Subscribe
Опасенията, свързани с въздействието на нелоялните търговски практики (НТП), най-общо дефинирани като практики, които грубо се отклоняват от доброто търговско поведение, противоречат на добросъвестността и справедливостта и са едностранно наложени от един търговски партньор на друг, са постоянна характеристика на обществените и политическите дебати между селскостопанските производители/доставчици и купувачите на селскостопанска продукция в ЕС и Ирландия поне през последното десетилетие. Преди 2016 г. на равнище Комисия на ЕС се смяташе, че макар нарастващата интеграция на европейския селскостопански и хранително-вкусов сектор в световните пазари да създава важни възможности за търговия, тя води и до по-голямо излагане на пазарни несъвършенства, нестабилност на цените и по-големи възможности приходите на селскостопанските доставчици да бъдат негативно повлияни от UTP. Това оставя доставчиците с малко или никакви ефективни регулаторни средства за защита или защита, което ги поставя в значително по-неблагоприятно положение на пазара. В този контекст като цяло се приемаше, че дисбалансът на силите в динамиката между доставчика и купувача силно облагодетелства купувача в непропорционално голяма степен. Доставчиците, които често са по-малки и по-уязвими, са оставени да се борят за договаряне на справедливи условия или да търсят обезщетение в случаи на експлоатация, което допълнително задълбочава неравенството в доходите в рамките на веригата за доставки на селскостопански продукти. В стремежа си да идентифицира и прегледа най-често срещаните ОПС и да установи какви защити за земеделските производители и доставчиците могат да бъдат въведени, за да се постигне балансирано търговско отношение, Европейската комисия създаде експертна група, наречена Работна група за селскостопанските пазари. Това решение беше взето след заседанието на Европейския съвет през септември 2015 г., на което беше изтъкната неотложната необходимост от решаване на тези въпроси. На същото заседание ирландецът Фил Хоган, тогава европейски комисар по земеделието и развитието на селските райони, представи пакет за солидарност на стойност 500 млн. евро за подпомагане на селскостопанските пазари на ЕС, изпитващи нестабилност поради руското ембарго срещу вноса на храни от ЕС и забавянето на търсенето от страна на Китай. Създадената по време на тази среща консултативна група на високо равнище беше натоварена със задачата да проучи функционирането на веригата за доставки и положението на земеделските стопани в нея. След време тази група беше официално обявена за Работна група за селскостопанските пазари. Задачата на работната група беше да предоставя на Европейската комисия съвети и експертни познания относно функционирането на селскостопанските пазари и позицията на земеделските стопани във веригата на доставки. Тя беше натоварена и със задачата да изготвя препоръки и да предлага политически инициативи за преодоляване на дисбалансите и нелоялните практики, засягащи земеделските производители. Една от общосъюзните рамки за справяне с нелоялните търговски практики, която се появи в резултат на този процес, беше Директивата на ЕС за нелоялните търговски практики (2019/633). В тази директива изрично се подчертава как предоставените защити следва да бъдат предимно в полза на селскостопанските производители и физическите или юридическите лица, които доставят селскостопански и хранителни продукти, включително организациите на производители. В нея също така се определят минимални хармонизирани правила за веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, приложими във всички държави – членки на ЕС, включително Ирландия. Важно е да се отбележи, че директивата категоризира УТП в две групи: черни и сиви практики. Черните практики включват закъснели плащания, едностранни промени в споразуменията за доставка и отказ да се предостави писмено потвърждение на споразуменията за доставка. Тези практики се считат за напълно неприемливи и са забранени съгласно директивата.
