Имиграцията най-накрая променя ирландската политика

Основната опозиционна партия в Ирландия – Шин Фейн – слуша, мисли и се променя.
Те казват.
Преди няколко кратки месеца те се издигаха високо в проучванията на общественото мнение, като редовно постигаха резултати в средата на тридесетте години и това беше устойчив модел, който се повтаряше месец след месец.
Това не беше изблик на събитията.
Изглеждаше сигурно, че ще бъдат лесно най-голямата партия в следващия парламент и имаше много голяма вероятност при най-голямата тектонична промяна в ирландската изборна политика от 1933 г. насам да съставят следващото правителство.
След това започна пропадането.
От най-високата си точка в края на 2022 г. от 37 % сега те имат 18 % в последното проучване на общественото мнение.
На най-точния тест за мнението – действителните избори – те се представиха дори по-зле от това.
В евроизборите и местните избори те успяват да се справят съответно с 11,1 и 11,8 %.
Партията беше шокирана, както и много коментатори.
Затова ръководството обяви период на размисъл и самокритика.
Ако трябва да бъдем честни, те можеха да постъпят така, както ирландските политически партии са постъпвали в миналото след поражението – да обвинят избирателите.
Можеха да обвинят комуникациите, което всъщност е начин да се каже, че избирателят щеше да избере нас, ако разбираше политиката ни, но за съжаление избирателят е дебел.
Мери Лу Макдоналд в похвален пристъп на честност обяви: „Ние и аз, като лидер на тази партия, трябва да признаем, че за значителна част от нашите поддръжници съществува убеждението, че не сме успели да ги подкрепим и че не сме се вслушали в техните притеснения. „Очевидно е, че по време на кампаниите за местни и европейски избори загубихме доверие и загубихме подкрепа.“ Така че оттук нататък те ще се вслушват.
Което е добре, но какво ще правят на политическо ниво.
В новата политика не се предвижда създаването на центрове за лица, търсещи убежище, без преди това да е извършен задълбочен преглед на състоянието на местните услуги и инфраструктура.
Важно е да се отбележи, че нови центрове не трябва да се откриват в „бедстващи общности, които вече изпитват затруднения“, или, както отбелязват по-циничните, на места, където има голям брой избиратели на Шин Фейн.
В езика на комюникето се усеща тревога, която отразява вътрешните напрежения в партията.
Трябва да има местни консултации, но не може да има местно вето.
Имиграционната политика на Ирландия трябва да има смисъл за хората (избирателите на Шин Фейн), но партията се ангажира да бъде антирасистка.
Както беше обяснено на друго място, партията има основен проблем с последователността.
В европейския контекст тя е нещо странно – националпопулистка, но лява.
През първата половина на^ХХ в^. можеше да се каже, че лакмусът на левицата е да бъде интернационалистическа, докато десницата е националистическа.
Това се промени в следвоенното разграждане на европейските империи в Африка и Азия, където национализмът беше прекръстен на антиимпериализъм и антиколониализъм и следователно беше приемлив.
Именно за такъв тип националисти се смятат ръководството и интелектуалните двигатели на партията.
Това не важи толкова за избирателите, които просто са по-скоро старомодни националисти и всъщност не са толкова леви, особено по културните въпроси.
Сегашната гореща точка в дебата за имиграцията е Кулок, общност на работническата класа в Северен Дъблин. Бившата фабрика за бои там ще бъде превърната в резиденция за кандидати за международна закрила.
Това предложение срещна силен отпор от страна на местното население и в продължение на няколко месеца на мястото беше организиран пикет, за да се попречи на развитието.
Неотдавна мирният протест прерасна в сблъсъци с полицията и очевидни палежи, които някои наричат „битката за Кулок“.
Кулок се намира в избирателен район на парламента, където Шин Фейн събра малко под 30 % от гласовете на последните парламентарни избори, което щеше да е достатъчно, за да вземе две от петте места, ако беше издигнала друг кандидат.
Това е емблематично за техния проблем.
На върха им е удобен езикът на антирасизма, деколонизацията и привилегиите на белите, а на избирателите им по места – не.
Мери Лу Макдоналд се обади на министър-председателя и му каза: „Има спешна нужда от ангажиране и диалог с общността в Кулок. Това е от решаващо значение за една общност, която е била пренебрегвана и изоставяна отново и отново. Хората трябва да бъдат чути и да им бъде отговорено.“ Това тя каза, че са се срещнали с жители и обществени групи в района.
Има обаче спорове с кого е разговаряла, тъй като много местни активисти твърдят, че не са се свързали с тях.
Така или иначе консултациите няма да стигнат, тъй като всички са чули ясно квалификацията.
Никой не може да има право на вето.
Това е сърцевината на проблема – след като държавата е решила да изгради център на ИПАС във вашата общност, няма ефективни правни или политически пътища за действие.
Преди няколко години беше подадено заявление за застрояване на мястото на завода за бои.
През 2018 г. в заявлението за разрешение за строеж се искаше старата фабрика за бои да се превърне в сграда със смесено предназначение за района.
Пълното заявление щеше да включва освен 4 жилищни блока със 198 жилища; хотел със 172 легла, функционални зали и търговски площи; апартхотел, който щеше да има 120 единици за по-дълъг престой; търговски площи, включително офиси и инкубатор; и удобства, включително детска площадка, 238 места за паркиране на автомобили, 360 места за паркиране на велосипеди и детска ясла.
Планирането е отказано.
Планирането обаче не се изисква от държавата за изграждането на центъра IPAS, така че основният инструмент, който човек или общност биха използвали, за да се противопоставят на неподходящи или нежелани разработки, им е отнет.
За партия като „Шин Фейн“ с нейните корени и история гледката на два камиона с водни оръдия, които се доставят в централата на Гарда, взети назаем от Северна Ирландия, е дълбоко смущаваща.
Камиони, взети назаем за подготовка на полицейската реакция на планиран протест в Кулок, където много от протестиращите в миналото ще са били избиратели на Шин Фейн.
Мери Лу е изправена пред незавидна задача, но ако успее да се справи с нея и да помири привидно непримиримите фракции в партията, тогава наистина ще заслужи палмите на победата.