Subscribe
Отне цяла седмица, но в петък сутринта всички ирландски места в Европейския парламент бяха заети. Хората говореха, сега идваше трудният момент да се опитаме да разберем какво казват. Кои са печелившите и губещите. През 2019 г. Fine Gael загуби почти девет процентни пункта от своя дял от гласовете, но все пак се завърна с четири места. В началото на кампанията мнозина не им даваха никакъв шанс да запазят две места в Мидландс и Северозапад, но те ги запазиха и то достатъчно убедително. Така че въпреки спада от 30 % на гласовете ФГ с удоволствие заяви, че изборите са били добри, тъй като не са били толкова лоши, колкото се прогнозираше. Гласовете на Fianna Fail намаляха с малко под 4 процентни пункта, но пък се увеличиха от едно на четири места, като взеха 2 в южната част на страната – резултат, който дори най-талантливите прогностици не бяха предвидили. Можем да кажем, че Фиана Фейл бяха доволни от представянето си, ако не и от вота. Лейбъристите удържаха и взеха едно място в Дъблин, въпреки шансовете, и заявиха, че са много доволни, тъй като можеше да бъде много по-зле. Социалдемократите увеличиха гласовете си от малко над един процент на малко под три процента, така че макар и да не е пробив, напредък определено е постигнат.
Гласовете на „Шин Фейн“ намаляха с половин процентен пункт спрямо изборите през 2019 г. и това беше голямата история на 2024 г. Колкото и стоически да приема партията резултата в публичното пространство, той е катастрофален и поставя някои фундаментални въпроси пред партията занапред. Преди 6 месеца СФ бяха в средата на 30-те години в национален мащаб. Вярваше се, че имат много добри шансове да вземат по две места във всеки от трите избирателни района и че са на път да станат най-голямата партия в следващия парламент и всъщност да участват в правителството. Непрекъснатото им издигане нагоре придобиваше известно усещане за неизбежност. Техните проучвания бяха солидни и последователни и се повтаряха във всички различни социологически организации. През последните няколко месеца броят на гласоподавателите рязко спадна, но дори и тогава, в навечерието на гласуването, те все още се движеха около двайсетте процента, което би им осигурило място и в трите избирателни района, както и шанс да спечелят още едно или две места. При преброяването на бюлетините те получиха 11,14% от гласовете на първите преференции и не успяха да заемат място в Мидландс Норт Уест, който при равни други условия би трябвало да е традиционно най-силният им регион.
Какво стана? Естествено, мненията се различават, а шокът е голям, но някои наблюдатели на ирландската политика и данните не бяха изненадани. От проучванията на общественото мнение знаем, че избирателите на Шин Фейн са сред най-силните блокове, подкрепящи по-ниски нива на имиграция, но партията се разглеждаше като подкрепяща имиграцията и отворените граници. Истината е, че Шин Фейн години наред използваше хитроумния трик да язди два коня едновременно, като старите циркови артисти, и стига конете да са щастливи да се движат в една и съща посока, това можеше да проработи. Изследователите на данните от екзитполовете от известно време знаеха, че Шин Фейн е партията с най-голяма ценностна пропаст между избирателите и ръководството и че именно въпросът за имиграцията извади тази пропаст наяве. По същество противоречията, присъщи на системата, се проявиха и доведоха до криза за партията. Въпросът за Шин Фейн сега е как да скрепи бившата коалиция от избиратели. Това може да се окаже непосилна задача, поне в рамките на времето до следващите общи избори.
Зелената партия е другата голяма губеща партия както по отношение на местата, така и на гласовете. Партията загуби и двете си места в парламента, а броят на гласовете за нея намаля от 11,37% на 5,36%, което представлява спад с повече от половината от гласовете. Странното е, че има мнение, че Зелените са най-ефективната партия в правителството, която преследва своите цели и води по-широка политика. Възможно е именно този успех и фактът, че разходите за преминаване към нулево потребление се усещат на практика по време на кризата с разходите за живот, да са довели до техния спад. Някои коментатори смятат, че макар и да има подкрепа за чисто екологичната страна на политиката, по-крайните прогресивни позиции, които те защитават в културните войни, им вредят в Средна Ирландия.