Сивите практики, от друга страна, включват действия като връщане на непродадени бързо развалящи се продукти или изискване от доставчиците да заплащат маркетинговите разходи, освен ако това не е изрично договорено. Тези практики са разрешени само при определени условия и с предварително споразумение. Трябва да се отбележи обаче, че Ирландия вече е започнала да се занимава с УТП на национално равнище преди приемането на директивата. През 2018 г. Съвместната комисия по земеделие, храни и морско дело на ирландския парламент изготви политически принос по законодателното предложение на ЕС COM (2018)173 – Предложение за директива относно нелоялните търговски практики в отношенията между предприятията по веригата на доставка на храни. Това доведе до одобряването на Общата схема от ирландското правителство и последващото публикуване на законопроекта за веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти през 2022 г. Този законодателен процес беше информиран от проведената през 2021 г. обществена консултация относно функциите, които да бъдат възложени на нова служба, наречена по-късно Национален омбудсман/регулатор по храните. Кулминацията на тези усилия беше Законът за селското стопанство и веригата за доставка на храни от 2023 г., с който беше създаден нов независим законов орган – An Rialálaí Agraibhia (Регулатор на селскостопанските и хранителните продукти или „Регулаторът“). Целта на този нов орган, в съответствие с Директивата на ЕС от 2019 г., е да насърчава справедливостта и прозрачността във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти в Ирландия. Основните функции, възложени на Регулатора съгласно Закона от 2023 г., включват:
- Справедливост и прозрачност във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти: Регулаторът е натоварен със задачата да вземе предвид специфичните нужди и обстоятелства на селскостопанския и хранителния сектор, като се обръща специално внимание на земеделието, риболова и малките предприятия за храни.
- Информация и ангажираност: Регулаторът ще публикува анализи на ценовите и пазарните данни, свързани с веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, с цел повишаване на прозрачността на пазара.
- Спазване на Закона за нелоялната търговия: Регулаторният орган отговаря за насърчаване на разбирането и спазването на законите, отнасящи се до нелоялната търговия в сектора на хранително-вкусовата промишленост.
- Прилагане на Закона за нелоялната търговия: Регулаторният орган е определен за орган по прилагане съгласно Директива (ЕС) 2019/633 и отговаря за спазването на разпоредбите за нелоялна търговия.
Допълнителни разпоредби на закона оправомощават регулатора да издава насоки, да преразглежда кодекси на практиката и позволяват на министъра на земеделието да се консултира с регулатора по законодателни предложения, свързани със справедливостта и прозрачността във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Въпреки скорошното си създаване, Регулаторът на хранително-вкусовата промишленост вече е започнал значителни дейности. Той потвърди, че е започнал съдебно производство срещу предприятие купувач за предполагаемо нарушение на нелоялни търговски практики. Освен това той е извършил няколко проверки на място за спазване на изискванията, за да се увери, че политиките, процедурите, системите и вътрешният контрол на предприятията отговарят на изискванията на Закона от 2023 г. и свързаните с него разпоредби. Регулаторният орган също така посочи, че тези проверки ще продължат, като ще се съсредоточат върху целенасочени, основани на риска подходи. До момента не са подавани правни възражения срещу дейностите на Регулатора по правоприлагане. Въпреки че създаването на Регулатора на селскостопанските и хранителните продукти беше широко приветствано като положителна стъпка, бяха отправени критики към законодателството, на което се основава дейността му. Тези критики са насочени главно към предполагаемите ограничения на неговите правомощия и компетенции. Например понастоящем Регулаторът не разполага с правомощия да извършва случайни проверки на доставчици и купувачи, за да гарантира постоянното спазване на разпоредбите за УТР. Освен това съществуват опасения относно възможността на някои предприятия, като например месопреработвателите, да блокират достъпа до данни за ценообразуването на основание търговска чувствителност. Тази липса на прозрачност може да възпрепятства усилията за откриване и справяне с манипулирането на цените във веригата на доставки. Друг спорен момент е сравнително бавният темп, с който се прилагат тези промени. Заинтересованите страни твърдят, че създаването на Регулаторния орган и въвеждането на строги разпоредби за УТП е трябвало да се случи много по-рано, като се имат предвид дългогодишните предизвикателства, пред които са изправени земеделските производители. Критиците също така подчертават необходимостта от постоянна бдителност и прилагане на законодателството, за да се гарантира, че Регулаторът изпълнява ефективно мандата си и че не се превръща в „хартиен тигър“ с ограничено практическо въздействие. Като цяло, консенсусът е, че Законът за 2023 г. и създаването на Регулаторния орган за селскостопанските и хранителните продукти представляват важни етапи в борбата с нелоялните търговски практики в Ирландия. Истинското мерило за неговия успех обаче ще се крие в способността му да защитава интересите на доставчиците и производителите, да насърчава прозрачността и справедливостта по цялата верига на доставки на селскостопански и хранителни продукти. Тъй като Регулаторът продължава да развива дейността си, действията му ще бъдат внимателно следени от заинтересованите страни, които се надяват, че той ще доведе до значима промяна в област, която отдавна е изпълнена с дисбаланс и несправедливост.