Джорджеску се разследва и следователите са образували наказателно дело за нарушаване на изборното законодателство. Мандатът на избран кандидат може да бъде обявен за недействителен по силата на Закона за финансиране на политическите партии и предизборните кампании, ако подробният отчет за приходите и разходите по време на изборите за всяка политическа партия или независим кандидат не е бил представен в съответствие със закона.
„Група“ от проруски инфлуенсъри в Румъния беше премахната от TikTok, след като китайската компания беше обвинена, че алгоритмите на TikTok са фаворизирали Калин Джорджеску на първия тур на изборите. Ръководителят на глобалния продуктов отдел на TikTok Бри Пегум, когато беше запитан за влиянието на платформата в румънската предизборна кампания, заяви в Европейския парламент, че две групи акаунти, насърчаващи кандидатурата на независимия Джорджеску и бившия генерален секретар на НАТО Мирча Геоане, са били премахнати заради нарушаване на правилата на платформата за немаркирана политическа реклама. В неделя румънците ще имат много ясен избор на втория тур на президентските избори. Да изберат Елена Ласкони, либерал-демократ, кандидат на ЕС, НАТО, САЩ, проамериканска и произраелска партия, която обещава приемственост и известна стабилност. Или да избере независимия Калин Георгеску и да заложи бъдещето на Румъния на Москва. Независимо от резултата от изборите на 8 декември, в близко бъдеще Румъния ще премине през изключително труден период от икономическа гледна точка и ако политическата нестабилност се запази, има всички шансове да има предсрочни избори през следващата година.
Плото: Pickpik.com