Последната група, която трябва да разгледаме, са независимите – тук няма ясно споразумение, добри избори, лоши избори. Поне така се твърди. Това беше обявено за избори за независими, както на европейско ниво, така и за местни избори, но когато погледнете цифрите на хартия преди и след това не изглеждат толкова коренно различни, както чуваме. Двете основни правителствени партии, които се опасяваха, че нещата можеха да бъдат и по-лоши, много по-лоши, изпитват истинско облекчение. Трябва да отбележим обаче, че макар общият брой на гласовете, дадени за независими депутати, да е намалял с 1,77% процентни пункта, Aontu и Independent Ireland, новите партии, които се противопоставят на наратива, заедно взеха 10% от гласовете и едно място в Дъблин и почти взеха място в парламента. Независимите кандидати за промяна Мик Уолъс и Клеър Дейли губят местата си, а Майкъл Макнамара заема едно място. Цифрите може да изглеждат еднакви, но персоналът е много различен. Друго число, което трябва да се отбележи, е „Други партии“ – до 5,58% от гласовете. Макар че това е много разнообразна група, повечето от тези нови членове са от партиите на имиграционния скептик вдясно, както и от доста независими. В това се състои проблемът на десницата в Ирландия. Няма консервативна партия, която да е естественият благодетел на сегашното недоволство. Fine Gael и Fianna Fail са прогресивни центристки партии, независимо от това, като какви се определят сега или какви са били в миналото. Те несъмнено привличат консервативни избиратели, но това са традиции, лоялност, семейно наследство и липса на алтернативно предлагане. При липсата на истинска последователна дясноцентристка партия десният вот ще бъде безкрайно разединен. Тя ще бъде недисциплинирана в посланията си и рискува да се радикализира негативно, което в крайна сметка ще навреди на консерватизма в страната.
Гласуване и политика в ирландската система
За да се разберат резултатите от изборите, техният контекст и възможните последици, за съжаление, е необходимо да се познават процесът и системата за гласуване, използвана в Република Ирландия. За да се кандидатирате за Европейския парламент, не е необходимо да членувате в политическа партия или друга специално призната група, а просто да сте европейски гражданин. На местните избори дори изискването за гражданство отпада, достатъчно е да слезете от самолета и да се впишете навреме в избирателния списък.
За да бъдете номиниран за кандидат за Европейския парламент, имате три възможни подхода. Можете да бъдете номиниран от регистрирана политическа партия, като представите удостоверение за партийна принадлежност. Можете да обиколите приятелите и съседите си и да съберете 60-60 подписа или задължителни декларации на съгласни, които трябва да са вписани в избирателния списък на избирателния район, а подписът трябва да е официално заверен. Или просто преведете 1800 евро депозит. Това на практика означава, че бариерите за навлизане на пазара са много ниски и на практика всеки може да участва в изборите за Европейски парламент или във всички други избори, провеждани в Ирландия. Освен това няма партийни листи, нито минимални нива на подкрепа, които трябва да постигнете, за да заемете мястото си. От ирландска гледна точка всичко това е нещо добро, един демократичен начин на действие.
След като получите номинация обаче, трябва да се кандидатирате, а това струва пари. За всеки кандидат на европейски избори е определен лимит на разходите от 230 000 евро. Това е проблем, за който независимите или новите партийни кандидати биха мечтали, а никой от тези кандидати на последните избори не е имал и частица от тези пари, за да ги похарчи за кампаниите си, за разлика от утвърдените партии. Преди време беше възможно да се набират средства от богати дарители и от бизнеса, но в интерес на прозрачността и избягването на потенциална корупция Ирландия премина към модел на държавно финансиране. Днес всяка партия, която получи повече от 2% от гласовете на общи избори, има право на пропорционално финансиране. За останалите правилата са строги. Кандидатът не може да получи повече от 1000 евро от едно лице в рамките на една календарна година. Те трябва да открият специална банкова сметка, в която да се съхраняват даренията. Паричните дарения не могат да надвишават 200 евро, а анонимните дарения над 100 евро са забранени и ако се получи такова дарение, то трябва да се предаде на Комисията за стандарти в публичната администрация (SIPO). Много важно е, че тези разпоредби разглеждат не само паричните дарения, но и даренията на имущество, използването на имущество, стоки и услуги.
Резултатът от този процес и от нормативната уредба е, че е много лесно да впишеш името си в бюлетината, но е много трудно да проведеш кампания, която да ти даде шанс да заемеш място. По същество те пускат всички в сладкарницата, но повечето от тях могат само да гледат, а не да купуват. През 2009 г. в Ирландия Юг са гласували 10 кандидати, а през 2024 г. – 23. През 2009 г. в стария Северозападен район на изборите участваха 13 кандидати, а през 2024 г. те бяха 27. Много от тях, но не всички, бяха десни или антипрогресивни. Разбира се, би било безсмислено опростяване просто да се съберат всички гласове вдясно от центъра и да се каже Вижте, едно място е загубено или дори две. Вярно е обаче, че в ирландската система за гласуване с един прехвърлим глас, при която избирателят гласува с предпочитанията си от първия до последния глас, на теория подава 26 гласа, че колкото по-многобройни са предложенията, толкова по-малко дисциплинирани са прехвърлянията към сходни кандидати, а това означава в крайна сметка пропилени гласове. Не само пропилени гласове. Пропиляно време, усилия, ресурси, персонал и пари, които, ако бяха обединени, координирани и разпределени в целия избирателен район, можеха да окажат реално въздействие, вместо да се разпиляват в 10 енории. Ако това продължи да бъде моделът на ирландската десница, където всеки трябва да има партия, която да го представлява перфектно, където компромисът и коалицията се смятат за анатема, тогава ще видим същите партии на същата въртележка на властта, както от едно поколение насам.