Ирландският президент за Иран

За пореден път изглежда, че Ирландия има две външни политики.
В дипломатически стил, който не се чува по света или поне в някои части на Близкия изток, президентът Майкъл Д. Хигинс поздрави новоназначения президент на Иран и му изказа съболезнования във връзка с „трагичния инцидент“, причинил смъртта на неговия предшественик.
Може би не толкова самият факт на писмото предизвика бурната реакция на някои сектори, колкото използваният език.
„Стабилността и сътрудничеството, както и мирното разрешаване на споровете, никога не са били по-важни в целия регион на Близкия изток. Иран със своята дългогодишна културна традиция ще изиграе решаваща роля за постигането на тази цел. С нетърпение очаквам нашите две страни да продължат да поддържат все по-задълбочен диалог и сътрудничество, както показаха неотдавнашните политически консултации между нашите две външни министерства, проведени в Дъблинһттр://……….С най-добри пожелания за вашите усилия, вашите надежди и всички предизвикателства, пред които сме изправени в този труден момент, когато се борим за мирһттр://….“
Особено последният ред изглежда почти като акт на тролене, като се има предвид, че по думите на Института Брукингс „иранският режим вижда себе си като регионална и дори световна сила, а работата с терористите е начин Иран да влияе на събития далеч от своите граници. Подкрепата на Иран за ливанската Хизбула, палестинския Ислямски джихад и Хамас го превръща в участник в израелско-палестинските и израелско-арабските спорове, а подкрепата на Иран за хутите в Йемен му осигурява влияние върху южната граница на Саудитска Арабия.“ За някои имаше по-конкретно и лично възражение.
Президентът на Ирландия е и върховен главнокомандващ на ирландските сили за отбрана.
На ¹⁴ декември 2022 г. редник Шон Руни от Нютаун Кънингам е убит от група, свързана с Хизбула – подкрепяната от Иран терористична групировка, действаща в Ливан.
Редник Руни е на 24 години.
От много години Ирландия допринася за мироопазващите сили на ЮНИФИЛ в Южен Ливан, но с ескалирането на заплахата от конфликт между Израел и терористичните проксита на Иран някои поставят под въпрос разумността или полезността на ирландското ливанско присъствие.
Поетът интелектуалец и социалистът, който се застъпва за потиснатите, не за първи път изразява солидарност с личности, които като цяло правителството би предпочело да не подкрепя.
Фидел Кастро беше „гигант сред световните лидери, чийто възглед беше за свобода не само за неговия народ, но и за всички потиснати и изключени народи на планетата“.
По друг тъжен повод той заяви: „Президентът Чавес постигна много по време на мандата си, особено в областта на социалното развитие и намаляването на бедносттаһттр://….Изказвам искрените си съболезнования на семейството на президента Чавес по повод голямата им загуба. Моите мисли и най-добри пожелания са също така с народа на Венецуела, който се примирява с тази тъжна новина.“
Въпреки това правителството не каза нищо.
Този път обаче в бележката имаше известен исторически резонанс, за който много хора в Ирландия бяха предупредени, а със сигурност и мнозина в Лейнстър Хаус.
На³ май 1945 г. тогавашният президент на Ирландия Дъглас Хайд по нареждане на таоизича Еймън ДеВалера замина за Дън Лаогър, където се намираше резиденцията на Едуард Хемпел, ръководител на германската дипломатическа мисия, за да предаде съболезнованията на правителството по повод смъртта на Хитлер предишния ден. По-късно ДеВалера оправдава постъпката си, като казва, че отказът да се изкажат съболезнования „би бил акт на непростима неучтивост към германската нация и към д-р Хемпел. По време на цялата война поведението на д-р Хемпел беше безупречно. … Със сигурност нямах намерение да допринасям за унижението му в часа на поражението“.
ДеВалера със сигурност е силно поляризираща фигура в ирландската политика, но е трудно да се оспори, че той е единствената най-значима фигура в стогодишното съществуване на държавата, но днес, доколкото е запомнен с нещо, това са Конституцията и писмото до германския посланик.
Може би именно с оглед на историята Саймън Харис е избрал този път публично да постави чиста синя вода между себе си и Хигинс.
Писмото не било, както той ни казва, представително за политиката на правителството и „Имаме фундаментални различия с Иран и аз винаги ще продължавам да призовавам към нарушаване на човешките им права“ Е, това е добре да се знае.
Нищо от това нямаше да се случи, ако правителството си беше свършило работата и още от самото начало беше изяснило какви са границите на функциите на председателството.
Хигинс от самото начало отиде далеч отвъд това, което конституцията и обичаите считат за правилна роля на президента.
Той се радваше на лична популярност сред хората и на послушна и безпрекословна преса.
Първият избран президент, който не е от „Фиана Фейл“, е Мери Робинсън през 1990 г. и несъмнено отношенията между Арас и правителството са били напрегнати.
През първите две години всяка дума и действие бяха проверявани и контролирани от кабинета на министър-председателя, но вероятно това е било съвсем необходимо, тъй като г-жа Робинсън проявяваше по време и особено след края на мандата си дълбоко уважение към кабинета и неговата роля, което очевидно липсва на сегашния титуляр.
Той ще остави президентството трансформирано от защитник на конституцията, стоящ над всичко, незаинтересован и безпристрастен, в още една политическа длъжност, а президентът – в още един политик.