Subscribe
Иран се бунтува. Жените излязоха на улицата в отчаян вик срещу теократичната диктатура на аятоласите, които постепенно ограничават всички основни права.
Протестът е предизвикан от смъртта на 22-годишната кюрдско-иранска гражданка Маша Амини, която умира на 16 септември в болница три дни след като е арестувана от „моралната полиция“. Според различни източници младата жена е била жестоко пребита, защото е носела ислямското си покривало неподходящо, т.е. някои кичури от косата ѝ са се виждали.
По данни на агенция Ройтерс при протестите вече са загинали 83 души, включително няколко деца. Сред тези хора е и 20-годишното момиче Хадис Наджафи, която е убита с шест изстрела от иранската полиция по време на протест. Образът на русата ѝ коса, вързана на опашка, се е превърнал в символ на свободата.
Според иранския президент Ебрахим Раиси протестите са „ръководени“ от Запада, който е враждебно настроен към Иран от началото на Ислямската революция.
През 1979 г. монархията на Мохамед Реза Пахлави, последният шах на Персия, пада под ударите на религиозно вдъхновени и марксистки сили, обединени около харизматичния ирански имам аятолах Рухола Хомейни.
Новосъздадената република веднага е проникната от радикалната и фундаменталистка шиитска ислямска религия. Създадена е държава с двама ръководители, две различни „власти“: едната е чисто административна, ръководена от президент и парламент, и двамата официално избрани, въпреки че има много съмнения относно истински демократичния характер на тези избори; другата е определена като „религиозна власт“, истинският център на политическата власт, чийто лидер веднага става самият Хомейни. Това е религиозен орган, който диктува правилата, които трябва да се спазват, въз основа на предписанията и принципите на Корана и шериата.
Новият режим преустанови някои от основните свободи, гарантирани в свободните държави, като свободата на религията и печата. Освен това на жените е наложено носенето на покривало, а бракът е разрешен от деветгодишна възраст. Въведени са строги наказания за онези, които не спазват ислямските закони, като дори се стига до налагане на смъртно наказание за „престъпления“ като изневяра.
Някои снимки на ирански жени отпреди Хомейнистката революция са известни по цял свят: млади ученички, облечени в „западен стил“, с разпуснати коси, цветни поли и гримирани лица. Образи, които повече от 40 години по-късно се сблъскват с портрета на сегашното състояние на жената, заради което младо момиче губи живота си заради неправилно носене на хиджаб.
В наши дни по улиците има и много млади хора. Те вече не желаят да живеят в страна, в която времето сякаш е спряло.
Майкъл Манделбаум, почетен професор по американска външна политика в Училището за напреднали международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“, пише през 2017 г: „Сред държавите, възникнали в резултат на трите големи революции през ХХ век – в Русия през 1917 г., Китай през 1949 г. и Иран през 1979 г. – единствено Ислямска република Иран се е запазила в нещо близко до първоначалния си вид. Така че съвременен Иран е историческа реликва, но също така е и съвременен динамо. Нейният революционен режим е все по-склеротичен и обсаден.„.
Ето защо западният свят е длъжен да не обръща гръб на протеста, който идва отдолу. Европейският съюз е длъжен да направи нещо, за да насърчи промяната в страна, в която хората умират за това, че са показали кичур коса.
Групата ECR поиска от Европейския парламент да изготви спешна резолюция, в която да осъди смъртта на Маша Амини и жестокото потушаване на протестите, като дори предложи да се реагира решително и конкретно чрез налагане на санкции на Иран.
С войната в Украйна на прага на Европа и енергийната криза, която се очертава през следващите месеци, ситуацията в Иран допълнително дестабилизира и без това несигурната международна стабилност.
The text was translated by an automatic system