Израел трябва и може да унищожи Хамас

От самото начало стратегията на терористите от Хамас на 7 октомври 2023 г. беше ясна. С бруталната си атака срещу Израел те ще предизвикат достатъчно хаос, за да се наложи израелските сили за отбрана да отвърнат със сила (въпреки че огромният и необясним провал на разузнаването в Израел направи атаката на Хамас по-успешна и драматична). Терористите от „Хамас“ ще вземат заложници и ще използват жителите на Газа като жив щит срещу израелските сили. Това от своя страна ще доведе до безброй жертви сред населението, които пропагандната машина на Хамас ще разгласява непрестанно по целия свят, в резултат на което общественото мнение ще се обърне срещу Израел, който в крайна сметка ще трябва да приеме прекратяване на огъня. Това би било явна победа за терористите, въпреки огромните разходи, които ще им бъдат причинени междувременно. Те просто щяха да използват парите, които след това постъпваха като хуманитарна помощ, за да изградят нови подземни мрежи, от които да продължат да изстрелват ракети към Израел и да извършват случайни набези като този от 7 октомври. Най-важното може би е, че те ще спрат процеса на помирение и дори на сътрудничество между Израел и държавите на Арабския полуостров – споразуменията от Абрахам.

Прекратяването на огъня е от полза само за Хамас

Вероятно много от тези, които призовават за прекратяване на огъня във войната в Газа, само на думи се застъпват за мира. Никой не иска да бъде видян като привърженик на войната, а не на мира. Но онези, които не подкрепят Хамас и въпреки това искрено призовават за прекратяване на огъня, проявяват голяма, но не толкова рядка наивност. Те играят играта по сценария на Хамас. Прекратяването на огъня сега означава просто победа за Хамас, продължаване на неговото съществуване и продължаваща екзистенциална заплаха за израелските евреи. „Хамас“ не само е записала в манифеста си да унищожи Израел, но и нейните терористи неведнъж са показвали готовността си да се опитат да го осъществят. Техният лозунг „От реката до морето“, отнасящ се до територията между река Йордан и Средиземно море, е искане държавата Израел да престане да съществува и всички евреи да бъдат изгонени.

Израелците печелят войната в Газа

Израелците са се научили от дългата и трагична история на евреите да не приемат да бъдат само жертви. Те отказват да бъдат водени като овце на заколение. Те имат ясна цел – да спечелят войната в Газа. Изглежда, че те наистина постигат тази цел. Един от критериите е, че Хамас вече не изстрелва ракети по Израел. Изглежда, че израелските сили за отбрана са проникнали и прочистили стотиците километри подземни тунели, които Хамас е изградил за огромните суми, които е получил под формата на хуманитарна помощ през последните няколко години. В много от тези тунели са разположени работилници за ракети.

Друг критерий е убийството на бойци на Хамас. Съобщава се, че сега, в края на февруари, около 12 000 от тях са убити, а много други са ранени. За разлика от тях ЦАХАЛ са загубили около 300 войници. Въпреки това ЦАХАЛ все още не са заловили Яхия Синвар, лидера на Хамас, който е планирал и организирал нападението на 7 октомври. Повечето от останалите лидери на Хамас живеят в лукс в петзвездни хотели в Доха. Израелските екипи за наблюдение обаче са наблюдавали как Синвар бяга със семейството си през тунел за бягство. Той вероятно се крие в Рафах, който ще бъде последният фронт във войната в Газа. Израелското настъпление ще бъде бавно и премерено, тъй като ЦАХАЛ познава тактиката на терористите от Хамас – да стрелят по израелски войници, докато се крият зад цивилни. Но ЦАХАЛ със сигурност ще успее.

Както отбелязва военният експерт Едуард Лутвак, сега ЦАХАЛ не са толкова зависими от американската военна помощ, колкото преди. Те използват много ефективни и сравнително евтини оръжия, произведени в Израел, като например рояци минидрони, 160-милиметрови тежки минохвъргачки, които доставят 30 килограма експлозиви в параболичен огън, танкове „Меркава“, оборудвани не само за водене на бой, но и за прехващане на пристигащи ракети и снайпери, както и пехотни самолетоносачи „Намер“ без кули, които не са толкова уязвими, колкото обикновените самолетоносачи, за атаки от артилерия и снайперисти. Но ЦАХАЛ са предпазливи при използването на голяма част от оръжията си, например тежките минохвъргачки, за да намалят жертвите сред цивилното население. За разлика от Хамас те се опитват да играят по правилата на международното право. По същата причина ЦАХАЛ използва много ограничено своите превъзхождащи военновъздушни сили. Но както отбелязва Лутвак, основната сила на ЦАХАЛ е, че войниците им преминават през интензивно и продължително индивидуално обучение. ЦАХАЛ разполага със специална бойна единица, специализирана в борбата с тунели, и тя ръководи операцията винаги, когато се открие нов тунел. Израелските войници също са много мотивирани, не на последно място и заради изключителната жестокост на нападението от 7 октомври.

Решението с две държави е нереалистично

Разбира се, не е достатъчно да спечелим войната в Газа и да унищожим Хамас. Какво ще се случи тогава? Смятам, че решението за две държави е нереалистично в момента, въпреки че звучи добре в речите и тържествените резолюции. Не можете да живеете заедно с враг, който прави всичко възможно, за да ви унищожи. За миролюбивите хора в колективите близо до границата с Газа беше шок да видят как араби от Газа, които те смятаха за приятели и съседи, активно помагат на терористите от Хамас. Прехвърляте им контрола върху териториите, а в замяна получавате ракети. За неопределен период от време Израел трябва да следи за сигурността в двете територии, населени предимно с палестински араби – Западния бряг и Газа, а държавите членки на Арабската лига трябва да позволят на палестинските араби да се заселят в техните страни. Но това, което е наистина важно, е да се създадат икономически възможности както за палестинските араби, така и за целия арабски свят. Така например съществуват огромни възможности за свободна търговия между Израел и арабските страни, като големите постижения на Израел в разработването на ефективен софтуер, в превръщането на пустините в зелени полета и в обезсоляването, превръщането на морската вода в годна за употреба, се съчетават за взаимна изгода с огромните икономически ресурси на арабските страни, които в бъдеще не трябва да зависят само от приходите от петрол. Това е процес, който вече е започнал със споразуменията от Абрахам.