Исландия подновява дебата за членството в ЕС

Референдумът до 2027 г. става все по-вероятен

През последните години дебатът за влизането на Исландия в Европейския съюз (ЕС) придоби нова динамика. С назначаването на новото исландско правителство, което се състоя миналата събота, тази перспектива може да стане реалност. Лявоцентристката коалиция, която оглавява страната, обеща да проведе референдум за членството в ЕС до 2027 г., което е важна стъпка в дискусията, която се повтаря циклично, но досега не е намерила окончателен изход.

Младо и решително правителство

Новата изпълнителна власт се ражда след предсрочните избори през ноември 2023 г., които се налагат поради вътрешните разногласия, довели до падането на предишното правителство. Коалицията включва три партии: Социалдемократите, които получават 20,8% от гласовете, Реформаторите (15,8%) и Народната партия (13,8%). Правителството се оглавява от Криструн Фростадотир, лидер на социалдемократите, която само на 36 години стана най-младият човек, заемал поста министър-председател в историята на Исландия. Сред основните обещания на новата администрация са не само референдумът, но и създаването на комисия от независими експерти, която да оцени предимствата и недостатъците на използването на исландската крона, както и последиците от евентуалното приемане на еврото. Този избор отразява прагматичен и ориентиран към анализ подход, който цели да предостави на населението информирана основа за вземане на важно решение за бъдещето на страната.

Исторически, но никога неразрешен дебат

Идеята за членство на Исландия в ЕС не е нова. Страната подаде молба за членство още през 2009 г. след световната финансова криза, която постави исландската икономика на колене. Надеждата по това време беше, че влизането в Съюза и приемането на еврото може да стабилизира икономическото положение. Официалните преговори започват през 2010 г., но са спрени през 2013 г., когато на власт идва консервативно, евроскептично правителство, съставено от Прогресивната партия и Партията на независимостта. През 2015 г. Исландия официално оттегля кандидатурата си, с което приключва процесът, предизвикал както ентусиазъм, така и съмнения. Въпреки това страната остава силно интегрирана в Европа. Тя е част от Шенгенското пространство, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и се придържа към Дъблинските споразумения за приемане на молби за убежище. Присъединяването към ЕС обаче би представлявало значителна промяна с последици, които далеч надхвърлят вече действащите споразумения.

Какво мислят исландците?

Исландската общественост никога не е имала единна позиция по отношение на членството в ЕС. Според социологическо проучване, проведено през юни 2023 г., 54 % от исландците биха подкрепили присъединяването към Съюза – процент, който се е увеличил в сравнение с миналото, когато подкрепата е била около 25 %. Въпреки че консенсусът все още далеч не е преобладаващ, голямо мнозинство (74%) заявява, че е за разглеждане на въпроса чрез референдум, независимо от резултата от гласуването. Това отразява колективното желание да се проведе ясна и демократична дискусия по въпрос, който е от решаващо значение за бъдещето на страната. Сред аргументите в полза на присъединяването към Съюза централна роля играе икономиката. Исландия се сблъска с години на икономическа нестабилност, а инфлацията, макар и намаляваща, продължава да бъде тревожен проблем. През февруари 2023 г. инфлацията надхвърли 10 %, докато днес тя е около 5 %. Приемането на еврото би могло да намали нестабилността на валутния курс и да стабилизира разходите за живот – цел, декларирана от новото правителство. Членството в ЕС би могло да предложи и предимства за търговията, като засили икономическите отношения с други държави членки и разшири възможностите за исландския износ. Съществуват обаче и сериозни опасения. Една от основните пречки е свързана с риболова – ключов сектор за исландската икономика. Европейските политики по отношение на риболовните квоти могат да влязат в противоречие с интересите на страната, която традиционно твърдо защитава своя суверенитет в тази област. Освен това дебатът за имиграцията стана по-актуален, отколкото в миналото, благодарение на увеличаването на чуждестранното население в Исландия. Това нарастване предизвика загриженост, особено сред партиите с по-националистически позиции, като Народната партия, която въпреки това е част от управляващата коалиция. Референдумът, обещан до 2027 г., представлява историческа възможност за Исландия да реши отдавнашен въпрос. Докато нарастващата интеграция с Европа и икономическият натиск тласкат към евентуално членство в ЕС, опасенията относно суверенитета и спецификата на страната продължават да пораждат съмнения. Работата на експертната комисия, обявена от правителството, ще бъде от решаващо значение за предоставянето на исландците на информацията, от която се нуждаят, за да вземат решение. Междувременно дебатът обещава да бъде разгорещен, отразявайки многобройните нюанси на един въпрос, който е не само икономически или политически, но и културен и свързан с идентичността.

Алесандро Фиорентино